Пиесата е правена по произведението на шотландеца Дъглас Максуел Our bad magnet. Води се нещо като черна комедия, но аз открих в нея универсални послания и четири съдби, които бяха представени на сцената по удивителен начин. В нея се разискваха важни теми, като тези за приятелството, самотата, отчуждението, тъгата, радостта.
8 младежи имаха честта да поемат главните роли, които бяха общо 4 на брой. Стейджът се явяваше своеобразен дебют за две от момчетата от подгрупата на Д-бойс, Д-2 - Джиннай Шо и Шинтаро Акуцу.
Уловката тук се оказа възможността историята да бъде предавана от няколко каста, т. е., една роля да се изпълнява от различен актьор в дадена постановка. Поради тази причина, стейджовете бяха разделени на цветове - бял, син, лилав и червен. Нашият късмет ни повери изпълнение на белия отбор, в който участваха Сето Коджи (Рубен), Томо Янагишита (Шион), Тайто Хашимото (|Тору) и Усуи Масахиро (Гонзо).
Томо и Сето имаха интересни коси. Усуи вече не е рус и отново е с перфектната прическа на извънземен. За първи път виждам Тайто в костюм. Много му отива.

Тетърът Бункамура се намира почти в самото сърце на Шибуя, улицата, гъмжаща от млади хора в разноцветни облекла. Жизненоважна токийска артерия, която беше събрала таланти от цялата страна. Сградата, в която щеше да се играе спектакъла, представляваше цял мол, където човек може да открие всичко. Постройката разполагаше с две зали. Ние бяхме настанени в по-малката, която се оказа перфектна за целта. От втория балкон, където бяха местата ни, се виждаше отлична гледка. Тя ни помагаше да уловим жестовете и мимиките на актьорите /е, не бяхме на самата сцена, какъвто късмет имаха няколко ВИП-гости, но и така се радвахме повече от тях/. По този начин усещахме постановката още по-силно. Друго преимущество, което ни даваше балкона, беше възможността да огледаме публиката от високо и спрямо моите очаквания, да разпозная сред гостите някоя известна личност. Знаех, че на предишните представления е имало солидно присъствие на таланти от Д-бойс и Д-2. Затова чаках и секунди преди началото, от противоположната страна долу, се появиха Масаки Каджи (той участваше със Сето във филма Runway beat) и Масаши Миками (Киддо сигурно ще се сети за него - той участва в някои филми от типа Boys love), придружавани неотлъчно от някакъв човек, бодигард, който вероятно ги пазеше?. За моя огромна изненада, никой в публиката не издаде звук, за да покаже че ги е разпознал. Всички си стояха мирно и тихо. Каджи изглеждаше по-висок, отколкото си го представях. Беше облечен в нещо като пола, наподобяваща индонезийски саранг над дънките. В момета, в който те седнаха, светлините изгаснаха и спектакълът започна...

Самотният магнит
По Дъглас Максуел


Част 1
Сцената представлява крайбрежие, обградено от скали. Първото действие се развива в настоящето и представя героите на 29 години. 
Шион (Томо) се появи пръв на скалата. След него, без да забележа, изведнъж на преден план изплува Гонзо (Усуи). После дойде и Тору (Тайто). Тримата не са се виждали от много време и сега се радват на срещата, разменяйки си братски прегръдки. Шион е пълен и женен. Тору е костюмиран, има самочувствието на човек, работещ в голяма компания. Гонзо издава съвсем обикновено излъчване. Изглежда така, сякаш нещо от миналото постоянно го тормози. Когато Тору се обръща към него с думите "Все още ли не си забравил?", той се учудва:
"Какво да не съм забравил?"

Следващото действие моментално ни пренася в миналото на четирите момчета. Отново сме на същото място, но 20г. по-рано. Шион се опитва да изкачи скалата, ала понеже и тромав и леко пълничък, предизвиква веселите изблици на публиката. В това му е чара на него и въпреки трудностите, персонажът показва изумителна подвижност на сцената. 
Томо отлично беше изградил характера му. Дори в началото си помислих, че и той има някакви психически отклонения, но поради веселата му природа и буйният му дух, човек лесно може да се подлъже. Възхити ме това, че Шион не изглеждаше изкуствено пълен, при все че Томо в реалността не е дебел и със сигурност са използвали допълнителни подплънки, за да добие героят му този външен вид.
След това лирично отклонение, светлината ни насочва към едно малко дете, седнало скромно в левия край на скалата. Това е Рубен. Облечен е в бяла риза и черни панталони с тиранти. Героят на Сето е странен, с отвеян поглед и нацупено лице. Седи сам, докато останалите малчугани играят на воля около морето, рисуват, подскачат, пеят, хвърлят си чантите. Тогава Гонзо се приближава до Рубен и го пита, дали има телевизия.  "Нямам" - отговаря той, докато Шион, ядейки, му се смее. В същия момент Тору се провиква към Шион да спре да яде, но дебеланкото отвръща, че може да престане за 5 секунди и след това отново ще продължи. Изведнъж другите двама взимат шапката му и започват да я подмятат през процепите на скалите. Шион ги гони, за да си я върне и пак забавлява публиката с бързите си реакции. После всички зедно питат Рубен, дали знае някоя история.
Този въпрос преобразява момчето то моментално измисля приказка, в която поема ролята на разказвач.
Рубен е специално дете - не показва чувства, не се смее, но е талантлив в създаването на истории. Там е неговата сила и Сето успява по невероятен начин да предаде двата полюса, към които се движи този образ.
Приказката, поднесена то Рубен, е история за крал (Гонзо-Усуи), който получава от един магьосник (Шион-Томо) силата да превръща предметите в злато. Захласнат от новите си умения, врадетелят без да иска пробразява и собствената си съпруга. Изпаднал в паника, той отива при магьосника за помощ. Завежда жена си до голямо езеро и тя отново си връща стария образ, но придобива способността да променя нещата във вода. По този начин всички златни предмети на съпрпуга й се превръщат в течност, а кралат изведнъж обеднява. Големият владетел става малък човек. Дори символът (златен диск), който построил преди това и който будел възхищение, е намразен от народа. Хората започват да хвърлят камъни по него, докато не го счупват на хиляди парчета. Красиви цветове обагрят небето и всички демонстрират щастие, докато сиянието не изчезва от погледите им. Именно тук, на сцената излизязоха всички изпълнители и направиха прекрасен танц в цветното небе.
Новото действие представя героите на 19 години. Гонзо и Тору са на скалата, пияни и говорят разпалено за създаване на рок група. В този момент Тору целува Гонзо (знаех за тази целувка, но не подозирах, кога точно ще бъде включена в действието). Внезапно идва Шион (косата му е хит!), при което Тору реагира нормално, но Гонзо е видимо притеснен. Шион разбира за рок групата и иска да е барабанист като им напомня, че Рубен вече ги е изпреварил и е станал преди тях рок звезда.

