Странно как това е единственото аниме, в което вече минали 2 секунди и ме наляга зловещото очакване на нещо ужасно смешно, ако вече не съм "избухнала"  Е, или може би щеше да е странно, ако не бях гледала 1ви сезон.. Zoku, не, ами Zoku! Преди да се впусна в преглед на епизода, само ще спомена, че опенинга са го направили луд.. луд просто. Мускулите и костите ми напомниха за нашия "сладур", както с любов обича да се обръща към едно табло с човешката анатомия г-жата по биология Еех, и крайния кадър как спокойно си виси на дървото.. steki~
Началото с яоито разтърси фенската (и wannabie отакувската) ми душичка из основи Ето това се нарича стая, искам яяя! Фигурки, плакати, списания и от факта, че са актуални те напушва още повече смях, Гиаса си го получи здраво  Няхаха, изкефи ме как й текнаха лигите, не знам дали е тъй при мейкърите, но при 'рийдърите' често се забелязва туй състояние
Радиопрограмата разбиваше отвсякъде, ама как няма, като я водеха групичката изперкали Не трябва да си забравяте възрастта! Ето ви филосовска тема, на която спокойно може да се направи една прилична дискусия!
- Nightmare rules!
- Or a 38-year-old shoujo manga artist wearing a gothic lolita outfit.
Не е лошо и аз да си спра на 17, когато ги навърша, другите ще си ги бройкам в дни, пък който иска да я върши математиката колко години правят - 17 years and 9,619 days old
Tова за дълга беше дълбоко и страшно вярно.. Примерите бяха много точни. За препоръчаните неща е болна тема >.< Много често ми се случва - "Ей, това аниме/манга/книга/филм е супер! Трябва да го гледаш/прочетеш/т.н.!" "Ами добре, някой път.." .... "Е, как беше?" "Ами още не ми е останало време ^^' " С две думи - кофти. Но все пак ги преглеждаш най-накрая, дори да имаш още не-знам-си-колко неща за гледане/четене, защото става "duty". Нях, хора..
Таа, нататък =>
- Why aren't your legs spread? Fulfill your duty! Тва полу-плешивото е точното същество за тая реплика, страшен образ прави XD
Комори-чан беше много сладка като глезеше сенсей  Страшно й отиваше, нали си е домошарче. Умрях си обаче като сецнаха ентусиазма на "Джиии~"-то мойта кръстница (Хару-чи е виновна >.< ..но няма да си призная, че ми харесва)
Няяя, появи се сетрата, юпии~! Нея си я обичам, добре дошла е.
А за името на училището.. лол. Типичен пример за "Парата прави играта"
Haruka написа: Най-много се смях на спокойните признания. Какво ще му е, accidents will happen дет се вика ^^''
 Абсолютно. Ами да, в тия дни разводи на всеки 90сек, какво толкова, а и защо му е на детето да знае, хич не му влиза в работата; и какво му е лошото на затвора, ето, всичко си има - храна, подслон и много хора като тебе на едно място да те "обичат" (кой както иска да го разбира XD); комбинацията от любовница и съпруга е страхотна просто, не ни трябват лоши чувства, все пак и двете са обичани, а и мъжа едва ли ще има против да му е мирна главата А работата изглежда е като децата - лесно се губи, трудно се намира, за 4 месеца например си се счита за трудно намиране
Ех, както сме тръгнали и аз ще взема да направя едно ужасяващо, потенциално живото-променящо и абсолютно покъртително разкритие - преди 2 години изядох по погрешка половин буркан ядене, останало от миналата вечер, като преди това 3те ми котки бяха яли от него.
Ей, чакай.. това май наистина е big deal О.о"
But ~casually ignore~
|
).gif)
Да кръстиш у-ще на името на спонсор, нечовешко.
Очилцата толкова й тичаха 