Taя тема я мисля от месеци(и дано не съм я пуснал и вече забравил, че и това е ставало ) и все я мисля някаква огромна, но... реших да съм лаконичен.
Edit.. oh shi... не успях... €_€




Има ли смисъл да обяснявам не знам, но все пак ще го направя - съвременната кино, аудио, видео, че и доста други покрай тях индустрии, базират съвременните си сценарии/лирики/дизайни/ефекти дори и т.н., на къде успешни - къде не, СТАРИ такива. Защо? Заради публиката! Защото когато се видяха парите в киното и то цъфтеше, кино и аудио индустрията, действително набраха сила, че да се нарекат индустрия. Станаха ГОЛЕМИ. Започнаха да се правят филми както се прави тоалетна хартия - МАСОВО и по МНОГО, защото ВСЕ НЕ СТИГА на тия пусти клиенти, които сега пък им е много! Засили се киното, засили, създадоха се толкова оригинални истории и преповторени такива и прочее, че вече каквото и да измисли човек, винаги ще има какво да препокрие и какво да повтори. Съответно, ако човек достатъчно рови, може да нарече всеки един филм - клише. Следователно думата клише, изтъркано или производните им критики към съвременните кино и аудио индустрии са практически безмислени и абсурдни. Същото се отнася и за аниме индустрията, естествено. Вземете само данните от 2008ма година на IMDB, за филми/сериали/късометражни - -- 25642 заглавия! Това е за една година!

Всяко 14 годишно дете вече знае думата клише и я използва все едно е на 90 и е живяло по време на създаването на оригиналите <_< Всеки 20тина годишен е вече свръх-познавач на кино и аудио индустрията и използва същата дума(в компанията на други от типа на "тъпо/скучно/sux/fail/"), за почти всичко вече. Друга част от 20 годишните пък стават ретро-гледачи и започват да гледат на киното като изкуство от преди 20 години ++, гледат тъй наречените класики и плюят ОЩЕ повече по съвременните преправки и адаптации. С какво право обаче? Вече уточнихме, че думите производни на клише, са абсолютно абсурдни при такава скала на филмова продукция. Това е то - публиката е пренаситена. За нея няма нищо ново и съответно всичко се критикува под ножа. От масата бълвани филми, на критиците се харесват една супер-мизерна част. Тази мизерна част обикновенно е някакъв свръх-непопулярен филм, който е "за ценители" или има вложен в него смисъл, за който само на създателите му им пука или е късометражен добре заснет клип... но всичко това е отново вид ретроспекция и ПАК има забележки. Всеки може да си изказва мнението свободно, разбира се, но всеки е критик - всеки намира куцото и забелязва САМО него качели от един цял филм. Сякаш публиката вече отива в салона с идеята да излезе и да мрази е така - гадния филм. И всъщност, това е и голямата причина хората да НЕ ходят в киносалона. Защото филмчетата по-добре да ги изпиратстваме. На кой му пука вече за киното, след като има интернет пиратство? Теглят се, гледат се, плюят се, трият се. Но се гледат! Дамм.. тази пренаситена публика, която има неизброимо вече количество филми(били те сериали, пълнометражни, кратки..) иска ОЩЕ, иска нещо НОВО, нещо направено със съвременна ТЕХНИКА и отговарящо на 'съвременните стандарти'. И се прави - прави се МНОГО от НОВОТО. Инвестира се предимно в НОВОТО, в ефекти, в представяне, в добра комбинация на музика и картина, в изчанчени ъгли за заснемане и т.н. - за да е НОВО. И какво става --- тогава пренаситената публика започва да плюе, че са и МНОГО ефектите, че ъглите не й харесват, че историята не се връзвала, че саундтрака са го слушали и другаде...

Е има ли угодия?
- Не. Kак да има? Поне може малко на някой нещо да му влезе в главата, от вечно претенциозните, и да си свалят от небето очакванията(които дори не са и формулирани в повечето случаи ~_~) за предстоящите филмчета...

По същия принцип и начин пропадна и Youtube... видео-шеринг система, която стана твърде голяма и се напълни с излишни боклуци. В един момент каквото и да се качи там/на екрана, ще изглежда боклук, просто защото някак си е започнало да вони на всичките тези около него. Обаче ако спрат производството на филми за 1-2 години, че да измислят нещо наистина уникално, никой няма да е доволен и кино-индустрията ще пропадне (безвъзвратно дори).
А пък ТУК можете да поговорите за клишетата в аниме индустрията.

