велуше същността на мистерията е че не разбирам защо се ограничават в консумацията си на изкуство. А тия неща дето си ги писал само я задълбочават (мистерията), не я обясняват.

Иначе не го изкарвам TOXIDOMASK никакъв, това си е свойство на Berserk да превръща четящите в наркомани

Wind_Falcon

Не е изкуство, забавление е.

Изкуството изисква ангажиране на съзнанието, възприемане, познаване на контекста, четене на сериозната критика по въпроса. Да, всички тези усилия водят до най-ценното - катарзис...ако изкуството е истинско, де.

Докато в случая става дума за заглавия от тип "Връщам се скапан от бачкането и жегата, искам да приключа с домакинските задължения и после да си изключа мозъка с нещо. "

С други думи изкуство се нуждае от време и внимание. Поне в моя начин на живот не е за всекидневна употреба. Имам контакти с него само при специални случаи.


И какво толкова е трудно да приемеш, че някои хора държат на различни неща.
Ето аз бих се кефил в пъти повече на някой добре заснет планински връх (апропо, единственият смисъл да се следи Tour Du France - въздушните снимките от етапите в Алпите и Пиринеите) отколкото безкрайните сюжетни врътки на GOT, които Джордж Р. Р. Мартин е създал, не с цел да каже нещо смислено и дълбоко, а за да изненада читателя и да го накара да се чувства неудобно. (Какво постижение! Само дето всеки ден ми се случва в трамвая.)


За Berserk, не че съм стигнал много надалече в мангата, но останах с впечатление, че сюжетът де факто е абсолютно тривиален за жанра си, а това което може да мине за изкуство е рисунъкът и невъзможният брутализъм преминаващ в гротеска.
Заслужава интерес, само заради последните две неща. В аниметата по темата те са лошо и все по-лошо застъпени, така че гледането им е nonsense.
Някои хора обаче искат да следят историята...ми щом ги забавлява.
Аз съм пас. Някой ден ако съм в настроение може да довърша мангата.

Абе мислех да му дам шанс, но след като прочетох коментарите в темата и реших да го гледам и да си представям, че е някакво друго шоу.

Все пак отчасти разбирам Супер Глиста защото и аз бих се хвърлила на каквато и да е Бурсук анимация, за да си оплакна очите предвид че чаптър на мангата излиза само когато Халеевата комета мине покрай Земята.

Това тук ми мяза на буустване на кредитите на някакви безизвестни студия с малко effort. Кой им е дал правата по адаптацията вече е друг въпрос.

Въпрос на entertainment. Докато бях малка, четях ексклузивно и само книги до ранните си тийнейджърски години. После малко по малко намалих книгите и се обърнах към театъра. Постепенно имаше един период на преход, в който гледах и малко филми и играех игри. В късните си тийнейджърски години започнах аниме и зарязах филмите, а в последствие зарязах и книгите. Накрая зарязах и театъра В ранните си 20 започнах да чета манга и да играя игри, а в средните вече поглеждах и по някой друг филм и сериал. Сега се опитвам да балансирам между книги, филми, сериали, игри, манга и аниме, но колкото и да се припокриват тези периоди, анимето е stick-нало най-много с мен. Останалите медии малко или много са ми дотягали след известно време. Така и след този wall of text пропуснах най-важният момент защо предпочитам аниме пред манга - защото мангата е motionless.


Абе чиче, на теб целият ти живот мина в трамвая, всички важни събития ти се случват там

Най-важните не, но най-ярко запомнящите се - определено. Уникални персонажи, уникални между личностни отношения, уникални аромати...за всеки вкус по нещо.
Още виж "изненадан" (като неприятно изненадан) и "да се почувстваш неудобно".
Бе, велик трамвай е 5-цата, нищо не разбирате вие.

Определено, особено ако пътуваш от Княжево. Е, Рагбосът те разбира в това отношение.

А аз се чудех, защо е такъв хаплив...

ПП
Но си мисля, че 7-мицата е още по-епична.
Т.е. беше, сега с климатиците през лятото може би е по-добре.

Вече не пътувам с петицата, сега въртя с форда по магистралата.

Значи не е страничен ефект от social anxiety, а последица от road rage.

Лек за очите

Понякога, но като цяло не съм агресивен човек.

велуше пак може да се спори. Аз релаксирам именно чрез изкуство, а не чрез mindless entertainment. Баща ми е също така, предвид че работеше в металургичен цех, не можеш да го накараш да гледа типа ентъртейнмът дето ти описваш по никакъв начин, виж напълно в реда на нещата си беше след тежък ден да гледа стойностен (тоест за повечето хора силно натоварващ) филм обаче. И именно това му носеше релакс и енергия. Човека иска да се докосне до нещо "истинско" в свободното си време, не разни тъпизми.

В тоя ред на мисли, всеки тип изкуство си заслужава да се консумира, това за че едното било цветно примерно или се движело, а другото не е смешно за мен, предвид че съм виждал манги създаващи в съзнанието по-флудно движение на героите си отколкото по-голямата част от аниметата дето съм гледал. За нивото на арта пък да не говорим. Така де всичко си има плюсове и минуси, но за мен е все едно някой да се отрече от ядене на торта примерно, и да яде само сладолед... Реално най-добре е на празник тортичка, през лятото сладоледче и така.

