Имаше чувството, че е забравила нещо важно! Единствено ясни, в съзнанието й, бяха думите на господаря й! Неуспорими и абсолютни! Всичко друго беше далечно и лъжливо.
Хода й спря насред арената. Сега за разлика от предния път, не беше тук заради себе си. Щеше да се бие за господаря си и възнамеряваше да победи.
Битката скоро щеше да почне. А причината, че седеше отново на тази арена(която беше в доста по-добър вид от този, в който я остави последния път) не беше нито славата, нито нуждата да се пораздвижи. Мисията да се бие и победи точно този противник бе дадена от господаря й - Заинтересуван от потенциала на възможен бъдещ съюзник, желаеше да го тества.
И все пак, последните думи, които й остави бяха: „Ако е загуба на времето ти, просто го убии.” Спокойно казани тези думи насред слабата светлина на нова луна смразяваха духа. В мигове, когато думи от подобно естество бяха произнасяни с такъв равномерен и безкруполен тон, ЧунХиан виждаше нещо нечовешко и зло в очите на иначе милия си господар.
Самата тя не мислеше, че противника може да й се противопостави. Връщайки се към Усоп, осъзнаваше, че подсъзнателно не бе използвала пълния си потенциал срещу него, с изключение на тоз последен удар! – какво я бе накарало само тогава да застане така срещу него? Съзнанието й, за миг, загуби нишката на мислите й. Не помнеше. Мъглата, в съзнанието й, покриваше всичко освен желанията на господаря й.
Шума наоколо я изведе от унеса й и тя се върна в студената си, нагледно безчувствена форма. Дребната фигурка, която напомняше с безмислиците, които ръсеше на БаДжа, беше като звезда седяща на пиедестала си(арената) и вдъхновено... ръсеща глупости за минаване на времето-_-! Но шанс! – Публиката го обожаваше!!
Очакването беше във връхната си точка, сега след появата й, но позитивните емоции около й минаваха покрай нея без да я достигнат, така както не успяваха да разведрят и доста мрачното днес небе. Сред публиката усети познато присъствие. Вероятно някой от лакеите на господаря й. Надали беше тук за да вика за нея.
От другия вход на арената се появи стройна фигура. Дълга черна коса падаше свободно по раменете и гърба. Бяла кожа и меки черти на лицето. Момичето се спря на няколко метра от ЧунХиан и поздрави противника си в задаващия се двубой.
.................................
Тук и сега ЧунХиан- чама и ЧунХва –чама ще се състезават за титлата Мис Dimensional Battle Theatre! Събрани тук за този исторически момент съм сигурен всички Джентълмени очакват подкупите*унесен мечтателен поглед~~Какво ли мисли под подкуп >>*.
Няколко побелели лица от близките трибуни подсказаха на водещия, че нещо не е на ред.
ЧунХва –чама ХD с лице посрамващо дори най-страховитите демони се готвеше да причини болка out of this world!
Anyway все пак това е Водещия и той знае един-два трика 
Измъкнал се накосъм от смъртта той продължи:
Нека битката да започне! –се откъсна едва едва от усните му докато проверяваше дали всяка част от тялото му си е на мястото. С таз работа и 1000 живота няма да му стигнат
|
