›The Human *o*


OnImage: Kiriko Nananan
Image: GooGle
.. Каво е това нещо/и само едно ли е/, което колкото и изкривени от реалността да са, аниме световете не могат да променят?

Факт е, че анимето се прави от хора, а хората не могат да мислят като извънземни, тъй че елементарната логика казва, че анимето, като направено от хора, е изкуствено изменено отражение на реалността.
Но ако мислехме на толкова плитно ниво, нямаше да интересно...
Аниметата, представят световете в много и различни светлини. Къде магий, къде супер-сили, къде чудовища, къде извънземни, къде ангели и дяволи, къде хора, къде машини - аниме световете са тъй да се каже "неограничени" откъм реализация, стига да има идеи. След като това е така обаче, нека погледнем всъщност до колко нереални могат да станат едни анимета/манги, при тези си им възможности и до къде е границата на "неограниченоста" в изменението...

Гледането на аниме, често се разглежда като бягане от реалността, но до колко можем да избягаме от реалността с аниметата? Да- има невероятните неща, сбрани от митологии и други човешки страхове и фантазии, като йокай, шинигами, елементали, ЕСПери, извънземни, мехи и т.н. Но според мен има нещо общо, между всички тези невероятности, което не може да се промени, от което не може да се избяга, и което без да осъзнаваме, е един от най-важните критерии в оценката ни за едно аниме и това е... Човекът!
Точно така - човекът и неговата емоция, страст, страх, воля, лудост, егоизъм, героизъм, слабост! Колкото и да е изкривен един аниме свят, главният герой остава в същността си човек, с всичките му човешки качества, независимо кое на къде се е изменило или в коя крайност е той.
Едно детско аниме, като Ahiru no Quack, в което главният герой е малко пате (^^) пак крие зад себе си човекът и неговите ценности. Създадено е за да окуражава малките аниме фенчета и да ги учи за живота, но това се случва на подсъзнателно ниво...
Едно брутално аниме, като Amon, в което главният герой е дявола, пак крие зад себе си човекът и неговите характеристики. Полудява, убива, ловува, избива - ярост, агония,гняв... всичко това е присъщо за човек изпаднал в подобна ситуация!

Примерите са до безкрай, ест., въпросът е обаче - тогава от каква реалност бягаме, гледащите аниме, след като пак се връщаме, макар и подсъзнателно, при нас си - хората, в целият им блясък и цялата им кал... Ситуациите в аниметата можеда са изпипани като физическа теория -> идеални и невъзможни, но на физическите теории всички са склонни да повярват, а на аниметата? Не е ли същото -идеалната ситуация и съответната очаквана човешка реакция на нея.

И другото, което ми се струва повечето правим, без да осъзнаваме- това е оценката на тази реакция. Оценката на човеката реакция в Тези условия, ни дава един СТРАШНО голям процент, в крайната оценка за една творба(аниме/манга/whatever)... Както в едно средно-качество аниме, със среден сюжет, нормална обстановка, и адекватна реакция в ситуацията на героите може да поведе класациите, така и едно перфектно-анимирано, с невероятен екип зад себе си, добра сюжетна линия и ОСТ аниме, може да падне доста надолу, само заради зле-изградените герои, неотговарящи на действителността си. На собствената си действителност, да- но това отново е реакция, която се очаква, от нас, в нашата действителност.

И по този начин, не веднъж ми се е случвало да казвам или срещам следният кратък коментар по манга/аниме:
- Оф, стига вече бе, това е нереално =/
:: Нереално? Е, че ти гледаш аниме бе, какво искаш да му е реално???

~ и да, наистина... от къв зор да искаме да е реално и какво да му е реално, на нещо нереално ... aми...


›The Human *o*

Миии...не виждам как фен на анимацията или на карикатурата и гротеската, няма да е наясно с изложените по-горе разсъждения...

Интересна е по-скоро разликата между карикатурата, която сме свикнали да възприемаме в нашата култура и карикатурата в азиатските културни традиции, в часност в японската...