Естествено, има и друга страна на нещата. Има угодия, да. Тя е в масата. Филмовата и аудио индустрията далеч не са пропаднали на ниво безпаричие. Филмите са си многомилионни, бълват си се силно, че дори в аниме индустрията може да се каже, че последните години е именно пика на производството и износа. Филмчета се правят, защото всеки иска да се докаже. Нови хора се раждат, които не помнят старото и по-важно - не им ПУКА за старото. Дали това е грешно или не, също не им пука. Съответно за тях новото, каквото и да излезе - е ново. И те отиват и го гледат по киносалоните. Отиват и на концертите на новите идоли. Колкото и претъпкана да е една алея, винаги ще има кой да мине да я стъпче пак. Хората сме твърде много. Съответно има защо да продължава да се бълва с пълна сила от всичко. Въпреки широката критика и всеки-е-критик-за-идеята настроения, оценките на филмите рядко падат под 5-6/10, а като слушаш как се плюе по тях, не би трябвало да е и 3. И друго - гледа се! Колкото и да се плюе се гледа. Щом се гледа, значи има за кой да се прави, значи ще продължи да се прави. На хората им харесват различни неща, обаче ги има и такива хора, на които нищо не им харесва и всячески се опитват да развалят кефа от филма на някой въодушевен зрител. Има ги и тези, които ще се подиграят с филма и неговите фенове, въпреки, че те самите добре осъзнават колко безмислена е думата клише... Факт. Хората сме твърде много на кв.м, а критиците и "разбирачите" - не по-малко.

Има и трета страна на нещата. Да цениш труда на хората и да гледаш доброто. Има си тъпотии, много при това, има си и хубави филми, които само защото са направени във времена на пренасищане е абсурдно да бъдат мразени и прокламирани за боклуци. Умерена критика и здрав разум, пък на многознайковците никога не можеш да им угодиш и да иска човек. Когато някой отказва да вижда доброто и си е навил на пръста нещо, няма смисъл от боксуване на едно и също място. Добри филми се правят. Не са много, дори са супер-мизерно-малко, на фона на създаваните годишно продукции - но се правят! И който отказва да оцени това, или да пробва да прероди в миналото/бъдещето, гледайки само стари филми или да се старае поне да не разваля кефа на тези, които оценяват ;]

На мен новото старо хич не ми пречи, гледам всичко, което считам за интересно

Да бликат колкото си искат. Така стойностните неща ще са още по-стойностни, защото има едно мазохистично удоволствие да ровиш в лайняната яма за да търсиш диаманти вътре. Идея по-кеф е така, отколкото да се пускат само добри неща

Не знам дали си в грешка, но според мен нещата седят по малко по друг начин.
Според мен, тоест според познанията ми и това, което ми е било обяснявано през изминалата година.

Киното е седмото изкуство. И то няма как да не се базира на другите шест. В началото е започнало късометражно и са се заснемали най-различни неща от бита, ежедневието на обикновения човек. И са се прожектирали. Съпровождани от музика. По малко нещата са се разрастнали. И хората са си казали: "Защо да не пренесем театъра в киното". На места е станало, на други не. И са почнали да филмират известни драматурзи. После писатели. На лента се е качвало почти всичко, което е можело. Хората буквално са си играли като деца с новото откритие. Днес също се филмират постановки.
Но работата е там, че почти нищо ново не филмират, нали така? Филмират театрални постановки, книги, мюзъкали и т.н. Неща, които вече са били създадени и що годе разпространени сред масата. Франкенщайн също не е бил нещо ново. Или пък историите за вампирите. Но вса пак е било друго това нещо да се направи на лента. Може би новото са фентъзитата, които някак си не се получиха толкова успешни. Фантастиката също се превърнат в еднобразна работа, може би заради американската намеса.
Комедията от своя страна може би е единственото ново нещо. Това са просто скечове, които се разиграват пред публиката. И никога не омръзват. Като замерянето с тортите. Това е старо, но всички го обичат.
Пренасяме се в наше време. Когато сме напреднали с технологиите, когато възприемаме нещата по съвсем друг начин. Преди столетие, хората са се уплашили от влака пристигащ на Льонската гара, но днес каквито и експлози и прелитащи неща да има на екрана, окото ни не мигва.
Тоест старите филми са се възприемали по един различен начин. Все пак хората за пръв път са се сблъсквали с киното, с движещите се неща. И това, което на нас ни е било мудно и скучно, тогава е било интересно, напрегнато и т.н. За това се правят римейкове на стари филми. За да могат да бъдат съживени, изступани от прахта и видяни с други очи. Дали това става успешно или не е друга тема.
И пак за комедията. Тя обаче прераства в забавни диалози, нови и абсурдни ситуации, които са си напълно невъзможни. Добавят се любовни истории, приятелство и т.н. Но с този жанр също беше злоупотребено. Въпреки много идеи нещата станах повтаряеми, когато видиш един актьор и ти вече знаеш какво ще се случи. Комедията почна да става едно досадно разказване на неща уж от живота с цел да възпитават някакви добродетели. Във всичко това се примесват и някакви забавни диалози, ситуации и т.н. Е след 2000 такъв филм нещата просто почват да не са както трябва. Просто да са ни познати.

