Farscape
Фарскейп. Продукция на “Холмарк”, с основното участие на Роберт Халми-Младши като изпълнителен продуцент. Всяко от двете имена само по себе си би поставило по-особен акцент върху кой да е филм, но специално що се отнася до научнофантастичните сапунки резултира в същинско явление.
В сравнение с обичайната практика при този тип продукции, “Холмарк Ентъртейнмнънт” имат по принцип повече от необичайно, почти неподходящо поведение - нито имат традиция да произвеждат дълги серии, нито високобюджетни продукции, и може би единствената им корелация е практиката да промотират напълно непознати имена. Всичко това се явява доста добра предпоставка за нестандартността на самия “Фарскейп”, още повече, че от “Холмарк” са известни с неконвенционалните си идеи, от сюжет до операторска техника, и рядко срещаното си влечение към “с малко – много”, що се отнася да всякакви излишъци от ефекти, което отново поставя в странна светлина точно научнофантастичен сериал.
Самата завръзка е семпла, макар и отново малко встрани от “традициите” - Земята е в края на 20-ти век (първият от четирите сезона излиза през 1999 година). Експерименталният провал на младия учен-астронавт Джон Крайтън (Бен Браудър) със совалката-прототип Фарскейп-1 го запраща през бяла дупка в непозната част от Галактиката, и право в сърцето на конфликта на напълно чужди създания и съзнания. От този момент нататък зрителят затъва в пълната дезориентация на различни по тип на мислене, начин на поведение и ниво на развитие индивиди, които полагат не просто всички усилия, а свръхусилия да се сработят спрямо настоящата ситуация и способностите си, за да съумеят да оцелеят. Основните действащи лица:
My name is John Crichton.I'm lost.
An astronaut, shot through a wormhole
in some distant part of the Universe.
I'm trying to stay alive…
Джон Крайтън. Когато гледах за пръв път Фарскейп бях доста разочарован от облика на тексаски бабаит, присъщ на главния герой. На второ четене, обаче, се оказа, че доста съм се заблудил – не само, че схватливият пилот се оказа не точно американският герой, както изглежда на пръв поглед, а дори и точно обратното – и в поведението му, и в изказванията му, и в сценария като цяло се появяват доста, повече или по-малко прикрити критики към определени аспекти на “земното”, а в частност особено на американското битие.
Иначе, самата Земя е периферна, изостанала планета, от която не само че никой не се интересува, но едва ли и скоро (някога) би се интересувал, въпреки ксенопараноята на главния герой. Напълно естествено, същото важи и за нейните жители. Така на Крайтън се налага да преживява не само в положението на постоянния случайно оцеляващ примат, но и на непрестанно доказващият се.
Тук Бен Браудър играе първата си продължителна роля - предишната му по-сериозна е в "Party of Five", където се появява в цели десет епизода. Кръгло лице, дрезгав басов глас и много прилично, отдадено като за млад актьор представяне, без да блести прекалено, и великолепно изпълнение на репликите - които специално за него са изпълнени с лековати шеги и задявки с класическите НФ-сапунки.
Aboard this ship, this living ship…
Моя и Пилот. Космосът е странно място – малко неща са невъзможни, макар и невероятни. Древната раса на левиатаните, гигантски биомеханични създания, дрейфува необятните междузвездни пространства от дълбините на времето насам. И тъй като всичко е взаимосвързано, и няма събитие или явление, което да съществува абсолютно само за себе си, телесната им кухина би могла да бъде пригодена за пренос и превоз на други създания, макар и това да не става току така – въпреки, че самите левиатани притежават интелект, за да се осъществява комуникация между тях и евентуалните им пасажери е необходимо и присъствието на специфичен техен симбиот от уникална раса, отдавна наричана просто „пилоти”. А и самата комуникация далеч не обхваща само елементарното диалогово ниво, напротив, в нея влиза пълната кореспондеция с различните функции на тялото на левиатана, поддържането на неговата хомеостаза, която се явява и жизнена среда на пътниците и дори способността за подпространствен преход, която специално във Фарскейп носи наименованието “starburst” и не е достъпна за „обикновените” технологични кораби, тъй като е възникнала като естествен защитен механизъм на тези иначе беззащитни и мирни до пацифизъм създания.
Моя е млад левиатан, с млад и неопитен Пилот (гласът на Лейни Тюпю), подобно на голяма част от събратята си поробен от Пазителите на мира (The Peacekeepers) и използван като затворнически превоз.
Самите Пазители, военен социум с произходящите му правила, от столетия е най-желаният и същевременно нежелан партньор в междупланентните взаимоотношения. Първоначалната им постановка на мироопазваща сила дотолкова се е изопачила с течение на времето, по съвсем нормалния път на нещата, че вече са останали само “сила” без особена обосновка, в средите на която дори индивидуалността е загубила собствения си смисъл.
…of escaped prisoners. My friends…
Ерън Сун. Обещаващият офицер Сун, обаче, бива отхвърлена от тяхната йерархия по не само доста независещи, но и неподатливи на коментар причини, както е нормално за военните, дори и те да граничат с безумието на бюрокрацията. В крайна сметка достигайки до Моя, тя е принудена да води борба на няколко фронта - срещу произхода си, срещу неприемливия си статут и срещу собствената си неприспособеност за социален и личен живот, произтичащи от традицията на Пазителите.
Принадлежността и към расата на себасианците, от своя страна, ще създаде доста проблеми на Крайтън, поради простата причина, че външната им прилика с човешката раса е почти абсолютна, ако не се спираме на отделни (всъщност, повечето) чисто физически характеристики.