Емм... аз доскоро пък хич не осъзнавах, че това ми е от най-важните критерии за оценка на едно аниме, всъщност.
И след като преоткрих този елемент, само той ли е? Все пак не говоря по принцип, посочвам именно личността на човек като неизменяем фактор. И щом този фактор е от такова значение, то това не прави ли анимето не по-различно от статия във вестник ...
--т.е. Няма значка, дали си наясно с нещо, въпросът е 'замислял ли си се' и осъзнаваш ли това нещо като такова, защото ако не си - то това наясно си остава някъде в сянката и прашасва и се тъпче. За това е и темата. ;]

Естествено, за това и гледам аниме .
Преди почти две години, случайността ме запозна с едно момиче само 8години по малко от мен (:love:), и на което сканирах рисунките за да може да си ги качва в нета. Намерихме се на приказка, и от дума на дума тя ми изложи по много свеж начин анимето (рисунките и бяха в манга стил, та..). Тъкмо по онова време бях заразен от изключителна ненавист към некадърните филмови продукции бълвани на поразия от доста време, и бях зарязал дори телевизията, та се заинтересувах живо от това непознато и тъй интригуващо нещо - аниме ^^
За кратко време (няма и седмица) ровейки се в нета за инфо, попадайки на тонове картинки и материал се зарибих изцяло. Между другото сега е момента да вметна, че първото аниме което съм гледал откак се помня, беше Акира през далечната 1990 - бях поразен, вцепенен от него, и никога не го забравих, но не знаех че е аниме (нормално, бях на 7 тогава). Та сърчвайки си весело попаднах на материал описващ това превъзходно аниме, и буквално изтрещях от кеф, че най-сетне го намерих. Свалих си го, и го гледах пак, този път със ясно съзнание и коренно различен мироглед - хареса ми още повече ^^^.
След това вече нищо не можеше да ме спре да гледам още, и още, и още докато припадна от изтощение и удоволствие

Начина, по който анимето представя познатата и непознатата ни действителност, многообразната палитра от емоции, преживявания, идеите които провокират в съзнанието ти, разчупването на всякакви рамки, свободата на мисълта... и още неизброимо много са причините които ме предизвикват да продължа да гледам, не защото искам да избягам от действителността, а защото точно благодарение на него съумявам да видя света в пълната му красота


----
пп. Момичето е регнато тук btw, и се пише Arya

пп2. Скоро ще направя 350 гледани анимета, с ~5500 епизода, чудя се дали не прекалявам с гледането понякога (с хентая минавам 600+ сиг. )

Брей ти си бил много млад фен тогава .

Мислих че си с поне 5 годинки на гърба.

Това за прекаленото то ти гледане мисля че не грешиш. Продължадай.
Правиш впечатление на дърт маниак та требва да оправдаеш тая представа .


Относно за темата. Точно това че нещата го представат толкова нереални и все пак близки защото ПАК са правен от човек го прави анимето толкова интересно за гледане. Некои хора мислят че някой работи са ПРЕКАЛЕНО нереални защото още не са свикнали. Свикнали са си еднообразния всекидневен реален живот. Е от това е тръгнало и самото аниме/манга да се избегне колкото се може повече от еднообразието.

Анимето(както и всеки друг вид изкуство) е създадено да забавлява, да въздейства.Анимето и мангата ни отвличат от реалния свят и ни пренасят в друг по-различен свят.Свят в който всичко е възможно,където не се притесняваме за нищо.Свят без тревога,болести и страдание(поне за нас де ^^)..
Разбира се,това се прави от хора - за хора! То се прави за нас.Затова не е чудно,че на героите са дадени човешки чувства.Хората имат подсъзнателния инстинкт да търсят човешкото във всичко.Това бива пресъздадено и от хората които създават анимацията..

абе малко не успях да се изкажо,но..

one can't exceed the limits of imagination


Само с това изречение се обяснява всичко. Както книгите, така и аниметата, и мангите не могат да ни отдалечат чак толкова надалеч от Земята. Ние си представяме това, което можем, а всичко на всичко тъй като не сме виждали извънземни основата сме самите ние.

Мнението ми се допира леко до това на SayanMK.


