Реших да постна тук тази тема, надявайки се от всички глупости който се появят вътре да се роди и нещо смислено, което да помогне на мнозина да си отговорят дори само за себе си, обръщайки се назад, могат ли да приемат незбежността и да се поразсъждава малко върху нея. Живота е кратък, миг единствен, красивите неща трябва да бъдат ценени и търсени, а извървения път осмислен. Тук не се търси истината за смърта, а за начина по който всеки един от вас я възприема, било то с възторг, страх или копнеж. Вашето мнение е важно, защото то е вашия опит, а споделянето му винаги е нещо полезно. Така, че давайте...

Не виждам голям смисъл...смърта си е смърт,прекъсване на жизнените функции на организма.Всеки психично здрав се страхува от смърта,вродено е просто.Защо му е на някой да разсъждава какво е смърта...so emo.

Края...

Ще говоря от позицията на човек преживял клинична смърт на операционната маса. Не ме тествали дали съм алергичен към пълната упойка поради спешност и резултата не закъснял. Бил съм фактически мъртъв за четири минути и половина. Уви нищо не помня. За късмет успели да ме спасят като по чудо.

"Какво за вас е Смъртта ?" > Нищо съществено като цяло.
Въобще не си давам зор да го мисля това. Никой не е избягал от нея все пак, тъй че защо да си губя времето да се филмирам по тоя въпрос

Само за едно нещо ми пука в тоя живот, и това е анимето. Искам да изгледам задължително развитието на няколко истории. След това дали ще мра или не няма да има значение.

Част от живота. (май е обсъждана тема)
Moonflame, много ти е глупав поста в темата за лудостта, но ще споделиш ли опита си от рязането на вени, щом повдигаш въпроса.

Всяка вечер като затворим очи и не сънуваме това е смърта едно голямо нищо.

Искаш да бъда жесток към себе си, разбира се, все пак поста е мой и предполагам съм задължен да го направя.

Има ли нещо красиво в смъртта, когато я търсиш... и кръвта ти изтича. Не, не мисля, няма светлина, няма въпроси, нито отговори, нито топлина или студ... има само страх, особенно когато за секунди започва да ти притъмнява и дрехите ти са подгизнали в кръв. Искаш ли още подробности. Кординацията се забавя, както и мисълта. В този миг инстинкта взема превес над съзнанието и се опитваш да се изправиш и запазиш живота, поне за още няколко секунди. Да, понякога живота е болка, и вони, но повярвай ми кръвта вони много повече, този мирис на живот, който изтича от теб. Умирането е като да се напиеш, бавно те хваща в прегръдкат си, а болката в теб, не може да измести живота, защото разбираш, че преди всичко той е най - силното в теб, по силент от мечти, обич и семейство. От всичко което може да си представиш. Какво е за мен смъртта... спомен, една стара приятелка която още ме чака в края на пътя. Доволен ли си dream_dragon

не знам някой друг освен Едгар Кейси да е описвал подробно какво се случва след смърта
ето линк
http://www.near-death.com/experiences/cayce05.html
глава Immediately After Death
сами си преценете дали е вярно или просто е поредния шарлатанин

невероятно умряла тема..спри да се филмираш,но дори и да не се филмираш пак е жалко..нарича се душевен ексхибионизъм.Помисли и тогава се прави на емоционално съкрошен лабилен износен индивид.

Мислиш ме за съкрушен и лабилен, не разбирам само защото го постваш тук, а не ми го пишеш лично. Със сигурност си доста ограничен, що смяташ една подобна тема за "умряла", а и дори да е, пакажи нужното уважение към този който я е поставил или поне се опитай вместо да му правиш психически профил, правейки се на интересен, защото знаеш ли... не си

"ограничено" е да търсиш уважение в форум като се правиш на емо

Just ignore, next please

Ми зависи. Ако някой може да ми обясни какво е живота, щото и това не знам, бих си извадил изводи за смъртта. Ама сега...

