Paranoia Agent: Първоначално, когато видях името и плаката на анимето бях скептично настроен. Въпреки това зад него стои името Сатоши Кон(Tokyo Godfathers, Perfect Blue, Millennium Actress), което ме наведе на мисълта, че няма да съжалявам, ако похарча малко от времето си за това аниме. Знам, че днешният пазар е залят от всякакви анимета и очаквах това да е поредното “някакво си”. Всъщност дълбоко грешах. Това аниме разкри пред мен и утвърди достойнството си, че колкото и обикновени да изглеждат нещата, те никога не са такива. И че всичко има значение, и всичко има цел. Това аниме ме държа до последните си серии в пълна слепота и заблуда, какво всъщност иска да ми каже то. Една винаги актуална тема или просто универсална за нашият свят. Манията и нейните върхове. Но защо отново това аниме го разкрива по уникален начин. Може би просто защото е аниме и затова го обичам. А Сатоши Кон умее да разказва и непрекъснато го доказва. 

Анимето засяга различни социални сфери, връзките и проблемите свързани с тях. Истории разказани от различни герои свързани помежду си, които съдържат части от голямото цяло. Всичко се сглобява като пъзел, а без последна част картинката не може да се види, такава каквато трябва да е, и каквато се е опитал режисьорът да ни внуши. 

Ако искате да разберете какво става в анимето, мога да ви напиша. То е толкова обикновено и просто, лесно показано, за да го разберете, трудно подсказано, за да го осъзнаете. Това е едно от онези анимета, който разкриват цялата си същност едва в последните ако не и в самата последна серия. Именно за това е много подходящ сериал. Всяка една серия е самостоятелна и съдържа зърно от броеницата. 

Главната история е за едно момиче на име Саги Тсукико. Тя работи в M&F - дизайнерско студио за на плюшени играчки. Нейна е изработката на невероятно пласиралата се играчка Мароми, което е едно много симпатично кученце. То става много популярно и се разпространява главно под формата на плюшени играчки, но също така и ключодържатели, тениски, раници и какво ли още не. Всеки в този град знае за Мароми и почти всеки притежава част от него, било то дори дреболия. По телевизията с появява и анимационен сериал със симпатичното кученце, който всеки фен следи, а те не са малко. Мароми става голяма индустрия и фирмата, в която работи Тсукико, иска това да се повтори с втория им продукт, чийто дизайн се очаква да бъде готов отново от самата нея. Тя, млада девойка, гледано с недоверие от колежките си в студиото е притеснена, че не може да измисли нов дизайн за играчка. Един ден прибирайки се от работа се случва инцидент. Тя бива нападната от момче с ролери и метална бухалка. Полицията започва разследване, но за сега няма следа от нападателя. В близките дни е нападнат още един човек. Журналиста Кавазу Акьо, който се бе заел с документирането на този случай и непрекъснатото му любопитство и нахалство го доведе до този край. Полицията назначава по случая двамата детективи Икари и Манива. Тяхната история се заплита заедно с тези на всички останали, като първа е тази на “Ичи”. 

Кайра Юичи* е момче, което е не напразно е получило прякора си “Ичи” (от японски “едно” или в случая “първенец”). Той е най-известното момче в училище и всичко го познават и харесват. Благодарение на това той е Президентски Съветник Ученик*, което допълнително допринася за известността му. Всичко при него върви добре докато не се появява “Момчето с бухалката”(нападателя на Тсукико и Акьо). Всичко се дължи на приликата по данните, които е дала Тсукико. “Момче средно на ръст, пети или шести клас, червена шапка, ролери и бухалка”. Ичи отговаря на описанието с изключение на бухалката, но това не попречва на всички да започнат да го мислят за “Момчето с бухалката”. Това напълно го съсипва. Никой вече не го поздравява, никой не говори се него, всички го отбягват. Това е благоприятно за една друга личност, която е опонента на Ичи – Ушияма. Обикновено момче от провинцията. След всичко станало Ичи е изместен доста назад, а Ушияма е заел неговото място. Обрати продължават да стават и след като “Момчето с бухалката” напада Ушияма докато двамата с Ичи се прибират, Ичи е набеден за злополуката. В очите на “първенеца” всичко това изглежда ужасно, но за негово щастие бива “освободен” от това състояние. 

Следващата история е за Чоуно, учителката на Ичи. Тя е жена живееща два живота. През деня е любезната смирена учителка Чоуно, а вечер представяйки се за Мария – момиче на повикване. Живеенето на два живота не й създава проблеми докато мъж на име * не й предлага брак. Чоуно е съгласна да се ожени за него, но Мария явно не е на същото мнение. С помощта на психиатъра си тя се опитва да изкорени и забрави за Мария, но опитите й се оказват безуспешни. Единственото си освобождение от Мария, може да получи също както Ичи го сполетя. Похитените вече са пет. 

Следва история за полицай, който обича да разпуска с момичета на повикване. За негово нещастие се за забърква с нечисти хора и в последствие става техен длъжник. Парите, който трябва да намери са много, а изкушението, което минава през главата на * да напада цивилни, за да връща дълговете се превръща в занаят. За негово щастие той бива нападнат също от “Момчето с бухалката”, което всъщност води до нещастие за момчето. Похитителя с ролери е заловен затворен от полицията. Въпреки, че той отрича всичко няма кой да му повярва след като всички нападнати от “Момчето с бухалката” сочат него за извършителя. Случаят още повече се заплита, когато заподозрения, който всички смятат за виновен е убит в килията си по неясни причини. Полицията закрива разследването и “Момчето с бухалката” остава мистерия. 

Детектив Манива продължава да разследва самостоятелно и да събира факти, защото случаят му се вижда особен. Все пак той и детектив Икари бяха двамата, който видяха кой уби “Момчето с бухалката”, а именно самият той – “Момчето с бухалката” го направи. Манива започва да търси връзка межди жертвите и какви могат да бъдат причините за тяхното похитяване. Случаят бива разрешен при особени обстоятелства. Тогава, когато скритите истини биват казани и фактите биват изложени логично една след друг бива подреден пъзела. 

Не знам как с това ревю може да ви стане интересно подобно аниме, но според мен си заслужава вниманието. Всъщност се страхувам, че разказах прекалено много от самото действие, което е цяло удоволствие да гледаш как се заплита. Поне два пъти трябваше да го изгледам, за да го разбера и проумея напълно. Отново нещо ново за изненада това е едно от тези анимета, който ви карат да ги гледате до самият край с интерес и преобръщат представата в до момента с последните минути. В това отношение го сравнявам с Jin-Roh, въпреки че идеите са различни, представянето е невероятно.