Sazae-san (サザエさん) е манга създадена от Хасегава Мичико. За първи път бива публикувана в местния вестник на Хасегава - Fukunichi Shimbun (フクニチ新聞) на 22 април 1946 година. Когато през 1949 Asahi Shimbun (朝日新聞) (един от петте най-издавани вестници в Япония) предложил на Хасегава да рисува комикс лентата за техния вестник тя се мести да живее в Токио. Героите в нейният комикс съответно също се местят от Кюушу в Токио. Мангата засягала съвременни ситуации в Токио докато не спряла да бъде издавана на 21 февруари 1974. Като една от най-старите японски манги и анимации историята на Сазае-сан е позната на почти всеки японец, без значение млад или стар.
Анимационният комедиен сериал Сазае-сан започнал излъчването си по Фуджи телевижън на 5 Октомври 1969 година (което го прави най-дългото аниме в историята). Излъчва се всяка неделя от 6:30 до 7:30 вечерта и се състои от 3 части. Анимето съдържа и някои персoнажи, които не се срещат в оригинала рисуван от Хасегава, например съучениците на Казуо.
Финалните надписи на всеки епизод съдържат кратки анимации от оригиналните манга ленти с диалози в балончета. От Ноември 1991 всеки епизод завършва с игра на "Камък, ножица, хартия" между Сазае и зрителите. От 1969 до 1991 на края на всяко предаване Сазае хвърляла бобено зърно във въздуха, което падало устата си. Това било доста често имитирано от зрителите. През 1990 обаче по този начин дете се задавило до смърт и Фуджи телевижън въвели играта на "Камък, ножица хартия" ня мястото на бобчето.
Първоначално анимето било спонсорирано изцяло от Тошиба (включвайки техни продукти в епизодите) , но с времето привлякло и други спонсори.
В момента Сазае-сан е последното аниме изполващо традиционен начин за анимиране.
Историиите са тематични. Сазае-сан винаги се стремяла да бъде себе си вместо да се гримира и облича в кимона с цел да привлече бъдещият си съпруг. Хасегава мислела в перспектива, според думите и кланът Исоно/Фугата щял да бъде првъплъщението на модерното японско семейство след втората световна война.
Сазае винаги е била много еманципирана жена и много от ранните истории съдържали как тя се кара и командва съпруга си, за ужас на съседите, според които мъжът трябва да бъде главата на семейството. По нататък Сазае става феминистка и участва в много комични ситуации свързани с местната организация за правата на жените.
Въпреки тематичната натура на мангата, всички истории се оринтирали около семейните отношения и били представяни по много безгрижен и весел начин. В последната част на мангата, издадена през 1974, ставало въпрос за това как Сазае се раздва, че докато е правила закуска за съпруга си получила два жълтъка от едно яйце. В този момент Казуо напомня за щастието, което ни носят малките неща в живота.
В днешни дни анимето Сазае-сан често предизвиква носталгия по традиционната японска общност (тъй като в него липсват съвременни неща като компютърни игри или отаку културата), въпреки че предизвиквало доста спорове в началото на излъчването си.
Opening: "Sazae-san" by Yuko UnoВъншен торент линк към първи епизодИзползваната информация е безсрамно преведена от статията за Сазае-сан в Уикипедия, която можете да прочетете тукИ автора на статията да се обади... xD
Както и ние сме били маймуни, така и анимето е тръгнало от някъде. Надявам се малкото инфо за едно от най-старите и дълги анимета представлява някакъв интерес за вас. Аз лично не успях да намеря повече епизоди, но първи го има на Токиотошо и искрено ви препоръчвам да си го свалите и да го изгледате. Бях доста впечатлен от това, колко много неща са засегнати и споменати в едни смешни десетина минутки. Докато по това време Мики Маус все още си е чешкал топките и е участвал в комични ситуации на фона на весела музика в почти пълното отсъствие на диалог тук биваме бомбардирани с мотиви. Глупавичкият Казуо успява да върже хубава оценка и се кефи, сестра му го изнудва за дето крие слабите си контролни вкъщи, лицемерното отношение между съседите, Сазае намира тайните спестявания на мъжа си, бабата намира скрито любовно писмо адресирано до дядото. Забавно е и има смисъл в цялата работа. Аз бих седнал да ги гледам с интерес ако бяха преведени, защото типично японското усещане винаги много ми е допадало (колкото и за безмислено да го смятат някои). Не съм превеждал частта с отделните персонажи, защото е прекалено постна и голяма, но можете да си я прочетете в оригиналната статия.