Сега..
Смъртта ме е депресирала за по 10-15-20 минути на поне 15-20 пъти в живота ми, такава, каквато в момента я познаваме. Тоест- спиране на функционалността на организъм, напускане на натрупаната енергия на тялото, разлагане и това е. Отвратителен факт е смъртта, който може да ни раздели от любимите хора. Всъщност като се замисли човек - не ме е страх от смъртта, а от насилствената раздяла с любимия човек.

После..
След 10-тина минути се сещам за Stargate SG-1, конспирациите в света, анимето, квантовата физика, религията и прочее... и се замислям, че аз вярвам във тези феномени, щом вярвам в паралелни вселени и безкрайност на вселената. Тъй че технически, колкото и да е ограничен света в който живея, това не означава, че той се води по законите, за които знам. Де Юре, имам около безкрай възможности смъртта да не е това, което физически изглежда да е. Но и има също толкова да е нещо по-гадно. За това има и още 5 минути.

Следват..
Петте минути на безсилието. В които осъзнавам, че със сегашните си нагласи, виждания, вяра, знания, сила, не мога да променя нищо и ако не се промени нещо глобално, няма и да стане. Мога да чакам да се случи. Също така, мога да умра всяка една секунда, качвайки се на метро, вървейки по улица, пресичайки, падайки от колело дори. А когато умра, едва ли ще мога да компенсирам или да се самосъжалявам и най-вече - ще съм разбрал истината и може би ще съм спокоен.

ИНАЧЕ...
Когато мисля логично за смъртта, общо взето излиза нещо такова:

Всяка вечер ние умираме и се прераждаме на следващата сутрин /или там, когато се събудим/. Свят на психичното. Бил съм там, цаката е да го осъзнаеш... надявам се, че ще го осъзная. Надявам се, че не ми се налага да го осъзнавам сега... Тоест - надявам се, че представите ни за живота са по-близко до истината, от представите ни смъртта. Защото пак казвам - не се знае колко сме живи, че да умираме... нито мога да възприема смъртта при положение, че не знам дали живея. Въобще не вярвам на мотото "Ерго ест сум" или "Болката е тръпката на живота" ... всички тези неща могат да се изпитат и на сън ;/ факт.

ТЪЙ ЧЕ....
За мен смъртта в момента е приключване на физическата дейност и разлагане на физическото тяло на човек, което следва есетествено и НЕЗНАЙНО защо. Не ми се ще да я изпитвам, защото си се кефя на мизерното тяло. По възможност ми се ще да я избегна и любимите ми хора да могат да я избегнат. А в случай, че не я, ще се старая да живея достатъчно добър физически живот, че да му се накефя преди да ми изтече срока на годност на тва тяло made in china ffs... ^^ b

ПП: смела тема, все пак, браву.

Защо страх? Няма нищо по-естествено от това да умреш. И аз съм имала няколко досега с нея, но все ми се разминава нещо. Първия път като бебе съм бръкнала с металната бъркалка на миксера в едната дупка на контакта, но съм нацелила нулата вместо фазата. Втория път в детските години, когато една голяма вълна ме отнесе и почти се удавих в морето. Третия път в ученическите години - на косъм бях от това да ме сгази автобус. И последно преди две-три години като бойлерът беше развален и не можеше да спре да нагрява, а с майка ми заспахме и забравихме да го спрем; за щастие, тя се събуди по никое време и скочи да го спре, но тръбите в банята вече бяха червени и от крана на чешмата излизаше пара. Общо взето все се гоним със смъртта и все някак ми се разминава...

Не ме е страх, не ме депресира, може би защото категорично не вярвам, че съществуването напълно спира, след като тялото умре. Не мога и не искам да приема, че една толкова могъща енергия, каквато е за мен човешката душа, просто се стопява в нищото. Според мен ние хората сме далеч повече от физическото си измерение, затова неща като болка и смърт не ме плашат (сигурно от тази липса на страх идва любовта ми към екстремните усещания). Единственото, за което бих се притеснила, ако ми се случи нещо сега, ще бъдат хората, на които държа и които ще бъдат съсипани от това, че ме няма... защото имам отговорности към родителите и приятелите си, а ако ме няма, кой ще се погрижи за тях...?

Благодаря Ви за мнението.