Да е... можеха да подберат повечко сеюта, по добър ефект щеше да има на фона на различните новели - лично мнение.

Иначе Run! Melos си ми хареса доволно. Ето колко важно е едно приятелство за някои хора.

На това му чакам да излязат всички епизоди и да ги изгледам наведнъж,за да се накефя повече.

Свърших с гледането на No Longer Human, останах очарован от историята и от арта, поне аз. Много добре замислено и страхотно пресъздаване, историята е задоволителна както и да я погледна. Точно нещо такова търсех да гледам то сумати и време. Това второто не ми вдъхва много доверие, малко глувапо изглеждаше на пръв поглед, но ще го видя и него.

Невероятен завършек. Дори тези две истории бяха най-добрите, поне според мен. Честно казано не знам дори как да опиша чувството, което ме е обладало в момента, просто невероятно.

Аа, последните две истории бяха върха Безспорно ми стават любими от цялата поредица. Мнението ми, че Run,Melos! ще е фаворитът ми, сега е коренно различно - заради него давам 9, а не 10/10. После може да сложим Кокоро и онази за Сакурата.

Определено последните 2 епизода бяха най-добри. Историята беше великолепна, а и как бяха направили пламъците .... заради тези 2 еп.-а му давам 10/10.

Принципно не пиша особено дълги неща, но тоя път ще направя изключения. С други думи ще напиша нещо от вида на "Как аджеба да разбираме това аниме?", но естествено нека не забравяме, че това са си мои мисли. Ако някой мисли по-различен начин с радост бих го изслушал ^^ Та надявам се да успея да обясна горе-долу добре мислите си, че не ме бива в обясненията

Епизод 1-4 (Вече не човек):
Тази част на анимето се въртеше около въпроса „Кой съм аз?”. Някои групи писаха „чудовище”, но всъщност „бакемоно”, значи чудовище, а „обаке” значи привидение/призрак. Йозо сам го каза „Един призрак не трябва да живее в света на хората”. Защо? Принципно ние разбираме под призрак бродещата из нашия свят душа на някой мъртвец, тъй като не може да намери покой. Това би трябвало да е минало, нещо завършено и свършило, но бродещия призрак определено не е такъв. Какъв е Йозо? Още като е бил малък му е било забранено да бъде такъв, какъвто е искал. Примерил се е с това и изградил фалшивото себе си, като духа се скрил в тялото на едно вечно усмихващо се дете. Но това не може да продължи вечно за да забрави истината, тъй като някой друг я е видял и го е накарал да си я припомни. Дори като е вече пораснал припечелва допълнително пари мамейки обикновените хора, вече е изкусен лъжец, но става лошо, когато лъжата се превърне в истина. Първата жена не се интересува кой е и какъв е той. Дава му се възможност просто да изчезне спокоен от този свят, но призрака не би го допуснал. Със следващата жена той се опитва да стане нормален човек, като приема формата на това, от което се нуждае тя. Той става нежен съпруг, мил и добър баща и започва дори да работи рисувайки детска манга. Но изведнъж отново му бива припомняно кой е всъщност. Последната жена му дава нова възможност. Тя го приема такъв, какъвто е позволявайки му да приеме мирно миналото, да се откъсне от него. Не е хубаво да живееш с миналото си, но и не трябва да го забравяш. Миналото те прави такъв, какъвто си. Ако нямаш минало, то тогава си никой. Разбирайки, че настоящето му е лъжа, той се опитва да се обърне към миналото, но той вече е скъсал всяка нишка с него. Няма го вече и единственото му подобие на приятел, единствения човек виждащ го точно такъв какъвто е и приемащ го, било то по един или друг начин. Сякаш вече наистина е мъртъв, нищо, никой. Та… Кои сме ние? Такива каквито хората ни виждат? Такива каквито ние мислим, че сме? Такива каквито искаме да сме? Кои сме ние?

