NOTEPAD THIS: Новата вълна НЕ Е flat/4°C, и НЕ Е dementia, nor demensia
Сложих 2009та като ориентировъчна година. Ест. за да се стигне до тук, че вече да се забелязва ясно, от някъде е тръгнало и това някъде далеч не е 2009та година. Но мисля, че и преди пусках тема с подобно заглавие, та да има дистанциране.

Та, в целта си да бъдат екстравагантни и нови, АРТистите вече прибягват към една обща сходна тактика на анимация. А имено - тази, новата вълна, за която говоря. Нейните основни характеристики са:
- цвят, МНОГО цвят
- стил, подредба и подбор на цвета. В анимето може да има общо 10 цвята, но никога няма да ги видите наведнъж, защото един кадър съдържа максимум 3.
- ясни контури. Дебели, яко очертани
- нулев фон. Фонът в тези анимета е като фон на Уиндоус 98. Едно голямо петно цвят. Независимо от обстановката, която е тенденциозно училищна. Коридори и съразмерност не играят особена роля.
- детайл. За разлика от фона, на преден план, пречейки да видим героите, може да видиме перфектните столове, отваряща се врата/прозорец, или небрежно паднал тебешир пред дъската. Без самата дъска ест., тя е фон. Важи и за муцунките на героите.
- залезни цветове. В тия анимета ден почти няма, има 89% залез и 11% moonshine.
- супер-слаба анимация. Анимето може да се обърка със слайдшоу на преоцветена манга.
- подвеждаща деменция. Ако човек не внимава, нахвърляните за по секунда и малко кадри по никакъв начин не могат да го ориентират за обстановката, дори напротив, човек може да помисли, че е в друг свят. Всъщност виждаме отново детайли от общата картина, която я няма, за да разберем къде горе-долу сме ние. Но това не е деменция, нито е дименсия
- МАСИВ от йероглифи и производни надписи, които ПОСМЪРТНО не можеш да прочетеш, ако нямаш пауза, поради внезапното им изникване и скриване, по-бързо от при детайлите. Често те са пряко свързани с историята. До такава степен, че това което успяваш да прочетеш за 1ния кадър ти стига да разбереш, че всъщност изобщо нямат значка за историята и можеш да си караш без тях, а в някои случаи са просто думите на героите.
- КРАСОТА на женското тяло/герои/арт
- Елементи от RL. Вода на брега, снимки на автора, снимки от другаде, вестници, кадри...

Примерни подобни анимета(ако ви е харесало едно, то и другите ще ви харесат вероятно):
ef ~ a tale of ...2те части
Bakemonogatari
Saionara Zetsubou Sensei, с всяка част все повече..
Може да видите такива елементи и в Gankutsuou, Kurozuka, но те не са изцяло това, за което говоря. Мисля, че имаше още 1-2, но не се сещам за заглавията в момента. Тия 3те са емблематични обаче, за прииждащата вълна. Дали обаче няма доста бързо да се върне обратно в морето, не се знае...
Ако има термин за тези f**edup art-prevailing анимета, кажете, че не съм гледал за скоро-излезли термини...

Bakemonogatari-то и Sensei-a определено са шантави и винаги съм се чудел дали трябва наистина да се напрегна за да видя смисъла зад всичко или наистина е пълно с просто рандом нахвърляния и заливане от излишна информация с цел да ти се пръсне мозъка и да не разбереш нищо ... все пак харесвам такива анимета (фен съм на абстрактното като цяло) и ще се радвам ако има повече подобни заглавия и в бъдеще, имат някакъв особен чар ... ^^

Дай боже повече такива.Maria Holic,също творение на Шафт,спада към групата.Но интересното е,че никой не се занимава чак толкова много освен тях,като изключа Gonzo при работата им по Monte Cristo.

Забравих за Maria Holic, да. Наистина като, че ли само Шафт се занимават по-сериозно с този тип произведения.

+ Natsu no Arashi. Абе общо взето всичко на Shaft в близките 2-3 години

Нещо с името на студиото трябва да се свърже

Анимацията в 1ви еп на Noein беше нещо подобно, имаше и подобни елементи в доста от останалите епизоди.А също и Colorful.

Колкото до самата тенденция не съм сигурен че ми се нрави, много е различна и май още не съм свикнал с нея, но определено носи нещо ново и свежо.В много анимета както е някъв яко детайлен и изпипан арта и изведнъж слагат по 2-3 сцени с този стил - някакси това ме дразни, а и ми е твърде странно, но в същото време е и запомнящо се и придава определен чар.

