Заглавие:Princess Tutu | プリンセスチュチュ
Тип: TV
Излъчване: 16.08.2002 до 23.05.2003
Епизоди: 38
Жанр: Comedy, Drama, Fantasy, Magic, Mystery, Romance, Shoujo
Производители: Hal Film Maker
Web: AniDB MAL

Резюме:
In a fairy tale come to life, the clumsy, sweet, and gentle Ahiru (Japanese for "duck") seems like an unlikely protagonist. In reality, Ahiru is just as magical as the talking cats and crocodiles that inhabit her town—for Ahiru really is a duck! Transformed by the mysterious Drosselmeyer into a human girl, Ahiru soon learns the reason for her existence. Using her magical egg-shaped pendant, Ahiru can transform into Princess Tutu—a beautiful and talented ballet dancer whose dances relieve people of the turmoil in their hearts. With her newfound ability, Ahiru accepts the challenge of collecting the lost shards of her prince's heart, for long ago he had shattered it in order to seal an evil raven away for all eternity.

----------------------------------------------------------------

Princess Tutu ep. 1-6 - това е доста шантаво аниме и всъщност е трябвало да го гледам още преди години. Смесица между балет, приказка, mahou shojo и буквална деменция .
Арът е сюрреалистичен, историята е шоджо + приказни елементи, а музиката е предимно откъси от известни балети.
Не съм фен на сюжета, защото въпреки оригиналният сетниг, в ядрото си е доста стандартен за шоджо, още повече че moster of the week проблемите за разрешаване с танцови номера (названието на балета и сцената са в името на всеки епизод) се отмятат твърде лесно. Силата на заглавието обаче е в минималистичния арт, фоновете, шантавите визуални сценки, реалистичната балетна хореография (с интересни промени, примерно на едно място мравоядката танцува мъжката партия, а Мюто женската) и абсолютно болното чувство за хумор. Геговете, да вземем тези с "приятелките" на главната героиня разказват много по-интересна история от централната. Кулминацията на хумора обаче е Неко-сенсей, чието поведение и реакции осмислят всяка серия, в която се появява. Ехидността на Дроселмайер също е кефеща. Всичко това подкрепено с убийствена игра на сеютата. Оставам с впечатление, че част от авторите също не са големи фенове на сюжета, затова са вложили повече креативност в странични и козметични неща, примерно подземния лабиринт под библиотеката, който се появява съвсем за кратко.

Princess Tutu ep. 7-12 - както и очаквах централната история не ме кефи, а и е представена със странно темпо. В някои части се влачи, в други прескача междинни сцени.
Страничните неща обаче кефят - визуалните гегове, тъпизмите на патката, намесите на приятелките, сексуалния тормоз и котешките изпълнения на Неко-сенсей и ехидността на Дроселмайер.
Още за удоволствието помагат странната атмосфера и семплия, но красив арт.
Музиката е класика, но не само от балети (апропо, Лешникотрошачката на Чайковски я строшиха от употреба), примерно имаше откъси от Шехерезада на Римски-Корсаков, Пръстенът на Нибелунгите на Вагнер и пр.

Princess Tutu ep. 13-25 - очевидно са били планирали, ако не ги подновят след 13-ти, да има някаква завършеност и все пак да оставят историята отворена.
След тази точка сюжетът иде хаотичен и се хвърля между различни задачи. Единичните герои (заедно с камеота от известни сеюта) се появяват сякаш насила. Има и някои попадения, но общо взето скука. Началото на сериала ми изглеждаше по-добре обмислено.
Иначе стандартните бонус шегички и арт. Странните животни, които се занимават с танци и изкуство получават малко повече внимание, но пък не са свързани със сюжета, като Неко-сесней.

Няколко произволни картинки с последния.

Princess Tutu ep. 26-38 - към края взе да става интересно особено връзката Факир-Дроселмайер и причината защо всичко в този град е толкова странно и приказно. Групичката на библиотекарите имаше потенциал, но не направиха нищо интересно с нея. Финалното обяснение е логично, но според мен влиза в противоречие с някои по-ранни събития в сериала. Примерно Неко-сенсей се оказа котарак, а не човек, но това конфликтира с факта, че е пътувал извън града - разказа за неговия кумир танцьор. Ако беше човек приемащ котешка форма минавайки през портите, подобно на останалите животни нямаше да има разминаване. Мога да предположа, че на онзи етап сценаристите са имали съвсем други планове за същия сетинг. Апропо има и други анимета с подобни проблеми, примерно Natsu No Arashi.
Кулминацията май я провлачиха излишно дълго. Танцовият номер с антопоморфните гарвани и песента им ми хареса като идея, но беше претупан в сравнение с останалата хореография.
Краят е задоволителен, историята обаче през повечето време се фокусираше върху елементите от нея, които не ми бяха толкова интересни. Има едно-две развития, които могат да минат за чиста монета само по приказна логика. Понякога героите вървят срещу собствените си мотиви, но това не е задължително негатив, защото вкарва относителен реализъм в образите им - хората не винаги действат рационално.
Относно музиката, да класиката е голяма работа и за разлика от Ginga Eiyuu Densetsu, където беше употребена напълно извън контекста и, тук често имаше връзка дори извън балетните номера. Примерно в сцената, когато Ахиру открива, че части от сърцето на принца са заключени в градските порти, звучи "Киевската порта" от "Картини от една изложба" на Мусоргски.
Относно сеютата, сякаш желанието на режисьора е било повечето да играят стандартно за герои от приказка с цел по-необичайните и карикатурни персонажи, като Ахиру, Дроселмайер, Лили, Пика и Неко-сенсей да изпъкнат повече. Тези последните правят страхотни роли. Кратките единични гегове с животните също са приятни.

Ще запомня Princess Tutu най-вече с пестеливите, но доста красиви арт и анимация, със странната идея всичко да е представено чрез танцови номера и препратки към известни балети и с множеството свежи странични истории и гегове.

ПП
Тези зъбчати колела и механизми ме подсещат, че може би историята тук е донякъде вдъхновена от тази в The Big O, защото и тя е подобна: Странен град със странни хора и странни истории. Протагонист чий живот предопределен от някой друг. Всичко което виждаме са кулиси, сюжетът е просто спектакъл, а реалността зад тях е друга. Накрая едни от главните герои успява да придобие силата на творец и да пренапише света по свое усмотрение.
Има известно разминаване във времето относно финала, но базовите идеи са там още от първи сезон през 1999 г.