Епизод 5-6 (В гората, под разцъфналите вишни):
Първо, нека започнем със самите вишни. По време на войната през Шола периода са били изгаряне до смърт хора точно под вишните. В Япония имат традицията при разцъфването им семействата и приятелите да се събират под тях и да ядат заедно. Но венчелистчетата започват да окапват и когато вишната остане без тях, вече няма и хора под нея. Може да кажем, че тя олицетворяла истината за днешния човек и днешното общество, като и точно заради това Шигемару бе уплашен от тях. Шигемару си е чисто олицетворение на свободния човек. Той живее мирен и спокоен живот в планината, без да й нарушава естествения ритам, като освен това има и цял харем от жени. Общо взето има всичко, достатъчно за да живее. Но не обича градските хора, и когато види някой пътник обикновено го ограбва. Така той се сдобива с Акико, нова жена за харема му, идваща от града. Тя може да се счета, като олицетворение на истината за обществото, скрито зад примамливите си капани. Използвайки чара си тя започва да контроли постепено свободния човек, Шигемару. Първоначално го изпитва, дали е достоен да бъде използван от нея. След това го кара да убие другите си жени, като все едно го кара да се откаже от принципите си. Те са същите, като самия него. Единствено оставя малкото момиче. Тя е малка, слаба и съвсем сама. Няма как да се опълчи на силата й и лесно би се превърнала в каквото тя иска. Но това не е всичко. Карайки го да заживее в града, отказвайки се от планината, той съвсем бива вкопчен от пипалата й, самозабравяйки се. Казват, че когато човек е на ръба между живота и смъртта показва истинската същност. Акико кара Шигемару да убива хора от града, като после й носи главите им, които са запечатали не фалшивите им ежедневни маски, а истинското им тях, като тези глави стават, като кукли на конци в ръцете на Акико. Дори когато Шигемару се опитва да се върне, той бива до последно прелъстяван и контролиран от хубостта на Акико, която не смята да го пусне на свобода при никакви обстоятелства. Но когато двамата отиват под вишните, Шигемару успява да види истинската същност, криеща се зад красотата й, а тя е просто един грозен демон. Въпреки, че Шигемару се опитва да я убие, то вече е твърде късно и убивайки нея, би убил и самия себе си, защото той се е превърнал в нея, в това което е мразил най-много. И накрая се казва „…Може би е нещото, което наричаме „самота”.” Може би ако Шигемару се беше замислил малко повече преди да се хвърли в предоставените му удоволствия, щеше да има кой да го спре на време и да му отвори очите, но в край на краищата, тази история, само за него ли се отнася?

Епизод 7-8 (Сърце):
Както сигурно вече сте видели, тази история има два варианта, летен – през очите на Сенсей, и зимен – през очите на Кей. Втория вариант не съществува в книга и направим за улеснение за разбиране на творбата, но на мен лично първия ми бе достатъчен, а и втория леко поизкривява нещата, поне според мен. Така че размислите ми ще са общо взето само по първия вариант. Сенсея и Кей са двама добри приятели, но между тях застава „ябълката на раздора”, която разкъсва приятелството им. Сенсея кани Кей да живее заедно с него и две жени, майка и дъщеря, като още преди покана Сенсея има чувства към дъщерята. Кей описва дъщерята, като слънчоглед, като реално това може да се каже и за майка й. Подобно на слънчогледа де гледат към слънцето, въпреки че за разлика от дъщеря си, майката здраво се хваща за сигурното. Още от пристигането на Кей в дома, като мъж той започва да има чувства към дъщерята още от момента, в който я вижда за пръв път, но като приятел се опитва да ги сдържа. Постепенно двамата отношенията между двамата се развалят, като си нямат вяра един на друг и смятат другия за предател. Сенсея е богат и умен, но за сметка на това Кей може да даде на дъщерята удоволствия, които Сенсея не би могъл. Кей обаче успява да се осъзнае на време и се отдръпва. Защо се самоубива ли? Човек често знае какво иска или трябва да направи, но не му достига куража или силите да го направи. Кей навярно мисли, че ако остане жив, може и да поддаде, но самоубивайки се той не просто остава верен приятел, а и се освобождава от капана на дъщерята. Не напразно и Сенсея казва накрая „Станах вечен пленник на Кей.” Със самоубийството си Кей успява и да каже на Сенсея за истината за дъщерята, като Сенсея навярно съжалява, че не е успял да го разбере по-рано и да не трябва нещата да свършат така. В край на сметка обаче, той се жени за нея, вероятно поради същата причина, поради която и Кей се самоубива.

