Аз бих казала, че всички са свързани по някакъв начин..
зависи от ситуацията, в която си, зависи от самия теб..

Това е като да изберете най - красивата от ..мис свят, например.
Пак опира до 'вкус', макар че да..не беше много добър пример, но се надявам донякъде да сте ме разбрали : )

Точно. Страх, любов, радост и всевъзможни там други чувства можеш да ги пренебрегнеш, а яростта е доста по-непренебрегваема от всичко. *нова дума, да*

Гняв.
Говоря за себе си, не мога да слагам всички под общ знаменател, затова казвам, че аз мога да пренебрегвам всяко друго чувство, но не и гнева. Страхът също е силна емоция, но хората имат страшно много страхове, които пренебрегват/преодоляват ежедневно. Гневът няма как да се пренебрегне. Когато съм ядосана (ако е много силно), плача, причернява ми пред очите, викам, блъскам. Попринцип не съм лесно избухлива, но когато се случи да се ядосам, определено това е най-силното чувство, което изпитвам.

Хмм.. аз обикновено деля емоциите, различни от пълно безразличие, на краткотрайни и по-продължителни.
От краткотрайните несъмнено най-силен е гневът, а от дълготрайните-тъгата Ала почти винаги под всичко останало се таи определена доза апатия, което вероятно също е тъжно xD

Азе гняв писах.... Лично аз не се ядосвам често, но до най-голяма степен на загуба на разумна мисъл ме е докарал гнева, при това със доста голяма разлика спрямо всичко друго. Може би не съм изпадал в наистина страшна ситуация...... но все пак казаха "лично мнение", и моят опит това казва

После почнах да чета и най-вече теориите за произхода на всяка емоция от страха...... И макар да разбирам идеята и донякъде да е вярно, в доста случаи показват как друга емоция е подпомагана и засилвана от страха, но връзката далеч не е достатъчно силна, че да можеш да ги обявиш за произлезли от страха. Та сега се чудя, гняв ли е наистина най-силната, или друг поглед върху нещата може да ме убеди, че всяка емоция е друга форма на страха.......

без да съм чел темата, гласувам Любовта, по простата причина, че тя е единственото чувство, което може да накара човек да пренебрегне себе си и надцененото си его! инстинкти, гняв, страх и квото там още се сетите, не могат да и стъпят на малкия пръст.

Любовта е най-силното чувство, тя ме кара да живея, не искам никога да мразя, мечтая аз само за нея да пея

Импулсивността,по ред причини.Аз също мисля,че страха не е първично,любопитсвото го предхожда.

Безразличие, щото не ми ли пука за нещо, няма сила която да ме накара да се жегна по някъв начин
Ярост и гняв само през пубертета ;д

Най-силния инстинкт и емоция си е страхът, каквото и да си говорим. Другите идват след това. Макар че съм съгласна, че понякога и любопитството може да е доста силно.

А стряскането признак на страх ли е?

Не. Но имам съмнения дали изобщо се класира като емоция.

Recca... любовта може да е болестно състояние, ама е И чувство. Като да речем... колиентерит... то мое да е болест, ама го има и чувството за колиентерит (демек чувството на "ебало си е майката" в червото )...

Определено любов от изброените...
и изобщо...

Любовта е може би единственото чувство, което изгражда. Всичко друго срива човека или хората около него, любовта издига всички. И не говоря за любовта като незадоволима жажда за прегръдки, държане за ръце, целувки и други такива... говоря за истинската любов. Любовта в семейството, любовта към приятелите. Любовта към любимия/любимата (също). Любовта КАТО ЦЯЛО.

Имаше още няколко коментара, подобни на този, но общо взето този е доста изчерпателен.
Трябва да се спомене и добре обоснованото в тази тема мнение, че любовта има корен в страха - т.е. е форма на страх.
Но най-вече искам да спомена, че като първо четох тези коментари в темата си мислех "това нямаше нужда да го споменава, на всички им е очевидно"
Последната страница чак ме убеди, че съм грешал....

DMB има разумни доводи, само че тези неща май се коренят пак в страха.

е това тук ме уби. не го очаквах.

Любовта няма нищо общо със страха