Bleed4me написа:
Харсаха ми препратките към западната музика, но персонажите не ме впечатлиха с нищо.
...
'Главният' толкова ми лазеше по нервите, то бива кофти неща да му се случват, ама беше яко прост. Опенинга беше доста безличен и издишаше поне за мен. Тази комбинация от някакво рапиране, римиране еби му майката какво и рок музика за мен си остава една голяма перверзия.
...
Ако става въпрос за най-доброто откъм музика се съмнявам някое аниме да може се сравнява с Nodame Cantabile ^^
Като зачетох коментара ти, бях готов да те брандирам за чалгар, след което стигнах до споменаването на NC и сега вече съм сигурен, че всъщност си просто снобар.
Слушам класическа и оперна музика по-скоро по навик, отколкото по сърце, но не съм чак толкова тесногръд, че да не оценя хубавото в различното и обратното. Тази перверзия, както ти я наричаш, се нарича кросоувър (смесица от различни стилове) и я има и в класическата музика, колкото и да не ти се вярва. Дейвид Гарет е най-красноречивият пример, който ми идва наум. Гугълни го, ако не си го чувал. Опънингът никак не издиша, даже си е отличен пример за "образцов" (ако мога така да се изразя) пънк рок припев (подчертавам
припев, а не цяла песен). Сигурно затова ти се сторил безличен. В действителност песента е доста приятна и мелодична. По стечение на обстоятелствата "Бек" и NC ги гледам по едно и също време и имам сравнително ясна представа по темата.
Колкото до главния и останалите герои... На пръв път изглеждат безлични, но това е защото са прототип на хора от реалността, а не на манга стереотипи (да, знам че анимето е по манга, не се хабете да ми обяснявате). Израстването им се вижда с напредването на историята. Например Коюки, който беше поредното задръстено 14-годишно хлапе, започна да се отваря към света около него, стана малко по-уверен и целеустремен. Музиката може да има такова въздействие върху хората (аз съм живият пример), а философията на пънк рок културата е именно: да хвърлиш задръжките в кофата и да започнеш да живееш както на теб ти е кеф, а не както другите очакват от теб. Който е ходил на концерт в онези дупки от миналото (а не само в лъскавите клубове като Микстейп) с публика от максимум 50 човека, стара техника и развалящи се екрани, знае за какво говоря. Усещането е в пъти по-яко и не може да се сравни с никое друго живо изпълнение (виждал съм ги какви ли не). Това усещане после става и част от ежедневието както на музиканти, така и на хора от публиката. В това отношение анимето доста се доближава до реалността и затова ми харесва толкова.
преди да направиш заявка обаче прочети правилата за пускане на такава! 
... и признавам че наистина сериалчето е много добро (8/10) препоръчвам го !!!
