А ти гледа ли Източни пиеси?
(главния герой, натрапчивата му приятелка и току-що пристигналия му приятел от Холандия на по бира)
…
-С какво се занимаваш?(приятеля)
-Уча в НАТФИЗ…(мацката)
-Ох…(главния)
-…в класа на Стефан Данаилов…
-Какво я слушаш бе, не виждаш ли, че не може да се изразява!?
…
Камен Калев е як.Повтаряй.Як. Нормално е всеки да очаква всяко нещо с марка БГ неясни качества. Когато обаче човекът е завършил във Франция, а не преподава в НАТФИЗ, филмите са различни. Няма случайности, а напротив-всеки малък детайл е барнат. Дотолкова, че актрисата която най-много издиша играе себе си И наистина учи в НАТФИЗ. Кара те да се замислиш…
…
There is something fucked up in this world…
…
Май първото което направих след като гледах “Източни пиеси” на БГ премиерата му на “Аполония” е да пиша на турската си г-ца Арланбоган да го гледа. Оказа се, че вече ме е изпреварила. Привилегията да си в една страна с Кан си казва думата. Все пак и туркинята от филма хваща очо:
Освен очакваната ударна визия от режисьор занимавал се толкова време с фотография, музиката е най-големия шедьовър на филма. Целия е пълен с приятни трип-хоп-хопчета и етно изпълнения на разни испанци. Чил аут, дръм енд бейс-просто супер. С настървение търся саундтрака от филма, може би следващия път когато отида на кино ще си препиша имената на песните накрая. Все пак да не пропускам, че филма има награда за музика от фестивала в Сараево.(Песните които са ползвани във филма са “Инжектирай ме с любов” и “Lady song”-приятно слушане!)
Режисьорски си личи, че Калев е гледал доста филми на Вендърс, ако се вгледаме в сценария и във картините. Стилово пък напомня френската школа, която от епохата на Nouvelle vague мрази шаблоните и бяга от тях. Края пък не може да не подсети някого за “През юли” на Фатих Аким. Все имена от които, ако ще целите им филми да приснемеш, пак няма да сбъркаш. Но нашия пич не е направил това. Също като Тарантино, знае какво не знае и не се притеснява да взаимства. Ето това е гениалния режисьор.
Дзифт пасти да яде. Идете и гледайте Източните пиеси на Калев. Няма да издам основната тема на филма, гледайте го. Това е реалити-филм чудо. Толкова реалити, че главния герой умира две седмици след края на снимките от свръхдоза. Не, това не е PR, хората просто нямат пари за такъв. Няма проглушаваща нравоучителна патетичност като от декламация за заря-проверка. Има само истински фон от грозни блокове.
Просто идете и гледайте, дайте 5 лева за кино, не го дърпайте. Този филм не бива да се дърпа. За да може след няколко години в НАТФИЗ да преподава Камен Калев, а не Пламен MC. Приемете го като инвестиция или доброволческа сметка, която набира пари за инвалидизирано дете със криви крачета и пълни с печал очи.
С малката разлика, че невалидното дете е отровената ни от некадърници кино(и коя ли не още?) система.
Българското кино е мъртво. Даже вмирисано и разкапано. Да живее българското кино!!!
автор: Генади Михайлов-offender от блога АНТИ-Златни нашивки и голи гърди
