Освен, че нищо не ми казват, майка ми ще доплати другата половина от парите да си купя едно аниме

Наш'те вече свикнаха, но приятелите все още реагират като децата от детската градина...

Бащата: Казах ли ти да престанеш с тея глупости.
Майката: *мълчи в скромно разбирателство* към моята личност
(и 2-та знаят че съм чешит.... и аз и те живеем с това)
Приятелите: От малка част долавям желание да ме разберат, голямата част ме игнорират, като несериозен, незаслужаващ внимание човек. Пъ тва е май...

Ми на родителите ми не им пука особено, виждали са ме, че гледам, ама не им прави особено впечатление. С приятелите ми, които също гледат анимета, често обсъждаме последните епизоди от някое он-гоинг или тем подобни, а тези, които не гледат ги смятат за 'некво детско', 'простотия', 'загуба на време'.

Докато живях при майка ми,никога не ме е попитала защо гледам аниме или как мога да се занимавам с това....
На баща ми никога не му е пукало изобщо с какво се занимавам.....
А от приятелите и колегите ми все пак 85% са алкохолици и когато им кажа:
-Мързи ме да слизам до центъра,гледам са анимета. Отговора е:
-К'во гледаш?
-Няма значение!
-Абе я се разкарай от тоя компютър и ела да се напиеме бе!
Общо взето анимето никога не ми е било проблем

Майка ми ме бъзика, че съм бавноразвиваща се. Все ми казва: "Хората на твоите години ходят по барове, ти ми седиш с детските филмчета."

Ако тръгнат да казват нещо свързано с т'ва и да ме критикуват като цяло казвам " Н М З " и игнор
Иначе се пънат кат коза на баир ...

Aхахах , майка ми дори ми купи 3-4 броя на Шогун.
А пък баща мии...веднъж се загледа в десктопа ми (картинка на аниме) и вика :
-"Тва от японските анимации ли е?"
-"Дап."
-"Много ги мразим."
-"Тати, не говори , като не разбираш.
-"Добре:" *усмивка*
*тактично излиза от стаята*

Ама аз си го познавам . Ако реши да изгледа някое и той ще се зариби.

Ами на наште не им пука особено какво правя и гледам. Те на компа така или иначе почти не сядат понеже не им се отдава особено. Тепърва се научиха как да се вписват в скайпа Даже майка ми от време на време като няма кво да прави и ме види, че гледам сяда при мен и започва да ме разпитва кой е тоя, кой е оня, гледа, след малко и доскучава и излиза

Колкото до приятелите ми, само няколко знаят, но и на тях май не им пука особено Само ми казват, че не са фенове на анимето и горе-долу до там се простират разговорите ни за аниме. Въпреки, че една приятелка гледа с мен наскоро, разпитваше ме за някой анимета, герой и т.н. и даже ми предложи да ми помогне да си направя костюм за косплей

Ето го моя роман... Като започна да обяснявам нещо направо се самозабравям...

Относно семейството:
Майка ми знае, че гледам анимета (не че знае какво означава това) и когато ме види да гледам казва неща от сорта на "Пак ли анимации гледаш" и след това следва "Прочети някоя книга" или "Подреди си малко стаята, момиче си..." Превземки големи
Баща ми хал хабер си няма, че гледам такова нещо... или поне така си мисля аз Просто ме пита какво правя и аз му казвам, че гледам филм и той почва да мърмори, че съм се щяла да се залепя за екрана и разговора се развива в посока много далечна от анимации.
Брат ми, разбира се, е запознат с хобито ми, все пак той е човекът, който ме запали по него. Двамата обикновено обсъждаме и споделяме анимета по между си, но никога не гледаме заедно, защото не обичам (както и той) някой да ми стои на главата докато гледам каквото и да било... Друг е въпроса, че той нарочно застава до мен и разговора, който провеждаме в такива случаи е:
Той: Пускай да гледам!
Аз: Излез ми от стаята.
Той: Какво гледаш?
Аз: Аниме. Не виждаш ли?
Той: Магии има ли, магии има ли?
Аз: Не, няма магии!
Той: Ъ, това е тъпо!
Аз: Ти си тъп...
... след това ме удря по главата и продължава да ми пречи да гледам... много зряло...

