Himizu
ヒミズСтрана: Япония
Жанр: Драма
По мангата на Minoru Furuya, Sion Sono
Премиера: 14 Януари 2012
Времетраене: 129 мин.
Субтитри: Английски
Режисьор: Sion Sono
Участват: Шота Сометани, Фуми Никайдо, Тецу Уатанабе, Мицуру Фукикоши, Мегуми Кагуразака, Денден, Йоске Кубозуке, Юрико Йошитака, Кен Мицуиши, Макико Уатанабе, Джун Мураками
http://www.imdb.com/title/tt1900893/Награди: Marcello Mastroianni Award for Best New Young Actor or Actress (Shota Sometani & Fumi Nikaido) - 2011 (68th) Venice Film Festival - August 31-September 10, 2011
7th Orbit Prize - 2012 (30th) Brussels International Fantastic Film Festival - April 5-17, 2012
Terracotta Far East Film Festival Audience Award - 2012 (3th) Terracotta Far East Film Festival - April 12-15, 2012
РезюмеЗа какво мечтаят две 14-годишни деца, когато са отхвърлени от родителите си и не виждат бъдещето пред себе си?
Вече мога да призная Сион Соно за гений, а този филм - за връх в режисьорската му кариера.
Много по-различно предаден от Аи но мукидаши, но има сходни елементи с него. Преди всичко това са филми за младите хора - бъдещето на човечеството.
Тук обаче виждаме раждането на един нов Сион Соно, израснал и превъзмогнал самоубийственото начало на сценариите си. Сега героите му се опитват да живеят, за да се борят с трудностите на новия свят. Освен това в Химизу съзираме една история, изчистена от излишни елементи, за разлика от предходното заглавие на Соно. Екзистенциални проблеми се разискват и в двете произведения, само че там имаше много повече комедия и хорър, а тук - истинска човешка драма. Цялата емоция на героите ни кара да плачем или да се възхищаваме на действията им.
Прилика откривам и с идеите на Кинджи Фукасаку от Кралската битка. Филмът е война между младото и старото поколение. Той е битка между доброто и злото, показана на фона на най-страшното събитие от миналата година - земетресението в Тохоку. Именно тези изпепеляващи кадри бяха връзката с действителността и постоянно напомняха на героите, че трябва да се направи нещо, за да променят съдбата си.
Многото детайли, както и допълнителните герои придаваха невероятен чар на заглавието. Поддържащият състав е забележителен. Сред него ще отлича появата на Йоске Кубозука, който е рабитил и друг път с Шота Сомея, в екранизацията по Кутията на Пандора на Осаму Дадзай. Йоске винаги е страхотен, където и когато се появи. Не е изгубил тийнейджърското си излъчване от времето на Икебукуро. Във филма за кратко се изявява и Ниши, който получи преди това основната роля в Аи но мукидаши.
Главните изпълнители тук напълно са заслужили наградата си от Венеция. Знам, че Шота е правил и преди достойни за възхищение роли, но тук е просто изключителен. Фуми е природен талант. Има нещо от Аои Миязаки в нея, само че то е примесено с голяма доза експресивност, което й помага да завладее екрана напълно. Личи си, че е замесена от друго тесто тази актриса. Дори в Мираи никки веднага забелязах осезаемото й присъствие. Огромна енергия и майсторство се крият зад пресъздаването на тези сложни и мъчителни образи. Много естествени и непродправени действия от страна на двамата акьори. Великолепни са!
Музиката, примесена с естествени шумове и звуци, е допълнително подсилващ фактор в лентата. Соно е използвал Реквием на Моцарт. Като прибавим и изчистените форми на картината, завършеният филм е почти съвършено творение.
Линк -
http://www.asiatorrents.me/index.php?pa ... aef92e757c