Възнамерявам да бъда максимално кратък, не поради липса на мисли и мнение, а защото бих желал наистина да прочета(и по възможност - разбера) мнението ви.

За морала и етиката има две малки статии в българската wikipedia, както и в английския ѝ вариант.
Според мен те са крайно незадоволителни като информация/обяснение на тези понятия, но пък този факт е свързан с въпроса ми.

Един цитат към етиката:


Та въпроса ми е- налични ли са в днешно време тези ценности? Дали индивидуализма, който властва над всеки един човек, ги е опорочил до такава степен, че тълкуването им е станало почти противоположно на *"оригиналните" им значения.
Аз не виждам сплотяване на обществото, не виждам преодоляване на агресията.Съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и прочее, в повечето случаи се преодоляват и забравят доста лесно/удобно от съвременния човек.Материализма властва, егоцентризма вече не е ограничен само до детското самосъзнание...
И не казвам, че това никога не го е имало, чудя се дали степента му не е нарастнала прекалено много.

• Оригиналните е в кавички, защото аз съм роден и израстнал в това време, нямам база за сравнение, освен разказите, книгите и филмите от миналото.От тях съм придобил представа за това, което вероятно е било.

Свързана тема.

Не е. Ако беше нямаше да има общество. Докато продължаваме да живеем сред други хора индивидуализма ще остане на заден план.

Обществото не се крепи само на етиката или бъркам?Не ми се струва оправдано твърдението ти.


Ясно е, че е на заден план...как да го поставя- дали не е на втори план, това е идеята?

Говоря за индивидуализма. Конкретното значение на думата "етика" така или иначе е различно във всяко общество и епоха.

В темата за Бог съм пуствал едно клипче за морала (разбира се насочеността на клипа е религиозна, но пак може да се извядят изводи и само за морала). Интересното е че тук говорите за морала по-скоро за нещо в някаква степен противоречащо на индивидуализма (пренебрегвайки го за доброто на групата като цяло/оставащо на заден план), но в клипа бяха дадени премери за обратното, че моралът също води до индовидуалистични действия, и според гледната точка, против обществото.

Що се отнася до:

Не е само че се "забравят доста лесно/удобно от съвременния човек", поне не винаги. Те са едната страна на монетата която е човешката природа, и тук от морал и етика се минава на duality of human nature, което е съвсем друга тема, която е по-скоро за осъзнаване и приемане отколкото дискутиране.

Не, напротив. Не съм искал да прозвучи така. Сега като си чета постовете наистина малко неразбираемо съм ги написал. По-скоро исках да кажа, че индивидуализма не е ръководещ човешките действия в сегашното общество, а нормите (правила ако искате) за етика се сменят непрекъснато. Но нямам предвид, че индивидуализма е в противоречие с етиката или морала. Напротив - етиката и морала в западните общества традиционно стимулират индивидуалността докато източните общества я подтискат. Много общо казано, разбира се.

@Wind_Falcon сигурен ли си, че не бъркаш индивидуализма с индивидуалността?Ако е така, нямам против.
Не ти разбрах второто изречение, заради формулирането.Моралът се занимава точно с тази дуалистичност.
Но тук не исках да става въпрос за линкчета и определения, а по-скоро за това дали нещо от тези писани и неписани правила и норми отговаря на действителността.
А за осъзнаване и приемане, предполагам имаш предвид неписаните-неформулирани правила?
Точно за нещо подобно говоря-как дори те, които сме възприели от времето и обществото, в което живеем, много бързо и лесно се пренебрегват и загърбват, когато на някой индивид не са му удобни.И не е като това да е единичен случай.

Щом индивида може да ги пренебрегне значи обществото му е дало възможността да ги пренебрегва. Отиди в някоя мюсюлманска държава и пробвай да накараш една жена да се разхожда с къса поличка в града/селото си.