Епизод 9-10 (Тичай, Мелос!):
Това е история за приятелство, колебания и болка. На пръв поглед може и да изглежда типична за вида си, но е добре направена и поднеса, като се усещат през цялото време силните чувства бликащи от нея. Вероятно по историята за Мелос няма какво да кажа, тъй като самата тя казва достатъчно, така че ще поговоря малко за историята на Такада и Йошима. Въпреки всичко, бих казал, че накрая се разбира, че Йошима не предава Такада, а точно обратното. Бащата на Йошима е бил болен и това само по-себе си го затруднява достатъчно да работи, да не говорим, че може да почини всеки скоро. Поне според мен Йошима се отказва от мечтата си за да помага на семейството си, като вероятно вече е бил решил това, дори когато предлага на Такада да отидат в Токио. То, това е и единствената причина Такада да замине и Йошима добре е разбирал това. Знаел, че ако той остане и Такада ще го направи, тъй като едва ли бил имал волята и силата сам да тръгне.

П.П. Защо го пиша „тичай”, а не „бягай” ли? Просто с „бягай” ми звучи сякаш бяга от нещо, докато той прави точно обратното.
Мисля, че последните две сами по себе си показват доста добре какво имат предвид, така че просто ще го ударя на преразказ.

Епизод 11 (Нишката на паякът):
Кандата е безчувствен убиец, който е посякъл стотици. Единственото му добро дело през живота е било, когато пожалва живота на един паяк. Едно малко момче, опитвайки се да отмъсти за смъртта на майка си пробожда Кандата с нож, като това помага на властите да го хванат и по-късно екзекутират. Въпреки, че се прави на здравеняка, накрая преди да го промушат проронва сълза. Заради греховете си отива в ада, като не след дълго започва да моли за помощ. Маяка, чието живот Кандата е пощадил, пуска една от своите нишки в ада. Кандата веднага се хваща за нея и започва да се изкачва. Стигайки по средата на пътя е вече опиянен от радост и започва да се смее гръмогласно. Но изведнъж осъзнава, че не е единствения тръгнал да се катери. В страх, че нишката ще се скъса от тежестта на другите той започва да ги бута един по един, като така само допринася за скъсването й. Обладан от егоизма си той, и всички други греховници падат отново в ада, като този път паяка не пуска нова нишка. Но изобщо, наистина ли Кандата е пощадил паяка, или просто е да се е страхувал да убие себеподобно, тъй като той самия е като паяк, но от онези оплетели се в собствената си пайжена.

Епизод 12 (Портрет на Ада):
Каква би била една страна, където царя е непоправим нарцисист и чисто олицетворение на злото, но от онова сляпото, което дори не разбира разликата? Със сигурност нищо по-различно от самия ад. Йошихиде, който бива нает от краля да нарисува прекрасната му страна и красивия свят, който е създал, за да бъде увековечен. Разбира истината зад лъжливите прикрития и нарисува това, което вижда, а то бива оприличено от самия крал, като портрет на Ада. На това не е достатъчно на Йошихиде, той иска да нарисува пламъци по-велики от тези на Ада, но не може да нарисува нещо, което не е виждал, за това моли краля за помощ. Йошихиде става свидел на това как дъщеря му бива изгорена, като огъня се разраства до такава степен, че дори и краля умира в него. Но красотата на тези пламъци така опиянява Йошихиде, че решава да ги нарисува.

