Спойлера:
Сериалът плаче за пренаписване и пълен римейк на последните два епизода. 15 беше
абсолютно излишен и „празен“. Както коментираха и някои в dramabeans, драмата остави
впечатление за „лабораторно животно“, върху което безразборно се пробва какво ли
не в крачка. Сценаристите постоянно вкарваха „резервни“ сюжетни линии, сякаш за да се
презастраховат от попадане в задънена улица. И нито една от тях не беше развита, както се
оказа накрая...
* Юн Джае изобщо не го разбрахме обичал ли я е годеничката си или не особено. Даже
не го и видяхме след събуждането му, въпреки че с „амнезията“ си би трябвало да има
доста въпроси – как така се е разделил с Да Ран и най-вече – кога е успяла да си падне
по новооткрития му малък брат 
* Майката на Кюн Джун беше застреляна доста странно, май пак за „резервен вариант“.
Изглеждаше доста глупаво – някакви въоръжени немаскирани бандити се появяват
на задната вратичка, гръмват я одма... и оставят сина й жив и свободен да се обади
в полицията??? Разбирам женицата да беше опасен космат мъжага с винкел в ръце,
ама иначе няма ник`ва логика. Ако за сценария им е трябвала мъртва, можеше просто
да я блъсне кола. Освен да е имало мимолетен замисъл убийството да е поръчано
от милите чичо и леля на сирачето?..
* Сладките дечица в болницата, супер странични персонажи, на които им бяха обещали
ранна смърт. Можеха изобщо да не ги споменават в последния епизод. Но не - „Зайчето“
го изписаха по чудо, ура... и явно оставиха „Плюшеното мече“ да мре, незавършило
начално училище 
Браааааво 
* Грам не стана ясно братленцата как ще си изяснят отношенията по повод щастливото
събиране на „бившата баткова“ и малкия `убавец. Особено на фона на публичното
признание на Да Ран, че зарязва Юн Джае заради “KKJ”... който впрочем по онова
време е в кома. Сценаристите не са измислили отговор на този въпрос, явно.
* Интригуващо-скандалната връзка с възрастова разлика... се точеше по тъч-линията
години наред, да вземе да порасне малкия сигурно. Шубе ги хвана сценаристчетата
да скандализират обществото с хепи-енд целувчица между „младото тяло“ и
„голямата кака“. При това както героят, така и актьорът са на 21... Но момчето
така и не получи шанс да си доиграе ролята.
* Тъпата „амнезия“, дето щем не щем просто по шаблон ТРЯВА да я има в корейски
сериал:) Всичко чудесно, ама ако момчето ще се събуди с 18-годишния си акъл и без
спомени, няма никакъв смисъл от цялото му развитие досега! В резултат на тая амнезия
и влаченето състариха Да Ран с 3 години и оставиха Кюн Джун кажи-речи на същата
възраст на гимназист:) Отново иронично „бравоооо“! Вече си имаме още по-интригуваща
комбинация – учителка на почти 30 + 19-годишен хлапак 28 на 20 беше някак
по-разумно, а и изчакаха ОЩЕ една година, сигурно да съзрее още мъничко великото
скандализиращо обществото момчешко тяло:) След като затриха цялата любовна история
от главата му...
* Чичко и леличка... за какво бяха там изобщо?? KKJ към края им постави едно ултиматумче
да бъдат добрички към него, като се събуди. Ама who gives a fuck, като момчето и без
това най-сетне намери подкрепа от биологичните си родители? Май роднините наистина
бяха поставени там поначало, само за да бъдат потенциални убийци на майка му...
* Оооо, щях да забравя и малоумните кадри с директорката и чичото, тръпнещи
по старите си любови. Това пък за какво беше? И какво значение има изобщо?
При това чичото хич не се и замисляше, че жена му не е за него – бяха си дупе и гащи...
* Липсата на „лице“ и реален разговор между „влюбените“, а т.е. великотъпата сцена
с чадъра и ретроспекцията... Тая ретроспекция ме остави с усещането, че Да Ран,
както пишеше в един друг коментар, „has gone bananas” и просто халюцинира. Всъщност
до голяма степен ми напомни „хепи-енда“ от „Бразил“ lol Всеки момент очаквах
да я покажат облечена в бяла нощничка в някое лечебно заведение, стискаща зелен чадър...
* Мари. До един момент я държаха в ролята на твърде отдадената влюбена, ама накрая
я превърнаха в абсолютен фрийк, който пет пари не дава за желанията и щастието
на обекта на манията си. Можеха вместо това да я оставят да хлътне леко по Чон Шик.
Тази вратичка БЕШЕ отворена още от началото с лафа й „Аз съм длъжница на Кюн Джун,
защото съм отговорна за смъртта на майка му“. Пак неразвита сюжетна линия. Друг
забавен момент – как така няк`ва пикла си взима от болницата човек в кома
и си го кара нанякъде?! При това без лекар, който да окаже помощ при следващото
„близко до сърдечен удар“ състояние?
* А и близкото до сърдечен удар състояние. Така и не разбрахме за какво е било, освен
за да се опита да държи зрителите в някакво подобие на напрежение. Пуснаха една сълза
от коматозния на спомена за „Ще ти кажа дали те обичам, ама лично“. Явно с това трябва
да се задоволим и да си направим ега ти и изводите...
* Хейтър-мама и безгръбначния татко... WTF??? И двете чевета ги е правила в епруветка
по едно и също време. Но второто не го иска, защото мъжът й обичал сурогатната майка?
Ама че тъпотия:) Ако даде сина на съпруга си на бившата му любима, най-много да образува
мост помежду им завинаги. Ник`ва логика. А ако той толкова я е обичал, що си е останал
с хейтър-мама? Пък тя към края изведнъж се „очовечва“, неизвестно защо. Пак ми бие на
„писане в крачка според зрителските коментари“.
* „Близнашката“ забележка за ин-витро зачеването на двамата по едно и също време. Намеква
за това, че двамата още преди раждането си за взаимозаменими. И за това, че Кюн Джун
може и да си остане в тялото на батко си и просто да се менкат... Ама не. Пак недомислена
„вратичка“ и угаждане на коментари тип „Няма ли да си разменят обратно телата най-сетне?“.
* Кюн Джун учи усилено медицина. Има страх от кръв, който преодоля с хлапетата.
Тази нишка също не беше развита:) Нито започна да се ангажира истински с лекарска
работа, нито запази знанията си след обратната размяна на телата. Поредната пусната
в нищото „вратичка“. Друг е въпросът как го търпяха там докторчето да прекарва
работните си дни в детското отделение, играейки си с хлапетата. Недомислица, ама пълна.
* И за да не стане съвсем безкраен тоя анализ – любовната история. 16 епизода
се гради нещо, което накрая потъва в забрава. Тая Да Ран видимо е някакво безвременно
същество и си остава все същата (и със същата прическа) години наред. Дотук добре,
в нейна полза е да младее, щото и без това е напред с материала. Но както споменах
по-горе – KKJ го връщат на старта с тъпата амнезия. Великото признание „Обичам KKJ”
нямаше какво да направи, освен да създаде излишни въпроси за в бъдеще. Да Ран можеше
да му го каже насаме, да инсценират една по-културна раздяла и да прекарат повече
от останалото им време заедно. Че така и за Юн Джае щеше да е по-лесно.
Ама трънкиии. Логическо обяснение – героите мислят с гъза си. Друго няма...
Всъщност не – сценаристите мислят с гъза си. И това е финалното ми заключение.
Сори за дългото излияние...
Добре се развиват нещата, малко само ме притеснява: