Преди известно време се чудих моят отговор на въпросният въпрос какъв би бил. И той е НЕ! Не ме разбирайте погрешно, аз не чакам специална покана или по-точно не разбирам зададеният въпрос по този начин. Просто за мен да ме питат значи наистина някой да се интересува от нещо за мен и ако не ме попита, значи не го интересувам наистина и няма смисъл да му се натрапвам по някакъв начин и да го обременявам с някакви неща за себе си. Естествено този начин на комуникация е доста ... срамежлив и доста ограничен, понеже много хора изпитват неудобство да попитат определени въпроси, а други си мислят, че трябва да общуваш с тях както те с теб и да се опитват да те засипват със всякаква полезна и безполезна информация за себе си, докато ти мълчиш като полов орган и се чудиш как да се изкажеш и дали на някой му пука за мнението ти.

Естествено има всякакви хора и искам да видя и вашите мнения. Ако ви се обяснява бихте могли да се опитате да се обосновете как разбирате вие отговора си. Всеки си има някакво обяснение за себе си или някакъв поглед, някаква собствена философия или мироглед.

Зависи от много фактори . За какво сме се събрали, за него или за мен е темата на срещата, дали е интервю за работа, дали съм в настроение да говоря .
Като видя, че индивида умира от желание да изкаже всичко, което успее съм склонен да си мълча и да гледам сеири . Имал съм случай в, които си мисля за работата, но му кимам с разбиране . Не винаги на човек му се говори, а особено за него си .

П.П: Отговор в анкета не съм дал защото е прекалено неизчерпателна от към отговори .

Ще е изчерпателна, ако се добави "Зависи от различни фактори(посочете)"
Обичам, особено когато става въпрос за нещо, което може да е интересно за отсрещния.Иначе-не.

Мисля, че това е малко сложна тема. Това и обяснява слабият интерес към нея. Или е деликатна за хората.
Може и да бъркам разбира се.

Нищо сложно няма. Въпрос на избор е. А нещото, което я прави безсмислена е факта, че човек се променя адски динамично. Може 20 години да не си обелвал и дума но при появата на подходящия човек думите могат да рукнат като водата от сринат язовир

За протокола маркирах "Зависи за какво", но смятам че Вего е прав за петия вариант

^ До някъде съм съгласен с горното мнение. Но понякога това, за което говориш може да засяга и други хора директно, което превръща разговора в съвсем различен аспект.
Може би е трябвало да формулирам по-добре въпроса и той би трябвало да бъде нещо такова, говорите ли за разбиранията, мирогледа и въжделенията си пред другите или дори може би религията, която изповядвате или някаква философия за живота. Последвано от допълнение като части от характера, които имате (които сами сте опознали), навици, интереси, хобита. Да оставим отношенията с други хора на страна. Там монетата винаги има две страни. Говоря за неща, които не са повлияни от други хора до такава степен, в смисъл може идеята да ти е хрумнала от някой друг да те е запознал с нещо, но ако то не ти е по сърце никога няма да стане съществена част от живота ти.

Надявам се да съм станал по-разбираем с този пост, в тази тема.

Аз пък бих отговорил "Зависи за какво". Когато стане дума за някоя тема, когато съм между познати и имам някакъв опит или знам нещо по-интересно, го споделям. Или другояче казано, казвам какво мисля по този въпрос. Ако това може да се сметне за говорене за себе си де...
Но в общи линии гледам да не се разпростирам. Отговарям ако ме питат.

Зависи с кого говоря и да понякога говоря за себе си без да са ме питали.Но да си признаем всеки го прави,така че който мисли обратното се заблуждава xD

Да, особено ако събеседникът ми мълчи като дълбоководна риба, не ми остава нищо друго, освен да започна да го убеждавам, че няма да извадя тъпа вилица от робата си и да му изкарам вътрешностите с нея
В останалите случаи просто давам пример със себе си.

като да речем
Събеседник: "А ти ако знаеш оня ден какво стана в one piece... и един от shichibukai-те..."
Аз: "Хммм, яко. Ама аз не гледам one piece. Но много се кефя на едно друго аниме, naturo и там един..."

Ако е непознат, тогава не. Иначе зависи от това колко сме близки и от това, което ще споделям.

Всеки май говори за себе си...това е като някаква основа на разговора. До голяма степен сме обвързани с темите на разговор особено, когато говорим за неща, които ни вълнуват по някакъв начин /т.е. предпочитани теми на разговор / . Това, което харесваме или не харесваме, опит и тн.

Мен примерно ме вълнува "Теоретична Физика" . Какво общо има това с мен ? Аз не говоря за деня си, нито за приятелите си, а камули за семейството си .
Има едно ниво, преди което може да се каже, че са неща за които ти е приятно да говориш и имаш интерес от тях, но това далеч не е нещо лично .

Аз говоря за себе си. Обожавам да се излагам, ако са останали некви хора от анимес, които познавам, те го знаят.

Един приятел ми вика, че съм цар на неловките моменти, но това си има предимства, тъй като когато се изложиш достатъчно пред някой, той може достатъчно да се успокои, че не може да се изложи повече от теб...

В следствие той споделя неща с теб, които не би споделил иначе. Другият вариант е да ти се подиграе. Но и в двата случая съм доволен, че съм си спестил време и съм открил почти веднага що за човек е този, с когото си говоря. Пък и подигравките не винаги са злобни, което е още по-яко.

Общо взето ако в една стая има 10 момчета и 1 момиче, аз ще я хвана за задника и тя ще ми бие шамар (всъщност никоя вече не бие шамар, под нивото им е, просто ще ми се присмее и ще ми каже ' Много ли си готин, а? '). Така хем ще наруша неловкото мълчание, хем ще дам повече увереност на хората около мене. И това е просто пример, така съм в почти всяко отношение.

Мааалко време ми трябва да - поопозная човека/хората отсреща колкото да се отпусна ииии..
Абракадабра - превръщам се в кречетало. обожавам да разкажа нещо за себе си,след което да им кажа какво мисля за него/тях. И после да си потърсим друга тема на разговор.

Да, редовно, даже на хората им писва от мен и ме отбягват ...