В интерес на истината в САЩ се произвеждат хиляди филми годишно. До нас стигат малко от тях (благодарение на интернет - повече). Но в САЩ могат да си избият парите от един ниско бюджетен филм. Дори и от един по-високо бюджетен филм. Там публиката е много. Страшно много. И заниманието им е ходене в мола за шопинг или гледане на филм. В Русия горе-долу нещата са същите. Избиват си парите само в страната, за това и извън тази империя не излизат много заглавия. Някой да се сеща друго заглавие освен "12" за тази година? При индийците важи същото, но техните филми за мене са негледаеми. (отчасти разбира се)

С останалото май съм съгласен освен за кино салоните. Далеч не са празни. Пълнят си се и публиката не псува толкова филмите. Аз също дето съм критик се радвам на някой простотии. Нищо че "Изгрева на кобрата" беше адски тъп. Беше това което очаквах, дажи и повече от страна на комедия.

howdy ^_^
голяма съм напаст... начи, видях темата в онази за хейта и рекох да видя, на какво толкова се дразниш ( добре че си я линкнал, бтв), и бих искал да кажа няколко неща... набегом:)

начи, първо. и тва е най-важното! не отричам, че има хора, които критикуват всичко което излиза, и че го правят защото недооценяват начина по който е представено, а се хвърлят само върху онова, което вече са виждали другаде. тоест, игнорират оригиналното, за сметка на оувърхейтването на "старото". тва е факт, има такива хора. аз обаче не се смятам за един от тях и въпреки това се хващам как една голяма част от излизащото на пазара не минава без критика. са, не смятам че си визирал мен някъде из темата, нито смятам да се използвам за пример оттук на сетне. просто казвам (и смятам, че е важно да се отбележи), че и аз, както всички хора използвам себе си за мерило. себе си, като пример за Зрител (с главно з:). that said, минавам нататък...

според мен, макар и правилни в една много голяма степен, наблюденията ти са малко не както трябва наместени. за начало, (неслучайно почнах със "според мен":) има разлика между клише и архетип (да речем). не всичко, което е старо е клише. клишето е by default образ или елемент от дадено проиведение, който е загубил оригиналното си заначение, той е изпразнен от смисъл и вече не изпълнява функцията, която му е била вродена. архетипът, от друга страна, можем да примем, че е онзи първичен образ или елемент, който, поради своята универсалност и не-изпразненост от смисъл все още функционира, изпълнява си предназначението и се намира, в редица проявления в различни творби. и според мен, за да се осмисли едно произведение на изкуството, е нужно да се прави разлика между двете. архетипът присъства, за да се придаде достоверност, а клишето - за обем. първия е нужен, а второто - излишно. за това не смятам "че думите производни на клише, са абсолютно абсурдни" . напротив, абсолютно нужни са, особено при такъв обем продукция.

