|
Гледах първите 10 минути от филма, и тъкмо щях да го спра, когато камерата се фокусира върху сбъсъка между Минг Минг и Нана... Сега се радвам, че не отхвърлих тази лента, защото тя действително се оказа истинско произведение на изкството, сравнимо единствено с pk.com.cn.
Хубаво е, че в последно време все повече режисьори се насочват към нетрадиционни форми за представяне на своите творби. В случая имаме филм, който на пръв поглед няма никаква история, но тя се окзава скрита зад театралната фасада на лентата, от която малко по малко започват да изникват множество въпроси, чакащи отговор.
Цялостната постройка е замислена като едно бягство, в което всеки преследва някого или се стреми към нещо.
Определинето екшън е точно на място, с едно допълнение - тук не се лее безсмислено кръв и всички бойни сцени са представени от камерата по нетипичен начин, който включва елементи от театъра, примесени със забавени кадри от обектива. Нещо повече, използваните оръжия в продукцията, са не истински куршуми, а мъниста, които приемат тяхната форма и имат почти същия ефект. Успоредно с това, се забелязват още интересни фрагменти като дъжда, снега, вятъра, които, добавени към мистериозните нотки (като загадъчната кутия например), придават още по-голяма стойност на филма.
Актьорският състав не включва голям брой хора, както се очаква от подобна продукция, но за сметка на това, Zhou Xun е великолепна в двойната си роля; героят на Даниел много предвидливо е поставен в полусянка, а Tony Yang неочаквано е получил прилично екранно време. Изненадата тук е участието на тайванския певец Jeff Chang.
П.П. Може би, по-добре щеше де е, ако бяха използвали второто заглавие като основно.
Постерите не предават основния замисъл на филма и по-скоро са подвеждащи.
|
