Случвало ли ви се е, докато гледате някой филм, да стоите с широко отворени очи и да имете усещането, че героите всеки момент ще излязат от екрана и ще влязат в стаята?
Аз преживях това чувство с Paco and the Magical Picture Book.
Разпространените постери на лентата определено създават илюзията, че филмът е адресиран главно към детската аудитория. И това действително е така, с малкото допълнение, че в него се крие нещо много по-голямо и стойностно.
Първите 15 минути на екрана цари пълен хаос и безпорядък. Появяват се лица, които, меко казано, изглеждат странни и неадекватни. Но човек трябва да гледа до край, за да открие какво наистина е закодирано в цялата поредица от събития, разиграли се на едно необичайно, но напълно подходящо за целта място.
Съчетани с голяма доза реализъм, посланията и препратките тук са неизброими.
Първото нещо, което прави впечатление, са ярките картини, шарените декори и пъстрите облекла на персонажите. В този момент, не мога да не направя връзка с Memories of Matsuko, и в случая откривам, че режисьорът на двата филма е един и същ.
Той е поставил героите си в необикновена обстановка, където е обърнато внимание на дребните детайли: готическите прозорци в тъмния централен салон на болницата го правеха да изглежда като част от древен замък; в стаята, където беше заключена магическата книга, имаше статуя, която приличаше на картината на Едвард Мунк - "Викът"; още една препратка вкючваше използвата метафора с жабата и езерото - всеки път, когато виждах тази гледка, си спомнях незабравимото хайку на Башо:
"The old pond, a frog jumps in, the sound of water."Всички тези подробности, както и прекрасната игра на актьорския състав, създаваха едно наистина неописуемо изживяване.
За изпълнителите какво да кажа? Знаех, че филмът е събрал достатъчно известни имена, но не очаквах подобни визуални промени у всички тях.
Коджи Якушо беше неповторим в ролята на сприхавия и егоистичен старец; Рьо Касе и Абе Садао очаквано направиха перфектни двойни комедийни образи, но Сатоши изцяло ме изненада - той даде живот на един наистина необичаен и завладяващ герой, показвайки неговата лудост и отчаяние, както и борбата със самия себе си. Анна Тсучия също заслужава адмирации за силната си героиня, но тя има опит с експресивни характери от други филми. Още един чудак беше пресъздал познатият ни доктор от Хана кими - Камикава Такуя. Този път, неговата лекарска роля, включваше превъплъщенията му в Питър Пан и Пепеляшка. И накрая, но не на последно място, трябва да отбележа великолепното изпълнение на малката Аяка Уилсън, която даде смисъл на цялата вълшебна история.
, но този ми хареса малко ми приличаше на алиса в страната на чудесата, назнам що. 
).gif)
визуалните картини бяха изумителни.