така... също не съм съгласен, че обемът неминуемо води до изчерпване. първо, и това ти самият го отбеляза, на кило се правят булмачите. на кило са клишетата. а киното, както всяко изкуство, се дели на високо и ниско. и не, високото не е псевдоинтелектуалско и със смисъл, видим само за авторите:) та... да приемем основно, че високото, стойностно, ако ти харесва повече, кино се реализира многопластово - не говоря за мн сюжетни линии, а за вертикално наслояване на идейни (и всякви други) пластове чрез сюжета, фабулата (надявам се сме наясно с разликата) и пр. . разглежда основни житейски (и не само) проблеми. е, дори да приемем, че фабулата, действието, историята в един филм, колкото и да се мъчим, не можем да я измъдрим нечувана и невиждана досега. но сюжета, начина по който е представена историята, дейстието, събитията във филма, можем. и примери бол... но за тях след малко. с тва искам да кажа само, че не бива тва че ме 2**** година (поунесох се със звездичките) да ни лишава от отговорност при употребата на изразни средства и да позволява клишетата да минават за проявления на архетипи.
например - любовна история. абсолютно невъзможно е да се измисли любовна история (на ниво действие, фабула), която да не е разглеждана досега - един мъж и една жена, кво толкоз . но тва не значи, е в наши дни не може да се види оригинална любовна история. пример - изгубени в превода на дъщерята на копола. нищо общо с клишираната по холивудски любовна история, с нейните готови моменти, познати персонажи, неминуем хепи-енд, и т.н. . представена по съвсем азличен начин, историята на изгубени в превода казва различно нещо. подтекста, койт се разгръща, е нов, различен. начина, по който се разгръща е нов. баси, самия факт че се разгръща нещо изобщо е новост, на фона на "драмите" у холивуд. които са клише. а ИвП е пример за употреба на архетип, какъвто е "любовната история', примерно. а е от 2003:)
друг пример - No country for old men, на братята коен от 2007. уникален филм, даже си мислех да дали си има тема , ужасно много може да се каже за него. та този филм, от преди едва три години, обръща с главата надолу всички холивудски "готови моменти' в киното. без доминиращ главен протагонист, без ясна сюжетна линия, без НИТО ЕДНО клише, което да те подразни. и всъщото време, както държи зрителя на нокти, поради напрегнатото действие, така непрестанно препраща към идейния подтекст, който е и основната "спойка" на филма. тоест, реализира се на всички нива еднакво успешно, не е както ти казваш "със смисъл, ясен само за автора" (цитата е по памет). е, за тоя филм 199 of 211 (94%) critics gave the film positive reviews - цитата е от уики. сериозните кинокритици, дето оплюха 2012, аватар, трансформърс, и вс. останали:)
така че не казвай, че всичко, което е ново бива оплюто за спорта. беднякът милионер на дани бойл също се израдва на позитивни критики. ма имаше substance, въпреки че не беше особено сериозен. еле пък псевдоинтелектуалски...

и всички примери нарочно са на американски продукции. може да има оригиналност и в един пренаситен свят, какъвто е холивуд, но тя трябва да е оригиналност на представянето. и за съжаление нямам предвид формата, под която е представена една фабула...

ииии, сигурно имаше още дето исках дакажа, ма забрайх вече...
просто не смятам, че нещата трябва да се опростяват под претекст, че видите ли, нямало вече какво да се измисли. а заглавията напоследък не блестят с особена не-опростеност, да кажем...


PS: както надявам се си разбрал , с тая тирада не искам да ти противореча (то и няма къде толкова), а може би да допълня малко нещо... надявам се да се получи...

PPS: извинявам се за грешките, пиша на ужасна гумена клавиатура... >_<

При мен нещата стоят така. Гледам филма независимо от отзивите му (стига да ми е харесал, че да го гледам), след това изказвам мнение базирано на старото. Защо? За мен старите филми са дали основите за идеите използвани днеска. Вярно е че няма много оригинални идеи за филми, но има други начини 1 филм да бъде интересен- Аватар е един добър пример.

Форумът е един точен пример за всичкия хейт и критичност към филмите. 2/3 от темите на всички филми са само оплаквания от филма и то без някаква причина. На никого нищо не му е харесало. На когото му се занимава може да прегледа няколко теми и сам да се увери. Още дори преди филма да е излязал (може дори да няма трейлър даже) се започва едно оплюване колко ще бъде глупав, колко тъпо са го направили, как няма да се гледа. После естесвено повечето го гледат отивайки така настроени и след това естествено доволните от филма са малко.

А всичко започна с Аватар->
Клишета са си клишета-> Но тезата,че няма какво да се измисли ново и за това се припокриват ми е много смешна. Те използват клишетата защото са доказани,че продават. За това ф`к ем. От цялата тая индустрия дето викаш,че е огромна въртят горе долу едно и също и набиват различни ефекти. Естествено има изключения.
Клише- видяхме го веднъж хареса ни, видяхме го 10 пъти ставаше на 99 път съква пшка

Можеше поне датата на темата да погледнеш.