Undo アンドゥー àndú Жанр: романс и още нещо... Премиера: 7 октомври 1994г. Времетраене: 47 мин. (късометражен) Режисьор: Шунджи Иваи Участват: Ецуши Тойокава, Томоко Ямагучи, Томороуо Тагучи Субтитри: английски, в торента 1995 - Berlin International Film Festival, Forum of new cinema, Netpac Award. Награди - http://www.imdb.com/title/tt0111555/awards?ref_=tt_awd IMDB - http://www.imdb.com/title/tt0111555/
Резюме Моеми (Томоко Ямагучи) не е доволна, когато Юкио (Ецуши Тойокава) носи вкъщи две костенурки, за да й правят компания. Въпреки че Юкио работи у дома като писател, Моеми се чувства пренебрегната и си пожелава куче или котка, но тези животни не са позволени в апартамента им. Животът на двамата изглежда разумен и щастлив, докато не се случва нещо, което повлиява върху психиката на Моеми и тя започва да страда от рядко заболяване, наречено "Обсебващо-обвързващ синдром".
Луд, смущаващ, експериментален Това тревожно-очарователно заглавие беше моето спасение, след лутането ми напоследък през недостатъчно добри филмови предложения. Малък шедьовър на големия Иваи. Танче, хиляди благодарности за идеята да го видим! На първо гледане го помислих за странен, но вътрешно ми хареса. Привлече ме с тази своя нестандартност, нискобюджетност и арт насоченост, с изразителните кадри, оригиналната идея и.. от "паяжините" в стаята действително струеше необяснима красота. Иваи е открил нов, естетичен поглед към древното изкуство шибари! И още - действието се развива на ограничено пространство с минимално количество герои, плюс кратка продължителност. Идеални фактори за мен. Това е от онези ленти, които не ни дават наготово отговорите на всички въпроси, а ни оставят сами да ги открием. След финалните кадри смисълът убягва, но историята продължава да човърка съзнанието, докато не изкристализира истинската логика за нещата. Ако въобще има такава. Разсъждавахме, разсъждавахме и... изведнъж ни просветна... На всеки - различно. Ето моето просветление:
Спойлера:
Героинята търсеше свобода, искаше да се избави от малкия "затвор", в който се намираше. Мечтаеше за котка или куче, но получи 2 костенурки, които още повече я караха да чувства ограниченото пространство на собствената си черупка. Писателят желаеше да й помогне, опита всичко, но не успя за разбере истинските й потребности и затова не постигна успех. Към края Моеми постоянно повтаряше една реплика: "Завържи ме здраво (правилно)!" Тези думи не бива да се тълкуват дословно. Те са значели точно обратното. Може би, ако трябва да продължим изречението й, то ще завърши така, според мен: "Завържи ме здраво, в противен случай аз ще го направя и ще съм свободна!" Иваи наистина успя да ми "завърже" ума с това предизвикателство!
Е? Кой го е гледал? Какво мислите?
П.П. Исао Юкисада е асистент-режисьор тук! Интересно!
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 52 госта
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения