Да, но си е хубав (макар че тя е бедната, той - богатият и не й спасява живота, така че май за друг филм говориш ). Актрисите са много красиви, музиката също. Финалът бтв е мелодраматичен, ама по доста неочакван начин. Тъй като едва ли някой ще го гледа (доста дълъг си е, а и фактът, че е индийски, го дискредитира напълно), ще си позволя да спойлна. Главните герои се разделят по някое време. Тя е женена, пък той се пропива и разболява от туберколоза. Малко преди да умре той отива пред прага й, спомняйки си за едно свое обещание. И сцената е много трогателна - той е проснат пред огромното имение, чака я; тя го е усетила, че е там и тича да отиде при него. И тук е най-голямата гадост - просто човек очаква типичен завършек от рода на - тя отива, гушва го, той й казва "Обичам те" и умира. Да, ама не. Той си умира, а нея не я пускат навън и точно под носа й затварят вратата. Това точно ми докара егати буцата и дълго не можех да се свестя.
Разбира се, филмът е сапунка и мелодрама, с лоша актьорска игра и тн, но си има моментите

Е аз гледах само рекламата по тв. И горе-долу нещо такова схванах.

Аз индийски не съм гледал много, ама имаше един с някакъв слон, то такива драми бяха около този слон... Не ае сещам как се казваше.
Някои китайски също са големи драми, но не чак колкото индийските. Един "Жълтото цвете" беше за императорския живот и всички измами, подлости, убийства/самоубийства..
А от всички японски, които съм гледал, най-тъжен е за кучето Хачико.
Индийските определено са най-мелодраматичните

revive тема от преди 6 години, супер

корейското кино като че ли е най-добро, що се отнася до мелодраматичноста (пък и като цяло) - нито прекалено много, нито прекалено малко. Доста са реалистични, правилно направени, актьорската игра им е най-добра. Като цяло корейските са най-умело направени и най ми харесват

индийските най-вероятно са най-мелодраматичните, но не ме кефят хич - напомнят ми на тея турски сериали дето ги дават сега, тип: 100% негативизъм, семейството над всичко, социални кошмари, жените не се докосват и тн... не е баш същото но е на същото ниво, некви касти и дискриминации, емоционалност, глупости, супер пресилена е драмата, не че съм гледал много

китайските имат пародична нотка, или нещо такова в почти всички филми, не знам как да го опиша точно, все едно не вземат нищо на сериозно, или все едно актьорите не разбират какво става на моменти
не са много мелодраматични, даже са най-лишени от емоционалност от всичките видове

японските се отличават с много фалшива актьорска игра, обичат да разказват прекалено много за ежедневието и на места всичко ми седи много неотличаващо се и обикновено
нямат много голяма мелодрама като атмосфера на филмите, въпреки че тематиката им често може да е мелодраматична като идея, което на места се получава приятно за гледане. Японския манталитет е приятен и ако хванат някоя креативна идея и я развият добре (много рядко става тва) се получават добри филми.