В крайна сметка, не мисля че ми се нрави особенно този стил, но това е може би защото не съм му свикнал, а и предпочитам да гледам красив арт макар и с плоска история, отколкото арт специално създаден да те накара да се замислиш и да вникнеш в това което се опитва да ти каже автора. Приемам анимето като начин за разпускане и съответно искам да ми е сдъвкано и изплюто всичко на готово, а не да трябва да мисля много, макар и да си имам и периоди в които гледам подобни анимета

Честно казано - хич не ми харесва, дано не се наложи като широко използван "стил" . На анимета като зетсубоу човек трябва да отделя поне час за един епизод ,ако иска да види абсолютно всичко.Ако исках да гледам рандом проблясъци - щях да си щракам ключа на лампата по цял ден.Такива неща се гледат бавно и по малко ,когато гледам нещо искам всъщност да виждам какво става.Започвам да отбягвам такива неща - вече може да ти се доповръща от прехвалени ечи моета и слайс ъф лайфове.Като ще има фон - да е фон или свестен пейзаж - нагледах се на "традиционната" японска архитектура и училища ,просто ми ги бутат в лицето прекалено много ,а преди бяха нещо ,което допълваше анимето

И The Soultaker спада към тия. Като гледам в почти всички анимета, които са в този стил участва Shinbou Akiyuki
Приятно е, но трябва доста често да се паузира, за да може да се види всичко

Принципно основно анимета на Shaft са това...

И второ - намерете му друго име ако ще го пробутвате... не сме 1960...

Както има Гибли стил или 'Гайнакс фенсървис', що да няма това е 'шафт' erm... нз, ама не ме кефи 'New Wave'

Мен лично стилът ми харесва, абстрактен е което го прави интересен за мен.

Съгласен съм с Wind_Falcon и hellraiser , трябва да се паузира наистина , но ме радва ,трябва да има нещо по-различно все пак , ако погледнеш новите заглавия - само Bakemonogatari , което е на шафт е такова ...(даже доста от примерите ти са от там ^_^'')...

Мен също

QFT

Всъщност всичко, което изброихте: ef (бил е supervisor), [X]SZS, MariaHolic, SoulTaker, Natsu no Arashi... на всички тези е бил директор на продукция (a.k.а. режисьор). Тъй че тук не си говорим толкова за масова тенденция колкото за творбите на един режисьор...

Доста близко описание вече има според мен обаче, тия дни се натъкнах на него в AniDb:


Та - дам, Десу Ноуто с 'драматичното' писане на имена или ядене на чипс ; как съм се смял тогава - бяха забавни времена.

Но - в случая с аниметата на Шинбоу я няма претенциозността за абсолютна сериозност и 'ОМФГ,-светът-свършва,-хрупам-чипс' момента... //просто има драматичен пан на нечие око с 'ОМФГ,-тя-е-девствена'... малко по-различен фокус.

Та ако искаш да слагаш етикети на всичко: awesome wave, awewave, awwave, a~wave... но не и new wave, бърка ми в здравето така използван този термин, вярно в нововълното кино има странни ъгли на камерата и 'artsy' изпълнения, но ц... грозно, не става този термин.... Просто защото new wave киното не е 'awesome' като размах и няма епично ядене на чипс.

А защо има повече такива анимета - ми почнаха да адаптират по-сериозни манги и леки новели (вижте колко популярни станаха ~no naku koro ni аниметата). Като цяло отакутата 'порастват'... май, нз, не може 100 години да кхъм... на шоуджо ай адаптации... или може? //шоуджо-ай жанра никога не е струвал, дадох грешен пример

ЕДИТ: и си прав, че не е суперплоско. Суперплоското не е точно поп-арт, а движението, което описваш, е масов фурор и мацките в него са релефни xD... Твърде дълъг пост, tl;dr.

ха, само че ще бъде готино да се превърне в тенденция. Споменатите досега включват 3 от моя топ 6 така че... да, този стил ми харесва страшно много. Може би най-доброто за мен е че се натрупва много информация, не е просто красиво и детайлно, детайлите имат своя смисъл, не са фон на нещата. йей, едно изречение, и нямам какво да кажа повече за стила

От друга страна се налага да спираш анимето от време на време. Аз лично нямам нищо против това, но... Този стил да бъде толкова популярен преди години едва ли би било възможно. Точно защото преди години спирането и пускането на анимето е било ... по-недостъпно да речем. Сега, не само че машините, на които пускаме аниметата, са доста по-удобни, не само че се е увеличил броя на закупените дискове, но все пак имаме и вседесъщото нещо Интернет дето ще ти даде файла да си го гледаш пак и пак с колкото искаш спирания (за разлика от телевизията).

Не бих искал да се превърне в тенденция. Шинбоу акиюки не трябва да набираи имитатори.
Нека останалите правят нещо различно. Ако само той си кара със специфичните арт изпълнения подобните заглавия никога няма да стигнат количество при което на човек да му писне.

Еф-овете бяха просто страхотни, даже сега като си припомням ми се прииска да ги гледам пак.
Бакемоногатарито е обаче прекалено претрупано. Трябва да има граница и то със сигурност я минава.
Готино е но не оставя никаво по дълбоко впечатление от няколко яки пичета, рус поп-буда-сатанист-с-обеци и някаква половинчата мистерия. Това естествено не му пречи на анимето да кърти... но ако сега се появи някакъв бакемоногатари клонинг ще ги намразя и двете.
Този стил обаче променя тотално начина на възприемане. Нещо което не цепиш изцяло е много по лесно да го сметнеш за оусъм отколкото нещо очевидно xD