Мисля, че вече има достатъчно информация, че да си дадем равносметка за 2019.

Лично аз гледах безпрецедентно количество извънсезонно аниме. Явно индустрията се е изместила в посока, която силно се разминава с вкусовете ми.
Някои заглавия които не ми изглеждат особено впечатляващи от анимационна гледна точка се възхваляват от аниме общността като връх на технологиите - това си го обяснявам с липса на опит и някаква автоматично възприятие "колкото по-ново, толкова по-технически напредвало", все едно си говорим за компютри или телефони.

Какво ще запомня:
Mob Psycho 100 II - според мен сюжетно беше по-зле от първи сезон, но визуалните експерименти компенсират. Како в предния сезон шоуто се прави от Рейген, Екубо и клуба по фитнес.
Kemurikusa (2019) - семпло изглеждащо и не особено дълбоко като сюжет заглавие, но глътка свеж въздух и различност.
Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen - всъщност нищо особено, но разказано със стил, подходяща музика и добра игра на сеютата.
Youjo Senki (2019) - филмът не е особено впечатляващ, но е продължение на поредица, която заслужава известно внимание със собствен си стил и разработка на идеята за isekas.


Ми става, ама нищо особено:
Lord El-Melloi II-sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note - красив арт, подходяща атмосфера, участие на някои от по-поносимите Fate персонажи: Уейвър, Лувия, Шишиго и пр., но сюжетите на историите не бяха особено интересни, а титуларната с Rail Zeppelin е направо досадна, особено с фокуса си върху това психически нестабилно хлапенце наречено Олгамари.
Dororo (2019) - прекрасна концепция да се обнови и реинтерпретира това класическо заглавие от Осаму Тезука.
В първите няколко серии работи и визуално, и като съдържание. За съжаление след определен момент падат не само качеството на арта и анимацията, но и на сценария. Ако се опитаме да балансираме между хубавите и лошите елементи се получава среднисто заглавие.
Revisions - много хора не го харесаха, но на мен ми беше забавно, точно защото главният герой е противен идиот и заради леко различният ъгъл към mecha конвенциите и историите с пътуване във времето.
Kouya no Kotobuki Hikoutai - това е твърде кретенско, за да бъде описано с думи, съответно забавно. Въздушните боеве са най-голямата атракция и компенсират дървеното и семпло 3D CGI лошо смесено с 2D.
Lupin Sansei: Goodbye Partner - типичен Люпен Трети спешъл. Един от по-приятните такива.
Lupin the IIIrd: Mine Fujiko no Uso - поредната глава от леко по-мрачна интерпретация на френчайза от Takeshi Koike.
Gekijouban City Hunter: Shinjuku Private Eyes - приятно и добре изглеждащо филмче, но рециклираж на стари идеи от поредицата.
Ultraman - носталгия по токусацу...само дето не изпитвам такава.
Yatogame-chan Kansatsu Nikki - приятна комедийка, нищо повече.
One Punch Man (2019) - от тотална гавра с жанра пропадна до среднист battle shounen. Ако има трети сезон смятам да го пропусна.
Cencoroll 2 - логично развитие на оригиналния Cencoroll, но може би малко закъсняло.
Kanata no Astra - meh space opera, очаквах повече в този сетинг.
Vinland Saga - среднисто заглавие, но това е добре, защото когато стидио Wit се опитат да направят нещо амбициозно се оливат.
Cannon Busters - на това му правиха голям вятър, но е всъщност кухо откъм съдържание. Никакво дайвърсъти не може да го спаси от сюжетното безличие.
Shinchou Yuusha: Kono Yuusha ga Ore Tsueee Kuse ni Shinchou Sugiru - приятна пародия на тема isekai.
Babylon - съдържа интересни идеи, но подобно на Seikaisuru Kado от същия автор ги разработва в абсурдно грешна посока.
Beastars - прилична мелодрама, която се възползва от успешно от някои модерни визуални технологии.
Obsolete - интересни кратки идеи в mecha сетинг.


Списък на позора. Най-неприятните заглавия, с които съм се сблъсквал през годината:
Tate no Yuusha no Nariagari - приятна визия, но анимето е не само обидно, но глупаво като концепция и идиотско като реализация.
Да, същинската картина се разкрива по-нататък и някои странности имат обяснение, но това е минус, защото не става дума за развиване и кулминация на идеи, а за елементарно закриване на гледната точка. Прибавете към това и безкрайно противни протагонисти и антагонисти. Дроп след 16 серии.
Egao no Daika - концепцията е интересна, но като същност е некадърно написана мелодрама.
Kono Yo no Hate de Koi o Utau Shoujo Yu-no - това го хвалеха, като предшественика на Steins;Gate и е безподобна ечи глупост и дебилна мелодрама: дроп след 5 епизода.
Cop Craft - почна относително обещаващо, но се превърна в пълен боклук и като технически проект и като сюжет.
Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia - най-агресивно скучният Fate на който съм попадал. Това само по себе си е голямо постижение.

JoJo's Bizarre Adventure 5

Я, разгеле.

Е, любимият ви battle shounen си е същият дебилизъм от Dragon Ball насам, та вие няма какво да се притеснявате, а и edgy isekai заглавията от типа на Tate no Yuusha no Nariagari не са особено различни от тях.
В това отношение никакъв прогрес, дерзайте!

Аз се оплаквах от останалите работи.

SAO and shield dude forever!

С кеф и лекота изгледах двата сезона на Kengan Ashura. Е на тва се казва 100% биткаджийски банзай.

Напълних си душата с двубои от всякаква величина и калибър.
Не съм чела мангата(все още), но имам големи очаквания за нея след като изгледах адаптацията.

Анимацията е стабилна (малкото компютърна анимация вкарана вътре НЕ дразни) и горещо го препоръчвам на любителите на добри тупаници.

Ugly gay muscle man not fun, try some fujoshi forum!

^^^


............