Пренасяме се  отново на скалата. Там е Рубен, пиян или дрогиран (това се подсказва от действията му), с цигара в ръка. Абсолютен шок за зрителите. Той хвърля цигарата в морето (предната част на сцената), прави жест с пръст и се приближава до ръба...
Край на част 1.

Част 2
19 годишни
Тъмнина. Гонзо е на ръба на скалата, с висящи крака. Шион се появява, облечен в моден костюм и с къдрава коса. Носи две чанти, които пуска на земята. Промъква се до Гонзо и започва да го бута. Приятелят му побеснява. Мисли, че другият иска да го бутне в пропастта (това е мястото, където Рубен е скочил). Шион му казва да се успокои, сяда до него, отваря чантата и му предлага суши. Гонзо отказва и той доволен започва да яде сам. Тору идва, но също няма желание за храна.


9 годишни
Тук идва един важен спомен от детството, който ни разкрива дълбоката връзка между две от момчетата.
Гонзо и Рубен се появяват от дясната страна на сцената. Застават на платформа със странични, двустепенни предни седалки. Гонзо разбива прозорците в  своеобразната класна стая и двамата влизат вътре. Рубен носи със себе си зловеща кукла (той е вентролог, който може да говори през стомаха и да създава илюзията, че куклата го прави), скача в стаята и се приземява шумно на пода. Тогава по погрешка взима тъмните столове за чудовищни създания и се разстройва. Гонзо поема куклата Хюго, която Рубен споменава в първата част (тогава момчетата го питат, дали мрази баща си, а той отговаря, че мрази Хюго). Хлапето полудява тотално, срива се психически, докато Гонзо се опитва всячески да го успокои. Когато това става, двамата провеждат много сериозен диалог, свързан с екзистенциалната същност на човека. Рубен казва:
"Хей, когато умра, ще ме чакаш ли да се върна във формата на призрак? Няма нужда де се страхуваш" . Гонзо не разбира последната част и Рубен я повтаря. Тъмнина.


29 годишни
Шион води останалите двама в класната стая. Подреждат столовете. Гонзо не е весел. Тору е пасивен и пестелив с думите. Тъмнина...

Пренасяме се на сцена с 19-годишния Рубен. Той подхваща монолог за нещата/предметите, които живеят по-дълго от хората в света. Тогава обектите наоколо оживяват и започват да танцуват. Появява се звук на цигулка. Рубен танцува, а танцът бавно обхваща целия каст. Всички се движат така, сякаш са магнити с полюси N и S. Когато се доближат до триенето, се отдалечават. Рубен сваля ризата си и показва слабото тяло на Сето изпод татуировките. Ребрата му се четат при вдишване. Тъмнина...


Връщат ни в класната стая. Тору и Гонзо са ядосани. Карат се. Гонзо винаги е бил с Рубен, познавал го е най-добре и затова е толкова разстроен от изчезването му. Сърди се на Тору, че все се е подигравал на Рубен и двамата не са правили нищо заедно, от което да им останат спомени. В същото време Шион е напарвил изобретение, което трабва да им върне изгубените спомени за стария приятел. Гонзо е страшно ядосан, трагва да излиза от стаята, хвърля 500 йени на Шион и отвива изобретението, което изведнъж се включва.
Рубен се появява на върха на скалата, докато цветни листчета изхвърчат от отвора на машината. Сцената е обляна от светлина. Всички са шокирани. Не вярват на очите си. Рубен стои пред тях. Скоро светлината изгасва. Картината се явява като спомен за добрите времена, прекарани с някого. Днес човекът може и да го няма, но споменът е жив...
С това постановката завърши. След финалните думи и бурните ръкопляскания, светлината замря и зрителите си тръгнаха. 

Преди самото представление оставих подаръци от България и от стафа ме увериха, че ще ги предадат на актьорите. Дано!