Still the Water 2つ目の窓 Futatsume no mado Държава: Япония, Франция Жанр: драма, мистерия, еко кино Световна премиера: 20 май 2014г. (Кан) Премиера за Япония: 1 юни (26 юли) 2014г. Времетраене: 118 мин. Музика: Hasiken Edit: Tina Baz Режисьор и сценарист: Наоми Кавасе Участват: Ниджиро Мураками, Джун Йошинага, Миюки Мацуда, Джун Мураками, Макико Уатанабе, Тетта Сугимото, Фуджио Токита Локация на снимките: остров Амами-Ошима, преф. Кагошима Кан 2014: Официална селекция Субтитри: Няма IMDB - http://www.imdb.com/title/tt3230162/
Резюме "Вторият прозорец" плува между живота и смъртта На южния субтропичен остров Амами традициите са непокътнати от векове. Нощта на пълната луна през август е времето, когато жителите празнуват ежегодния си танцов фестивал. В една такава вечер 16-годишният Кайто (Ниджиро Мураками) открива мъртво тяло в морето, което тотално преобръща живота му.
Историята ни отвежда на приказния остров Амами-Ошима, където живеят двама младежи - Кьоко и Кайто. Мястото е далеч от суматохата на големите градове и е обитавано от обикновени хора с необикновен поглед към живота. Кьоко (Джун Йошинага) изживява болезнен момент, след като тежка болест е приковала майка й на смъртно легло. Екзистенциалният проблем на Кайто (Ниджиро Мураками) е от съвсем друго естество. Неговите родители са разделени. Той живее с майка си на острова, докато баща му е далеч, в Токио. Двамата с Кьоко се опитват да разберат смисъла на живота и да си обяснят абсурдността на смъртта.
Наоми Кавасе: "Киното има силата да създава чувство за реалност"
Спойлера:
Някои откриват във философията на филма препратки към екзистенциалните теми на Камю, разгледани в Мита за Сизиф. "Защо хората се раждат, след като ще умрат?" - пита Кьоко. "Не знам дали светът има смисъл." - добавя Камю Но това са терзания на младите. Необикновено спокойствие лъха от жителите на острова, които сякаш са овладели до съвършенство изкуството на живота. От незапомнени времена те се прекланят пред божествената природа. Вярват, че отвъд морето съществува прекрасната страна Нерияканая (раят), където отлитат душите на мъртвите. "Майка ти отиде у дома си за вечността" - казва в края мъдрият старец Камеджиро (името му идва от "каме" - костенурка). Ролята му се играе от Фуджио Токита, актьор, който почитателите на Куросава и Имамура познават добре.
Източник на вдъхновение Наоми е изгубила майка си преди време и е осъзнала, че за живите смъртта носи самота и тревога. Те не ни позволяват да оценим дълбоко страданията на другите и самите ние да станем по-смирени. Нежната емоция на лентата е благодатта на този филм - онова приятно чувство, в което зрителят ще се потопи, докато гледа. Въпреки тъгата, въпреки съдбата, обитателите на Амами-Ошима живеят и умират с усмивка, също както героите в последния сегмент от "Сънища" на Акира Куросава.
Целта на лентата е да покаже великата сила на природата Подобно на предишните си ленти (Могари но мори, Мое но Сузаку и Ханезу), Наоми обръща особено внимание на уникалната симбиоза между човека и природата. Преклонението на хората пред 400-годишното баняново дърво е съпътствано със страх от бушуващото море, вещаещо приближаваща опасност. И все пак, нищо не може да се сравни с пораженията, които човекът нанася на горите и океаните. С развитието на цивилизацията човекът унищожава мълчаливите богове на природата. Затова темата на филма е "убийството на боговете". Авторката иска да осъзнаем, че хората не са в центъра на всичко. Ние сме просто част от божествената същност на света. Душата ни е сложна, неясна и непредвидима. Водата е често срещан символ във филмите на японски майстори. Наоми умело е вплела този природен елемент в новата си кинотворба. И водата, и гората, са връзката на авторката с творчеството на Миязаки. Посланията им към бъдещите поколения са идентични: да съхраним прекрасното у човека и природата. Сравняват Наоми и с Цай Мин Лиан. Подобно на него, тя се старае да улови всеки нюанс на небето, например. Аз самата открих дълбока връзка с тайландските режисьори като Апичатпонг.
Преди няколко години Наоми научава, че предците й по майчина линия са дошли от острова и предприема пътуване, с което се преражда. В южната част открива селото на дедите си. То е на 10 мин. път от летището. Омагьосват я изгревите и залезите, приливите и отливите, напева на вълните, цветовете на природата. 4 г. по-късно, през 2012г., тя решава да снима филм за Амами.
