Според мен всичко опира до незнанието, просто върлува манталитетът, че анимациите са деца и никой друг. Просто им обяснете на хората, че има различни анимета и че не всики са за деца, не виждам нищо трудно в това... Ако някой не го знае, няма да го разбере докато не му се обясни. Моите родители знаят, че аниметата не са "детски".

" Абе ти на колко години си станал, че ми гледаш детски "

След като пуснах на няколко приятели определени анимета и сега вече викат "пак ли ще гледаш перверзии". Не, че имат нещо против, ако ги поканя да гледаме заедно.

Родителите ми нищо не казват а почти всичките приятели ми гледат анимета.

Моите родители нямат нищо против, знаят, че аниметата не са детски, даже понякога им разказвам и те слушат Иначе приятелите ми нищо не казват, някои от тях също гледат

И след толкова години все още никой няма нищо против. Не го крия нарочно, ако стане на въпрос за нещо свързано го използвам като тема за разговор.
Би било забавно обаче ако някой нарутард го ползва за тема за разговор, тъкмо ми хрумна как щом на вътрешни хора тези образи изглеждат толкова дебилно, как ли ще изглеждат на други, които си нямат на представа за какво става въпрос.

И така, една година по-късно:
Баща ми не го интересува.
Брат ми не го интересува.
Майка ми преди няколко дена ме пита дали пак гледам Покемон... Отказала съм се да й обяснявам вече.
Приятелите ми не ги интересува. Най-глуповатичкият сред тях се заблуждавал през цялото време, че Хентай означава Аниме.
Кой знае човекът къде разправял наляво и надясно, че гледам Хентай по цял ден.

Както преди - китайски детски.

Bump for justice xD

Повечето ми приятели споделят аниме-страстта ми. На другите не преча. Родителското тяло - стават все по-толерантни, но за тях всичко си е детско, отказал съм се да обяснявам вече.

Обикновен разговор с някой,нахлул в стаята докато гледам аниме...
-К'во гледаш бе?
-Анимация!
-К'ва е тая анимация?
-Японска.
-А, добре...

Въх, как не съм видял темата.

Та по темата - един от приятелите ми зяпа анимета, един преди зяпаше, 2-ма ми викат "как може да ги зяпаш тия детски", 1 е любител на хентая, родителското тяло вика "докога ще гледаш тия детски". Та общо-взето с тези които зяпат анимета си обсъждаме анимета, а на останалите съм отказал да обяснявам.

Баща ми постоянно ми натяква как вече съм бил голям да гледам такива глупости и аз го игнорирам както винаги, пък на останалите им е все тая.

Аниметата и мангата са до гроб за мен гледам откакто се помня и майка ми все ми нятякваше "докога ще гледаш тия картинки", приятелите ми мислеха това за странно, но никой не ме е подигравал, даже успях да зарибя двама-трима. Сега имам син на 1 година и постоянно му въртя разни филмчета (предимно Хаяо Миязаки) и One punch man (умира от кеф като дадат Сайтама в близък план ) . Мъжът ми никога не е имал против това, че ги предпочитам пред игралните филми.

Хвала на майки като тебе!!