Та като си отворите една манга, в общият случаи усещате ли тръпката от четенето, съпричастноста си към героите и импулстите на напрежение в трудните моменти или я четете просто като задължителното литературно произведение в училище - скептично и бързо...
Тук трябва да разделим заглавията на онгоинг и готови.
Как сте при онгоинг заглавията? Смятате ли, че поради дължината и разтегливоста на някои, вече претръпвате и няма как да се вживеете или точно обратното - че след толкова години заедно, още с първата страничка, въпреки, че е през седмица-две-три, вече сте вътре в този свят и забравяте за околноста!
Готовите и по-кратки заглавия, да речем към 10 книжки, които ви отнемат един ден да речем и ви изпълват с мисли само за тях, не ви ли карат да се вживеете повече? Но от друга страна другата седмица тях вече няма да ги има. Обаче през този един ден може толкова да се вживеете в този свят, че да го помните много повече от една онгоинг манга.
Давайте примери със себе си и собственият си опит ;]
А случвало ли ви се е да изключвате от този свят?
Някой ви говори, но вие толкова сте вътре, че буквално не сте там, където сте 
_____
Аз например, мисля че едно по-кратко, но не съвсем кратко заглавие, може да ми въздейства доста силно като е наведнъж. Тъй като през тези ден-два-три+ за които го чета, аз мисля само за него, обсебва ме, докъто не свърши. Но ако след тези 3 дни, знам, че ме чака още 1 чап след една седмица, вече на този един чап аз съм "вътре" в света. Тоест онгоингите могат много по-силно да ме завладеят и да оставят доста по-дълбока следа от другите, които ще запомня просто като 'страхотни заглавия (от които искам още)' =D
И ест и на аниме и на манга ми се е случвало да изклчвам от тоя свят
В повечето случаи, за да се стигне до там да чета една манга сериозно, определено съм се вживял
Но ако тепърва започвам някоя манга, я почвам доста скептично, особено ако имам очаквания... Чета я на съвсем повърхностно ниво докъто не вземе да ме пленява ^^
Такива случеи не са много чести, но не е като да ги няма
