Аз завърших драмата и очаквано останах доволна от нея.
Изненадващо се развиха събитията след 6 серия в някои отношения.
Най-загадъчната фигура, героитяна на Маюко Фукада, се оказа
Развоят, който последва, донесе малко тъга и носталгично чувство. Това също беше логично следствие на събитията. Всяко начало има и край.
За мен най-инетересни се оказаха многобройноте теми и поуки, които се засягаха във всяка част.
Трогателни бяха сцените, в които Кюто се учеше да плаче, въпреки че сълзите й се побираха само в едно мъничко шишенце. Или когато всички разбраха, че вместо мелодия, тя е записала на дискове пулса на целия клас.
Решенията за бъдещето на всеки ученик са важна част от японската образователна система. Тук отново бяха засегнати мислите и терзанията на всяко едно дете.
Да не забравя и моментът, в който сърцето ми наистина пропусна един такт. Добре го бяха измислили.
Образите останаха живи и любопитни до самия финал. В крайна сметка, всеки се бореше да постигне нещо в този свят. За да може да направи бъдещето си по-полезно.
С лека насмешка и доза тъга, тази драма ще остане едно от най-хубавите творения за миналия сезон.
