За жалост.

@Safiir примера беше за Китай, но както и да е.
Това ми стана интересно- от какво в какво се сменя обществения строй, според теб?

Ще ти дам личен пример - майка ми когато е била в гимназия е била длъжна да носи обувки с точно определен цвят (които не е било и толкова лесно да се намерят и са стрували доста скъпичко), трябвало е да носи манто със зашита емблемата на гимназията и ако не го носи не я пускат в час. А тогава за 5 неизвинени изключват. Освен това директорката е влизала в часовете и е мерила дължината на косите. Ако е над еди-колко-си ги праща да се подстигват. И пише неизвинено, разбира се. Пълни дивотии, но нищо не може да направиш. Трябва да изпълняваш.

Елементарен пример, но важи за всички сфери на живота. Когато падна комунизма отпаднаха и тези задължения. И българското общество изпадна в другата крайност: "Ама как така ще ми казва някфа си учителка какво да уча!?"; "Как пък ще нося аз някфа униформа!?"; "От къв зор да си отстъпвам мястото на жена с бебе!?" и т.н. След време нещата ще се нормализират. Надявам се.

П.с. В Китай работите са много сложни и много различни от други развити или развиващи се държави. Както и Русия.

Точно за това се чудя.Не е песимизъм, не е черногледство, а просто се опитвам реалистично да оценя ситуацията и да предположа- ще се "нормализират", или ще тръгнат в друга посока, по-скоро.
Един вид- на какво да се учим да свикваме.

Мисля, че на много хора не им харесва ситуацията. И докато контрола преди се осъществяваше само от правителството постепенно ще почне да се осъществява от общността. По мои наблюдения малко по малко хората започват да поемат инициативи, но ще отнеме време. Лошото е, че България има и други проблеми, които могат да забавят процеса или дори да го спрат.

От мнението ти ми идва на ум Махатма Ганди

Бъди самия промяната, която желаеш.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!
Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!
Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.
Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.
Мразя привилегиите и монополите. Отричам всичко, което не може да се сподели с масата на народа.
Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи.
Там където няма воля, няма и любов.
У Бог няма религия.
Животът е там, където има любов.
Живот без любов – това е смърт.

Не трябва да се промени общността, а самите ние, всеки от нас.Общността и личността са две различни понятия.Контрола от общността трябва да дойде от личностите в нея, а не от наложен морал от други общности и нации.