Ако си чел само първата книга и не си отварял втората, мога да разбера, защо не намираш нищо особено в нея. В противен случай бих се зачудил какво е в състояние да ти хареса много повече.
Колкото за времето си - тя е писана през осемдесетте, та не е кой знае колко отдавна било онова време. Не бих казал, че е особено морално овехтяла, а някои от психологическите и нравствени тематики, които засяга, са си доста актуални и днес. Какво имаш предвид под "променили се в технично отношение" неща?
Колкото до филма - има голямо значение дали си го гледал преди или след прочитането на книгата. Аз го гледах преди да се докосна до нея и успя достатъчно да разпали въображението ми, за да се захвана сериозно с поредицата на О. С. Кард. Режисьорът си е посредствен - в това няма спор и се вижда ясно от скромната му филмография. Но от екипа му - в частност оператора и хората, ангажирани със специалните ефекти, не мога да се оплача. Музиката също не е лоша. Аса Бътърфилд пък е събрал половината от възможните номинации в своята актьорска категория.
След като прочетох книгата, пак гледах филма, и видях същото, за което говориш по-горе - изрязаните ключови моменти, ръшнатото развитие на събитията, пропуските в логическата последователност и т.н. Но като се замисли човек, трудно може да се екранизират събития, продължаващи с години, в рамките на 90 минути. Може би трябваше да има няколко тайм-уорпа, за да се видят физическите промени в Ендър, както и израстването му като стратег и лидер. В най-добрия случай можеше да се направи трилогия, но тогава щеше да има недоволни от бавното развитие на действието, а и аудиторията щеше да се отегчи още в началото. Продукцията просто няма този потенциал.
Следващите книги пък е абсурд да ги екранизират - О. С. Карт навлиза в много дълбоки философски тематики, които са интересни за четене, но ще приспят повечето зрители.
|