Дотук изгледах първите 4епизода и това, което ме грабна беше следното...
Самия пич, беше страшно добър човек. Той беше чист, като дете. Искаше да се докаже пред баща си. А самата студенина, на баща му е причината, да почне да се съмня във себе си. Това води до "филосовските" му въпроси, който по-късно ще играят важна роля в живота му.
Интересно, беше и самия момент, когато "помогна" на жената да се самоубие. Всъщноист, той невиждаше нея. Той виждаше себе си. Неговото човешко аз, искаше да сложи край на неговият призрак. Затова искаше да я убие и още по-рано. Защото беше намерил сходство помежду им, докато си говореха. Но, от другата страна неговият "призрак" го възпира, като непогълна хапчетата или ги повръща... Непомня точно как , но не ги поема, това е важното. Това е символика за раздвоена самоличност и вероятно, като такова бих го класифицирал, ако не го бяха споменали детайла с хапчетата, толкова късно.
Не, по-скоро беше емоционално травмиран.
От там... Онази тясна стайчка. Онова копеле, което го интересуваха само парите... Как беше затворен там... Това нацяло разби психиката му. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! Призрака, непресъства в 1ви епизод. ЗАЩО? Просто е. Заради приятеля му. Той му помагаше, макар и да беше нещастник. Макар и да го използваше... Но момента в който остана самичак, затворен там... Беше пагубен. За мен, това бе най-зловещият момент.
Следваха откритията му за света, личните му възприемания за всичко което го заобикаляше. За живота му.
Беше интересно.
После си намери семейство. Намери начин, да се докаже пред баща си. Всичко бе някакси добре. Затова и неискаше повече да се занимава и да рисува призрака. Нямаше нужда от него. Мислеше си, че може да се отърве от него.
Но момента в, който баща му изгуби живота си... Може би непромени всичко, но вече определи съдбата на героя.
Започна да рисува мангите си, през очите на ПРИЗКАРА! Започна да рисува престъпленията, който ТО правеше. ЗАПОЧНА ДА ГУБИ СЕБЕ СИ.
И накрая... Последната му жена. Тя, която го "предаде". Която отне достойноството му. Тя слоши край на всичко човешко в него.
И накрая, момента със 2рата му жена. Отново се спираме, на това, че той е един много добър човек. "Божествен човек"(ако ми е правилен цитата...). Че той, просто искаше да опровергае очакванията на баща си. Но студът излъчван от него, роди призрака или както аз бих го нарекъл, ОТЧУЖДЕНИЕТО.
Тези 4ри епизода, бяха натъпкани със символика. Със живота на един човек, травмиран от детството.
Скоро ще изгледам и останалите. Но ако трябва да оценям само тези 4ри епизода, то непременно бих им дал 10/10.

Последните 3 истории само ми харесаха. Литературата е трябвало да си остане такава, анимето не може да пресъздаде написаното върху екрана.

Ако махнеш последните три истории истории, то остават само мрачните. Сигурен ли си, че просто не ти харесва/не си бил в настроение за нещо такова?

Не си ме разбрал. Всички истории ми харесаха сами по себе си, но си личи че не са предназначени за аниме. Ако съм ги бил прочел на книга в оригиналния вариант още повече щяха да ми харесат. Последните 3 бяха по-лесно изпълними за аниме и по-са ги нацелили (затова казах че само последните 3 ми харесаха, пресъздадени катоаниме). Като цяло както казах не са ги пресъздали добре, това ми е мнениео.

Абе не че нещо... Ама за да кажеш дали е добре пресъздадено или не, трябва да си чел творбата.

Прав си ама щом толко се наблягаше че са шедьоври а анимето с нищо неможе да го покаже...

М, да. Просто мислим различно.
По начало киното е неспособно да разкрие дълбочината на книгата.
То неможе да ти го смелят, сервират и натъпчат в устата, а ти само да се радваш. Трябва мисъл и да си упражняваш уменията в тълкуване. Именно, това ги прави интересни тези произведения/филми/анимета. Те няма да ти кажат нищо, ти трябва да ги разтълкуваш.

Е то не е за секи.