^ Едно копче те е деляло от RTL II - там от сутрин до вечер даваха анименца. Още имам спомени как от 5-6 годишен съм стоял в бойна готовност пред телевизора само и само да не изпусна някое заглавие. Помня, че тогава излъчваха главно Detective Conan, Sailor Moon, Dragon Ball, Dragon Ball Z, а по-късно - Digimon, Monster Rancher, Yu-Gi-Oh (относно последното - децата от квартала се чудеха откъде знам толкоз много и ме караха да им разказвам историята напред). По едно време започнаха да пускат и One Piece. За други заглавия обаче не се сещам в момента.
А сега главно по темата:
"Анимето с какво полезно?"
Колкото и клиширано да прозвуча, от всяко нещо има полза. Каква обаче е тя - изводът всеки човек трябва сам за себе си да направи. Спортът дарява човек със здраве, сила и ведрост. Книгата обогатява речниковия фонд, дава знания. Филмите и аниметата донякъде се дублират с книгите. Те будят, редом с книгите, комиксите и спорта, различни емоции у човек. Има такива заглавия, които те избиват на смях и сълзи. Оставаш със смесени чувства или въобще - с намръщена физиономия от това, че си гледал през цялото време някаква пълна идиотия и накрая съжаляваш за изгубеното време.
Започнах "кариерата си като зяпач на японски анимации" от 5-6 годишен. Главно следях телевизии като Канал 3, БНТ и немският канал RTL II. По българските често излъчваха пълнометражни аниме филми, както и нашумелите по онова време - Конникът и Звездните шерифи (все още помня интрото), Волтрон - Защитникът на вселената, Сейдзан. По немския канал обаче излъчваха анимета по цял ден. Именно тогава ми направи впечатление, че от една страна, започвам да мисля и разсъждавам по по-различен начин от останалите хлапета от квартала и детската градина, въображението ми се "развинтва", използвам думи, изрази и похвати, които са непонятни на връстниците ми, след което на лицата им се изписваше една странна физиономия. В началното школо имаше неща, които вече ги знаех от изгледаните анимета, а часовете по изобразително изкуство ми бяха песен. Драсках такива чудесии, че после всеки ме питаше откъде съм ги видял и имат ли си имена. След като изгледах обаче нещо, веднага си вадех изводи и поуки. Като зрител наблюдавах героите как се държат спрямо другите, как постъпват в дадени ситуации, как разсъждават и така нататък. Мисля, че именно с това аниметата, и не само те, разбира се, са ми били полезни особено когато съм бил в такава възраст. Сега като че ли гледам анимета и филми, чета книги и манги, колкото да си запълня времето и да се насладя на някоя история.
Особено много обаче аниметата са ми помогнали при изучаването на английския език. Постепенно, редом с училищните занятия, започнах да схващам за какво говорят героите, четейки субтитрите (помня, че в началото ми беше изключително трудно и непрекъснато прибягвах до употребата на речници), да научавам нови думи и прочее. На по-късен етап започнах да проявявам любопитство и към правенето на субтитри. С такава дейност се занимавам от четири, четири и половина години. А писането на български субтитри ми помогна още повече да "ошлайфам" английския език и главно за изучаването на родния език - с всичките му правила и норми.
Така че изводът, който мога да направя, е, че аниметата са ми били и са ми полезни главно за:
- по-добър изказ
- овладяването на английския език на добро ниво
- овладяването на българския език на добро ниво
(Въпреки че за първото като че ли главно книгите са виновни.)
|
Здравейте Анимес БГ Форум и на всички фенове. Реших да пусна такъв интересен въпрос който в този форум никога не се задавал. То е 
какво всъщност им намирате полезното в аниметата. Това бях го видял в един английски аниме форум и така ми дойде в мисълта да го пусна и на нашия форум. Така, че нека да чуя вашите мнения какви ще бъдат. Пишете и не се бойте 
.
).gif)
Е, при мен не е така, аз чак толкова много анимета не съм гледал, пък и нямам намерение да го правя, но пък не е и много хубаво по цял ден да седя и да гледам анимета. 
