Това според мен е филм за смисъла на живота. Какво губиш, какво печелиш, как живееш и ако можеш да избереш - как би умрял. Хубав филм, не шедьовър, просто един хубав филм. От всичко в него не ми хареса само накрая диалога с дъщеря му, малко по сценарии преигра куклата, ама ... само там издишаше.
Мики Рурк беше страхотен в ролята ти. Въобще страхотен филм. И аз изведнъж развих някакъв зародиш на симпатия към кечистите, въпреки че са ми смешни и противни по начало, но ... гледайте филма и ще разберете

Те по принцип диалозите с дъщеря му бяха много калпави...
Обаче филма кърти. Квото и да кажа - песента на Спрингстийн накрая описва филма най-добре...

Посредата имаше един момент когато ставаха, но в началото и най-вече в края съвсем му отпуснаха края НО не успяха да развалят филма

На света не се е родила такава пикла, дето да ми развали кефа от филм с Мики Рурк...



Аз не мисля, че е създаден с тази идея... Просто показва друга гледна точка... Даже от време на време се дразня, когато хората продължават да се дразнят кеча колко е фалшив... ми та фалшив е... ама продължават да го гледат... Просто трябва някой да осъзнае, че за колкото и "мизерна" да приемаш една професия, има хора, които са оцеляли, защото я вършат най-добре...

Именно затова мисля, че края е такъв... Ранди показва, че колкото и да се "притесняват" хората за него, накрая излиза, че феновете са единствените, които наистина го подкрепят...

хмм може да поспорим за края, но все пак всеки го гледа през собствените си очи (колко философски прозвуча .... неее )


това не е главната идея, може да се промъква като усещане, но то е просто допълнение към образа на героя на Мики Рурк

Зависи за къв кеч става на въпрос. Латиноамериканците са good entertaiment, а са опасни в действителност. Японците правят готин кеч също. В старата RAW федерация е участвал Ken Shamrok, който по-късно се бие в UFC и Pride Fight (мисля), а самият той е много, много неприятен човек.

Настрана този факт, търсехме разни истини в диалозите, но историята беше просто жалка. И като такава, харесана.



Хубаво. Айде кажи ми каква е идеята?
Нещо смислено и стойностно, ако е възможно.

Кен Шамрок е старо куче и напоследък го пляскат
Никога не съм гледал латиносите какъв кеч правят, а чак в аниметата и мангите срещам разни заигравки с тях

Той си имаше някакъв рус съперник (да, рус xD ), който дразнеше по всеки един показател, но в срещата им, Шамрок загуби. Би го човек, чиито опит беше доста по-малко, но е прекалено очеизбождащо, че Шамрок е дърт много.

Е да е, ама той си го каза накрая...

А иначе да спориш на тема филми със Squall_1st се разбра, че е като да говориш на стената...

Постоянно повтаря едно и също нещо и си втълпява, че му противоречим, щото не го разбираме...

Аз пиша нещо, знам какво пиша и какво намеквам. И, ако случайно намеквам за картофи, ти започваш да говориш за домати. Надявам се, че с тези елементарни примери, които най-накрая може и да разбереш, ще видиш картината по-ясно. Прекалено ясно е, че г-н самочувствие няма да ти помогне да видиш нещо по-далече от това, което ти е под носа, но не очаквам колосални промени в дребнавото ти поведение.

Аз си пиша... и си пиша...
там сигурно за некъв си посткаунт...

За пръв път пишеш и поставяш многоточията си правилно.



Култ.

Филма е хубав. Имаше много силен край и някои тежки моменти тук и там, но е малко overrated, според мен. Като цяло го изгледах с голямо удоволствие и отново Aronofsky показа, че е един невероятен director, но не ми остави никакво голямо впечатление филма.

А иначе го препоръчвам на всички. 7/10... Or 7.5/10 ; )

Накрая не показват дали умира, всъщност най-вероятно не. Може да е влязъл в болница, може след това да е спрял завинаги с кеча (последния му мач не ви ли направи впечатление, че не беше нищо особено, като визия, но за него беше толкова ценен и желан).
според мен във филма показаха нещо, което аз тълкувам така - имаш разбито семейство, имаш скапана почасова работа, живееш мизерно, нямаш пари, нямаш деца, които да те обичат, нямаш перфектния живот, нямаш нищо от списъка на Космополитън "Какво трябва да имате, за да бъде живота ви пълноценен и завършен!" .
You got life
И всички останали нещастници, дето си мислят, че са стока (шефчето дето лъска в стаичката, смотаната дъщеря дето създава ДРАМИ, здуханата шаврантия, тъпата бабичка, дето мозъка й е прегорял и зацикля), допълват образа на героя, неговия живот не е по-лош, от техния ... та за какво съжаление става въпрос? Накрая на филма съжалявах всички останали, но не и него

Разбира се, стар и самотен ПРО кечист увисва в стриптиз-клуб, нали?

Продавач-клиент-връзката е доста дрън-дрън-дрън, но това, което спасява случая е, че Aronofsky е режисирал и е оставил възможно най-малко време да се развият отношенията между тези два прототипа, добавяйки достатъчно емоционална дълбочина до частта, в която Пам се намесва в живота на Ранди.

Същото нещо важи и за отношенията между Ранди и неговата дъщеря, чиято любов се опитваше да спечели. В тези случаи, заформи се добър диалог и много други действия, които предлагаха куп клишета.

Когато Ранди отиде и имаше сърдечен удар й казва, че следващия път, той може да няма толкова късмет. Няма нищо славно или прекалено мелодраматично, което да кара Мики Рурк да свети и да ни хлипа.

Всички знаем, че тази история можеше да е много по-зле. Но се влачеше по пътеките на посредствеността и клишетата, така че не бих вдигал хайпове около този филм. Когато го гледах преди месец-два, също му дадох седмица или шестица, не помня вече.