Самата дума аниме от къде идва(или аз поне как си я обяснявам) надали знаят повечето хора в форума.Аниме,за мен, е рисунка,на която е даден живот.Това е "живо" въображение.Какво по-хубаво? Не мисля,че аниме света може да бъде изкривен,защото това е неговата особеност - да е изкривен.По-скоро ако един аниме свят е изкривен,то той повече ще прилича на човешкия или точно обратното на човешки.И мисля,че точно това е хубавото на анимето.

А не е ли точно това целта? Да изкривим реалноста до толкова, че да не познаем човешките неща в абсолютна неподправена форма, но прикрити под разни техники, магии, карти и тн. Това не е само при аниметата, във всеки филм, книга, манга или каквото и да било, за човек трябва да има нещо ново и интересно от обикалащият го свят и поне един урок по "Човешки взаимоотношения", ако няма такова нещо въпросното из-во не ти е интересно. Пък и едва ли нещо извънземно ще трогне някой човек - по-скоро ще се уплашим.

Еми аз нямам какво точно да кажа по темата, освен да поздравя Саяна за поредната му крайно очарователна философска тема (честно, не мога да се наситя на тези твои теми ).

И всъщност да си призная, че аз например не съм се замисляла за това. Като ми го каже човек, осъзнавам че нейде в себе си всъщност го знам, но някак си просто не го ... осъзнавах.

Вярно че когато зяпам аниме или чета манга си мисля точно че това е почивка от реалността и пренасяне в абсолютно нов свят and so on, and so on... Но в действителност си е точно просто една интересна гледна точка върху даден характер и начините, по които той реагира на различните ситуации и емоции, които го заливат.
(виж ти, дойде ми музата )

И в крайна сметка, за колкото и "детски навик" се приема гледането на анимета от НЕфеновете и НЕразбиращите, държа да кажа че точно благодарение на тях се чувствам толкова зряла. От тях мисля че научих толкова много за живота, колкото едва ли някога бих успяла сама със заобикалящите ме хора и среда. Поне така вярвам, понеже се знам че имам някакъв потенциал,но точно като тази тема го знам някъде в себе си, но просто не го осъзнавам. А това е отвратителна грешка . Та така...

Според мен целта на анимето не е изключване на фактора "Човек" - тъкмо обратното.
А иначе - всички осъзнават изкривеността. За мен това е търсене на идеалното...
Знам, че съм ужасно кратък, но не виждам смисъл да разтягам локуми за две изречения

Откакто открих аниме светът аз се промених коренно..

Защото има нещо което го има в аниме светът което го няма в реалността или филмите(няма да уточнявам какво всеки си знае)

Нещото което аниме световете не могат да променят?.....Всички жени да са с перфектните тела и да се псукат лесно....Да определено...

Четох,четох и се начетох.Прочети 10 мнения и виж 10 разли4ни мнения.
Аз, да си призная, като гледам аниме си обогатявам малко фантазиите. гледам например Crest of Stars и си мисля какво бих направил аз и дали е правилно,но след поредната безсънна
нощ стигам до извода, че героя правилно е постъпил за своя характер, но за моя не.
Странното е че приятелите ми казват че съм с раздвоена личност-една за пред света и една за себе си (100% повлияна от анимето), но аниметата не ме манипулират,аз избирам какво да попдражавам-
малко се противореча, но няма лошо-две глави са по-добре от една

Именно човешкия фактор в аниметата ме възспира да не се почувствам в напълно нова и непозната среда гледайки едно аниме и именно той успява да ми повлияе, да ме трогне, да ме зарадва или да ме ядоса по някакъв начин. Защото колкото и откачен и нереален сюжет да са сложили всеки намира нещо познато Някои казват, че нищо не може да се научи за живота, че по принцип развлекателната индустия (към която принадлежи и анимето) е само за забавление, но много малко хора могат да изгледат нещо ТОЛКОВА нереално, в което даже отсъства и човешкия елемент, от който винаги можеш да се поучиш....все пак във всяка лъжа има поне малко истина.
Браво, Саяне, много точно си уцелил темата