Occultic;Nine ep. 4 - малко се раздвижиха нещата. Покрай глупостите показаха и едно-две смислени: как след шок любимото хоби може да те вдигне на крака (временно) и др.

Occultic;Nine ep. 5 - забавно е как Юта от време на време може да се върне, в първоначалното си състояние на безгрижен идиотизъм. Детективчето е садист и май е най-противната личност, въпреки че не е направил нищо, кой знае колко лошо.

Occultic;Nine ep. 6 - не знам защо, но когато увеличат оборотите на приказване, шоуто ме кефи. Не заради глупостите които плещи, а заради идиотският почти нехаен тон контрастиращ с атмосферата.
Все едно казват "Време е за експозиция, обаче майната и на експозицията, затова ето още няколко тона от нея!". Всеки път ме разбиват с това.
Главните герои май най-накрая зецепиха, в каква ситуация се намират.

Като говориш за експозиция, във фотографския смисъл ли го ползваш?

Не, като счетоводно-банковия термин.

Знаех си аз, че като завърших счетоводство всичко е било бошлаф работа.

Occultic;Nine ep. 7 - както и предишния път, колкото повече инфодъмп и скорострелно дуднене, толкова по-забавно. Имаше и от солта и пипера на поредицата - безумни спекулации и спорове за неща, които нямат точна дефиниция.
Нашите хора изненадващо добре приеха състоянието, в което се намират.

Occultic;Nine ep. 8 - колкото и да е безсмислено, колкото и да имаше проблеми в първите епизоди, текущите епизоди ме кефят с интензивната си олигофрения.

Occultic;Nine ep. 9 - дори и нашите идиоти почнаха да навързват историята.

Occultic;Nine ep. 10 - стандартните абсурди. Пак най-забавните моменти са, когато дуднат безспир.

Occultic;Nine ep. 11 - разкриха доста работи. А Юта имал ЕДНО положително качество...което естествено не е негова заслуга.

Occultic;Nine ep. 12 - бълвочът на сезона, но имаше някакъв идиотски чар и не съжалявам, че го изгледах.
От друга страна дори при минималните ми очаквания към бъдещите ";" заглавия, този сериал ги смъкна още повече.