Относно приятелите:
Най-добрата ми приятелка съм я информирала за аниметата още от както започнах да ги гледам. (т.е миналото лято) И честно казано й надух главата с тях. Даже веднъж я бях накарала да изгледа една серия на Блийч и й хареса, но стигна само до 6-ти епизод. Ама тя си е непостоянна така че въобще не се учудих, че го заряза толкова рано. Постоянно й показвам разни картинки на мъжки персонажи и тя винаги ги оприличава на гейове... И единствения, на който му помни името е Хиджиката Тоширо от Гинтама, т.е 'Тошито' (любимия ми герой) И понеже често се оплаквам, че искам да правя амв-та реших веднъж да й покажа какво е това аджеба и случайно пуснах едно на Sekaiichi Hatsukoi и тя: "Аааа, к'ви са тея гейове дето се натискат на масичката?!" И започна да си затваря очите, но винаги точно когато си ги отваряше показваха някоя сцена на която се целуват и аз само стоях отстрани и се хилих като ненормална.
Друга добра приятелка пък ми вика "Трябва някой път да ми покажеш някоя от анимацийките, които гледаш" <--- Ей това е разбран човек
Хората, с които излизам, обвиняват аниметата, че не съм излизала. (като се има предвид, че това лято да не съм излязла макс 3 пъти) В грешка са, ама като си наумят нещо, колкото и да им наливам в главата, сякаш през носа им излиза...

п.с В последните две изречения споменах думата 'излиза' 4-ри пъти

Когато ми звънят да отидем на река Камчия (отиваме там да поплуваме лятото почти всеки ден) и ми рекат "не ти ли е топло" и им викам "ей ся идвам само да си изгледам новия еп" и поведението им е безразлично след като са го приели.

Имам един спомен когато ми се обадиха да пийнем и ми викаха "Руснак аре има водка (викаха ми руснака 'щото са хванахме на бас, че не мога да си изруся косата с кислородна вода ) " и им викам аз чакайте да си догледам Блийч и
те "к'ви бикчита??? аре водката чака" и след това запяха една стара песен (все пак на 2-ра водка са били да ми званят 2 през нощта )


Песента се казва: Руси Русев - На Българската Гара

ами що се отнася до наще речта с "мойте набори".Относно приятелите ми (тези който гледат анимета са на път да ме преименуват на отамега )за другите просто имам доста по-шокиращи занимания,така че не им прави впечатление а пък и избягвам да говоря за аниме с хора който не знаят какво защото само се ядосвам.В това отношение момичетата са (с най-топли чувства) ограничени и праволинейни гъби - с едно 10 секундно наблюдение ме бяха изкарали "ФЕН НА РИСУВАНО ПОРНО" (нз как го решиха защото гледах Black Lagoon).

не ги *бе.

Баща ми .. като дойде в стаята автоматично спирам анимето, 'щот първия път кат чу как говорят вика: "Т'ва да не е турско?" Иначе не му пука особено, щот и без туй не го пускам много у стаята.
Майка .. ми нищо не ми казва, даже понякога й разправям кво гледам, ама.. няма интерес
Брат ми .. отначало мнооого се е*аваше с мен, ама после почна да ги гледа, докато аз гледам и само ме пита: "Тия къде са?", "Кво праят?!" и т.н. Даже има 2ма любими герои вече и само ме пита за тях, дори и да гледам съвсем различно аниме.

Нямам никакви проблеми с родителите ми, аниме гледам от малко дете и са пределно наясно че това което гледам е доста далеч от какво да е детско. Малко ми е конфузно като някой нахълта в стаята точно на някоя разголена сцена или някаква романтична сцена, щото извън контекста лесно може да се разбере погрешно и после ходи обяснявай хахахаа, но това беше преди много години, вече не давам обяснения на никой.

Приятелите ми са широко скроени хора и никога не са ми правили глупави коментари, даже повечето от тях си гледат анименца че някои повече от мен май.

Ако някой познат отправи сериозен коментар че тва е детско и почне да ми развива разни теории, ако е интелигентен човек ще поспорим, ако не го считам за такъв ще му раздам наредбите и ще си замълчи.

Ако е на бъзик без лоша умисъл - i will go with the flow and have fun.