Навсякъде, във всички мюсюлмански държави ли е така? Това е извън същността на темата, между другото.Говориш за етикет, а не за етика.
Както и да е, ако някой има градивна критика, да продъжава.
Ще повторя главните въпроси, защото настойчиво се опитвате да избягате от тях:

Има ли значение дали е във всички? Въпросът е, че в тези, в които не е прието да ходят така - не ходят така. И няма нищо общо с етикет. Смята се за неморално жена да си покаже лицето. И този морал е налаган от обществото. А посмееш да се опълчиш, а са те убили с камъни. В обществата където е позволено жените да ходят като курви през центъра на града да не би всички да смятат, че е много хубаво нещо? Но не предприемат нищо защото моралните и етични закони на съответното общество забраняват намесата в личния живот на някой друг.

Едит: Относно ценностите - отново ли не съм ясен? Зависи най-вече от конкретното общество и в по-малка степен от конкретния индивид.

Понеже не съм живял и отрастнал в подобно общество, не искам да си водя изводи за него по малкото и изкривена информация с която разполагам.Ако ти си отрастнал в подобна обстановка и си наясно с всеки един аспект от нея бих се съгласил с мнението ти.Но както каза:

Можеш ли да знаеш всичко за тези общества, дори да си завършил 5 висши в тази област?Можеш ли да знаеш дали и те не се променят с всеки изминал ден и да се приближават към проблема, за който говоря?
Та аз говоря за обстановката, в която съм и малко или много съм запознат с нея.

Не си ясен, защото от всичко това пак излиза, че тези ценности всъщност ги няма и по-точно се спазват само докато не препречват целите на индивида.Което пак стига до моето твърдение, което е твърдение и нищо повече.

Точно за това говоря Safiir. Смисъл ти най-добре предполагам си запознат как в изтока се гледа на хора които не спадат под обществено/социалните норми, и затова изтъкнах тази черта на морала, че в зависимост от гледната точка (или общество/каквото ви харесва да го наречем) той може да придобива дори противоречиви дефиниции. И от там и специфичната връзка с индивидуализма (която е различна не само от общество до общество, но и в самите тях).

Мисля че не ги бъркам Vego, но приемам че може и да не съм разбрал точно. Морала е по скоро "blueprint за поведение/възприемане" на хората. Дуалистичността е нещо в човешкото "ядро" което не подлежи на такъв "blueprint" или промяна. За осъзнаването имах предвид точно твоята "дилема" заради която пускаш темата и въпросте си. "Пренебрегването и загърбването" според мен е донякъде заради "човешкото ядро", което вече казах не подлежи не налагане на поведение. И от там че трябва всеки сам да се научи да ги приема, като прост факт. Въпроси от рода за "добрите" ценности (какво е това животно?) и кой как ги приема/отхвърля си ми леко глупави/не мисля че са същността на проблема, и затова се отклоних от темата.

Edit: Поста го написах преди последното мнение на Safiir, което е подобно на мойто и съм съгласен.

Edit 2: И едно пояснение за личните ми разбирания само да вметна, за мен добрина, състрадание etc. не следват само и единствено от морал/етика, същото се отнася и за антиподите им и липсата на морал/етика.

Ок нека го кажа така - това дали съвестта, състраданието, приятелството, дружбата са "ценности" си зависи от обществото и човека, който питаш. За теб са ценности за други са излишни и проблемни понятия, трети пък изобщо не биха могли да ги разберат.



Абсолютно.

Грешка, всички ги разбират-под "разбират" имам предвид,че минимум знаят най-общите им определения.
Тези думи и значенията им не са измислени току-така и са част от всяка една култура(поне познатите ми култури и раси).
Това, за което и двамата не грешите е причината, заради която направих тази тема.
Доказателствата са и във вашите отговори и в ежедневния ни живот.

Пак се връщам на duality of human nature. И ще дам пример с филм:

Каква ми е идеята? Че човек за да обича, трябва и да мрази (и нека под обич и омраза събереме "положителните" ценостти и тези обратни на тях). Едното не може без другото. Това е въпросото за мен, "човешко ядро".