Клаудия Блек, в ролята, съвсем не е актрисата-кукла, но излъчва непреодолим, мъничко грозноват чар в огромни количества, в добавка на страхотно изпълнение - факт, който май ще важи за всеки споменат по-долу.
Като цяло, присъединяването по неволя към първоначалния „екипаж” на Моя на силно нетипичните към състава му Крайтън и Ерън дава допълнителен тласък на щуравото битие, което тепърва предстои.
Ка Д'Арго. Най-непластичен, но и най-последователен покрай произхождащата си от военолюбиво и по рицарски военному конструирано общество натура, Д'Арго е изпълнена с личностни конфликти и драми личност, къде умело, къде не толкова добре туширани за пред публика зад маската на студенокръвния воин.
В по-лековатия и малко пародиен първи сезон до голяма степен му се отрежда ролята на задявка с образа на „воина на честта”, добре познат от други сродни сериали, след което, обаче, персонажът му се задълбочава каскадно и претърпява разнообразно развитие повече от всеки друг и във Фарскейп, а до голяма степен и в сравнение с повечето сходни телевидения.
Райджъл Шестнадесети, доминар и по напълно случайно стечение на обстоятелствата затворник на Пазителите, е доста по-подходящ за комичната роля и до голяма степен я изпълнява. Монархическото му потекло гарантира изявена, макар и от време на време пропукваща се арогантност, интересчийство и безкраен егоцентризъм.
Чаровният земноводен мъпет с лека прилика с Жабока Кърмит и отвратително храносмилане е може би и най-чувствителният персонаж зад претенция, едновременно с факта, че остава почти единственият, който е горе-долу наясно какво всъщност се случва наоколо.
Па’у Зота Заан, от своя страна, се явява нещо като балансьор измежду масовата дезориентация, вероятно поради факта, че сама не може да се ориентира в собствените си вътрешни разногласия - плод на дългогодишното и пребиваване из средите на едно от най-разпространените духовенства, дарили я със спокойствие, увереност и същия онзи особен тип неустойчивост на бързите и спонтанни промени в обстановката.
След нея, определено внимание заслужават и по-късните попълнения – обобщеният образ на младежта „ден-за-ден”
Чиана, сексът, рокендрола, тоталната полу, или поне четвъртфанатична откачалка
Старк, и когато авторите съвсем се шашнат на тема имена – с
Джулушко „Джул” Тунай Фенто Овалис, Уту-Норанти Пралатонг и
Шикозу Швала Шанти Шугайши Шану, ще опрем до политика, шпионаж и подобни занимателни за окото и дъвка за сивото вещество занимания.
I've made enemies. Powerful…
Байлар Крейс. Протопротивникът с примитивни инстинкти – гонитба до смърт, чест до откат, достойнство до безумие. В ролята отново Лейни Тюпю, този път и в плът, освен глас, Крейс репрезентира заника на военно-ориентирания като постройка социум като отживелица във всичките и позитиви и негативи. Докато комендант Мили-он Грайза илюстрира по-късния му период на опит за ренесанс, когато целта е оправдана без оглед на средствата, макар и основно в рамките на поставения кодекс.
…dangerous.
Скорпиъс остава истинският съперник, зад кулисите за дълъг период от време. Гонен от желанието за лична вендета, напомня един същински Ришельо, преди да излезе на сцената, споделяйки ценните черти на уважението към противника, яснотата към поставената цел и упоритостта по пътя към постигането и.
В ролята Уейн Пиграм – напълно непознат актьор с незавидни роли, основно епизодични появи в сериали – заслужава доста сериозно отличие, не само поради великолепния си изказ на качествен театрален изпълнител, но и заради цялостното си присъствие на екрана.
Покрай него кратък поглед заслужава и
Мийкло Брака, преминавайки нататък:
Now all I want is to find a way home. To warn Earth.
Галактиката на Фарскейп е цяла вселена от паралели с днешната ни действителност, представени доста изящно критично – вселяващите постоянен страх, шок и ужас Пазители на мира най-сетне намират съпоставим, ако не и превъзхождащ ги противостоящ – не нов, а отколешен враг, понякога пренебрегван, но със завидна, макар и рядко впрягана мощ. И именно по въпросите за превантивното или належащо превъоражване изникват основните въпроси „как”, „защо”, а и „имаше ли нужда” - в последствие. Отделно се разглеждат се и някои по-дискусионни тезиси, често спрягани в научната фантастика, като особено внимание се обръща на подпространствения преход.
Look upwards and share the wonders I've seen…
За съжаление, бюджетната криза във Фарскейп налага прекратяването на сериала в края на четвърти сезон, когато завръзката на действието може да износи спокойно още поне четири. Въпреки това, „Холмарк” съумяват да го приключат с две допълнителни мини-серии, носещи името „Farscape: The Peacekeeper Wars”, което го прави един от малкото всъщност окончателно завършени научнофантастични сериали.
Невероятното ревю е взето от
тук.
Още едно ревю.Българския фен-сайтОфициален сайт.
). Невероятно направен, замисъла, екипа, персонажите, актьорите и т.н., НО в един момент всичко това се изчерпа. За мен просто стана твърде дълго (предполагам и за други). Трябваше да го спрат докато беше гледаемо. Просто спрях да го следя и някак си откъслячните неща, които засякох след това не ме изненадаха. Бяха в рамките на нормалното. Но беше добро, дори може да се поровя в нета пак да го гледам.
[/center]