Синьо-зелената приказка на Наоми Центърът на острова е наситен с тъмен цвят - син и зелен. Планините са покрити с гъста гора. Местните жители смятат, че всяко дърво, всеки камък, всяко растение са обиталище на боговете и трябва да живеят в хармония с тях. С подобно убеждение те могат да отворят сърцата си. Когато се сблъскат със смъртта на близък човек, те не се отдават на скръб. В краткото сбогуване душата тръгва на пътешествие, за достигне райската страна, където ще живее щастливо. Поради това на острова не съществува ясна граница между живота и смъртта. Според поверието, от другата страна на морето се намира раят, наречен Нерияканая. Там се корени произходът на всичко. Там се връщат душите на хората след смъртта. Тези, които отиват в отвъдната страна, живеят щастливо.
Защо Наоми избира далечен и неизвестен остров? Амами е място с уникални природни ресурси и обичаи. Искала е да улови красотата на природата и необикновения лик на ритуалите чрез най-реалистичния поглед на обектива. Историята е измислена, но религиозните практики и ритуали на островитяните да показани с документална точност. Тайфунът на финала идва като дар от Буда за снимачния екип.
Повратна точка за развитието на Кавасе като творец. Филмът на живота й, отвъд границите и думите. Наоми представи този филм на кинофестивала в Кан миналия месец. Самият факт, че лентата беше включена в официалния конкурс, е победа за режисьорката. Тя самата сподели, че чувства проекта като връх в своята кариера и целта й е да го видят повече хора навсякъде по света. Защо не спечели награда? Може би филмът е бил прекалено тих и спокоен за журито. Във време, когато всеки се стреми да достига какви ли не крайности в желанието си да бъде различен, лентата на Кавасе очаквано донася смирение и красота, каквито съвременният човек трудно би могъл да постигне и оцени. Въпреки че на трейлър изглежда далеч по-динамичен от Могари но мори, например, документалният поглед на камерата най-вероятно е преобразувал действието в нещо коренно различно. Съзрях подобна реакция на зрителите в Кан, каквато имаше след прожекцията на Пиета на Ким Ки-Док във Венеция преди време. Пресата в Кан нарече филма "спектакъл за сетивата".
* Баняново дърво - известно като Бенгалски фикус или дърво-гора
Това, което Наоми показва в лентата е Животът, естествен и неподправен. Филмът е върховно постижение, истински значимо творение на един голям автор, какъвто е Кавасе. Опасявах се, че ще има реплики, които да утежняват разбирането му. Основната история се схваща със сърце и душа. Толкова покъртителни моменти няма как да не трогнат зрителя, но има специфични песни и шамански мотиви, които се нуждаят от превод. Природата буквално извира от лентата. Показана е във всичките й аспекти - от красотата и спокойствието, което носи на умиращата шаманка, до ужасът, който предизвиква в душата на Кайто и безпомощността й пред чудовищните машини на човека. Андроника спомена, че това е еко-филм, насочващ вниманието на зрителите към проблемите на природата. Така е, действително. Много малко режисьори си позволяват да творят в тази сфера, но голяма част от тях идват от Изток (Япония, Китай) и подобно на Кавасе и Миязаки, използват всяка възможност, която кадърът им предоставя, за да изтъкнат наболели проблеми и да ни оставят ценни съвети за бъдещето. Актьорската игра е безупречна. От невероятната убедителност на дебютант като Ниджиро, до абсолютният реализъм, който внасят песните и танците на островните жители. Дори не мога да отделя един единствен актьор и да кажа, че е изпъквал над останалите, колкото и голяма да е била ролята му. Всички бяха възхитителни! Заедно. Изразителният поглед на Джун Йошинага ще остане завинаги в съзнанието ми. Очите й говореха през цялото време. Казваха всичко, без думи. Това момиче е истинско откритие, а в комбинация с Миюки Мацуда направо изразява цялата си същност. Миюки до такава степен се беше сляла с героинята си, че тотално ме порази. Приличаше на призрак и въпреки това в нея имаше живот до последно. Благодарение на прекрасното й семейство и приятелите. Тетта Сугимото - страхотен! Как само пресъздаде образа си на добър и всеотдаен съпруг и истински загрижен човек. Мъдрият Джи-сан - Костенурката. Колко истини се криеха зад думите му и колко знания и умения разкриваше възрастта му! Другите двама родители - с по-кратко, но достатъчно осезаемо присъствие. Докосващ разговор между баща и син. Кайто може и да беше изплашен по отношение на неведението и бъдещето, но пътуването, което предприе, му донесе нови сили, благодарение на които смело се изправи срещу страховете си. Технически това е най-изпипаната продукция на Кавасе. А музиката е другият силен елемент на лентата. Пиано плюс чело - сърцераздирателна комбинация!
В момента филмът е включен в конкурсната програма на кинофестивала в Мюнхен. Успех! Имам огромно желание да го видя на роден екран.
Любопитно: - Ниджиро Мураками е син на актьора Джун Мураками, с когото тук играят баща и син; - Director of photography е Ютака Юмазаки, който е правил кинематографията на някой от най-известните филми на Коре-еда като Дистанция, Аруитемо, След живота, Чудо, както и на лентата Канарче
