да мнооооооооооо

епа мръднала съм и то още преди да почна да гледам анимета което само доказва че нема нужда от анимета за да изкукуригаш а кат почнах и аниметата стана страшно оня ден наще искаха да ме пращат у лудницата

ем наще ги е страх да ми пратят там...ще пострадат невинни психиатри... пък и веднъж не можах да гледам наруто и отидох да си изкарвам яда на дъжда и наще ме питаха "луда ли си" и аз им викам "лелее ако сега го разбирате..."

Според учителя ми по психология си мръднал само ако са ти размити границите между външния свят и вътрешното ти аз.
За да си одговориш на въпроса "Мръднал ли съм?", първо трябва да си отговориш на въпроса каква е разликата между теб и кошчето за боклук.
Е как ти се харесва научната страна на въпроса ти?

Че то е по-умно

Не си мръднал,просто си спекъл тийнейджър.

Има ги и тия моменти

Ем незнам дали си мръднал, но аз примерно както си седя у нас или в овтбуса или някъде въобще, ми се привижат сцени я от Bleach я от Death Note я от някое друго аниме и почвам да правя някви реакции все едн наистина се случва нещо пред мен или си мърморя без да се усещам и хората ме гледат странно

по времето когато гледах сагата DBZ по улиците постоянно си мърморих Ka-me-ha-me-HA! иначе и блийч силно прихвана, особено биякуя... да не говорим колко израза на японски почнах да употребявам

anime addicted

Мммм... като се замисля, след Кеншин си въртях ОрО постоянно, стана ми като условен рефлекс... също и Арара, макар че то е май преобладаващо женско... ениуей.


Блийч не ме зариби, нито Наруто, но Simoun - баси, продължавам да си промърморвам "Суйгьоку но Ри Мааджон" вече втора седмица...

Друга любима реплика ми е на Хао от Шаман Кинг - Мойро. Ахахаха..... сега като го написах го изтърсих, без да се усетя... супер сею има тоя пич... Анта... мойро... И другия му лаф, чет чена...

Ениуей, за нормален японски... ми постоянно ми се въртят разни работи, и постоянно ги казвам на глас. Аригато ми е тромаво, ползвам си крайно неформалното Домо, и така. Като излизам от вкъщи - иттекимас, но никога не съм казвал преди ядене итадакимас, обик8новено веднага почвам да яда, хахаха.
Хай, хай - едно такова примирено съгласие го ползвам постоянно, като споря с жени:V.

еми bankai зву4и много готино аз пак много 4есто кат си варва си припявам некфи сола яки метал пар4ета имам 4увството 4е тва е от тва 4е сам китарист и много голям метъл

АХХА ония ден един прятел носи бира и аз му викаммм еее зетцу и ти си бил некно шевче и тем подобни поовината ми прятели сам ги нарекал на хора от акутцки иначе тва с джицутата се подразбира
Некав ми се дърви ония ден и аз му викам: Now I m going to introproduce you to my own jitsu /имам мноо грешки/ и си праа хендсайните и ония ме гледа кат насран

Пфф недей се притеснява за такива неща.При повечето така става .И при мене се е случвало.Пример е когато гледах преди доста време още първата част на Наруто и много се кефих на анимето.И почти винаги когато майка ми ми се караше там за нещо аз крещях пред нея "Rasengan" или "Chidori" и така просто тя нямаше какво да ми отвърне От тогава ми забрани и да ги казвам повече тея думи.А пък за Bankai много често ми се е случвало когато си режа нещо с така по дълъг нож се хващам за дясната ръка както Ичиго и викам "Bankai" .Taka че според мен това си е съвсем нормално е освен ако не почнеш да сечеш с ножа всеки който ти се изпречи или да се хвърлиш от балкона като си мислиш че ще може да ходиш по въздуха както в Блийч.

И аз така.Постоянно ми прескачат през главата разни изрази,думички,които са казали някви си там аниме герои За сега се здържам да се излагам пред ора,но ми се е случвало докато си седя в нас сама да си кажа тихичко бякуган!и да облеща очи

Тъй че всички аниме фенове(макар че аз гледам от скоро но определено се зарибих)явно сме малко чалнати не че има нещо лошо...нали?