Иначе изглежда не си чел достатъчно. Бързърк на пръв поглед е привидно straightforward (revenge story), но реално е свръх комплексен (може би по-скоро дълбок е по-правилната дума), смея да твърдя че във всичко което съм чел и гледал (включително литература и филми), Бързърк има най-истинските герои въобще. Героите имат реални слабости (от които следват реални последствия, които много често са с постоянен ефект), и преминават през различни етапи на осъзнаване, но през всеки от тях са изградени комплексно и с желязна мотивация или бекстори което ги е довело до където са (няма нищо общо с стандартното coming of age story което се наблюдава масово из аниметата).

Това също е стандартно мислене за новочетящ Бързърк да си мисли че мангата = gore. После същите хора се оплакват защо в по-новите арки не била толкова брутална (при все че като ниво на бруталност Golden Age е сред най-малко бруталните арки, а тя е 2рата арка в мангата и основополагаща като tone and themes).

Да арта е извънземен, и да има много бруталности (но въобще не са толкова prominent и важен елемент колкото повечето хора ги изкарват), но нито едното нито другото я правят мангата велика. Те са просто подправки. Именно историята, героите и атмосферата я правят masterpiece.

Wind_Falcon

Значи си прецакан, просто защото истинското изкуство се среща изключително рядко.


Никой не спори за това, но просто човек не може да се занимава с всичко. Свободното му време не би стигнало. Обикновено гони това, което му е интересно и за което е в настроение в момента.
Дай пример за светен игрален филм или свястна книга излезли в периода да кажем 2015-2016, за да придобия представа за какво говориш, но трябва да е нещо ново, а не част от поредица.
Иначе пропуснати класики - бол, но ако искаш дай и такъв пример. (театър, Молиер, Бомарше, Чехов?)


Аналогията ти не ми говори много, защото:
От една страна тортата е свръх хранителна. Или трябва да са яде в малки количества, или относително рядко, затова и хората си я позволяват при специални случаи (рожден ден, нова година и пр.).
От друга съвременните сладоледи са с относително ниски калории, въглехидрати и мазнини (ако се вярва на етикета) и могат да се ядат всеки ден...но през лятото. През зимата са nonsense. А колкото и да ги обичаш, рано или късно ще ти писнат. Разнообразие трябва да има - днес сладолед, утре зарзали, вдругиден праскови и пр.



Може и да не съм стигнал до там. Дай пример/примери в спойлер.
Ако не съм съгласен, значи просто съм тъп.


Ко?
Не!


Това не е плюс. Неизползването на това клише, не прави автоматично заглавието ценно.
Дори би било странно да има сейнен с coming of age сюжет.


И как никой не говори за тях?
В смисъл никой не споменава сюжетни нишки, сцени, диалози...

Не знам защо искаш да ти давам за примери конкретни заглавия от последните години, коментирам общо различни artistic mediums, не кой е във възход и кой не от тях е в момента, или отделни заглавия.

В този ред на мисли съм съгласен че може да е до настроение, време и прочее. Това което не разбирам е пълното отказване да се пробва нещо от различен тип, въобще (аз лично нямам особен проблем да минавам от една вълна на друга, сами по себе всички ми харесват, така че най-важен елемент си остава качеството на конкретното нещо с което се занимавам). Именно това имах предвид с аналогията с храната, за всяко нещо си има време, и е по-добре от всичко по малко в правилния момент, а не постоянно еднообразие и инат да не се пробват различни неща.

велуше казваш го това че никой не обсъжда сюжетни нишки и прочее сякаш само при Бързърк се случва. Масовата интернет комуникация е на ниво "харесва ми/не ми харесва". Ако искаш повечко детайли ходи да четеш във форума на skullknight.net (или ако предпочиташ да слушаш имат и подкаст). Но както казах, магията идва не от самите сюжетни дивелъпмънти, а как се стига до тях, начинът по който са представени, какво ги мотивира, как малки трохички foreshadowing са оставяни доста преди да се случат. Малките детайли в панелите които крият информация която не е изрично казана (нито пък се акцентира прекалено върху тях). Мистерията която е типа на Толкин - след като се разкрие нещо остават все пак неизяснени въпроси.

Затова казвам дълбочина. Ефекта е обратния от този на Монстър - ако слушаш някой да разказва историята на Монстър, различните сюжетни нишки и героите, звучи супер интересно, а тръгнеш ли да го гледаш и умираш от скука. Няма второ толкова добро заглавия в жанра dark fantasy, изключвайки някои игри, и то само защото са свръх повлияни от Бързърк, като Demon's/Dark Souls (тоест Бързърк е Властелина на под жанра си). Бързърк може да се спори че не е революционна манга (нещата по-горе дето съм писал не са уникални или правени само в Бързърк), просто реализацията й е майсторка. На пръв поглед може да изглежда клиширана, покрай анимето и популярността на JoJo гледам много хора говорят че Бързърк е GAR, което не е баш така. Има допирни точки, най-вероятно Миура е бил повлиян от други такива манги, но освен някаква повърхностна прилика с Кенширо и Юмрука, реално няма нищо общо под капака. И именно това което е под капака, между редовете, заради което хората харесват мангата и е топ 1 в MAL още от преди трилогията филми, тоест единствената реклама на мангата е било нискобюджетно аниме от 97, така че няма хайп и нови аниме фенове които да са почнали с нея и да са й надули оценката изкуствено (то и няма как, предвид както Логруса един път беше казал "Хората от манга раздела се качват и в аниме дискусии, но тези от аниме не слизат до манга форума", манга четенето си остава доста по-нишово, и хората там са една идея по-компетентни и елитисти), по-точна оценка базирана на реалните качества на дадено заглавие няма в целия сайт.

Из нета съм виждал хора да казват че Бързърк е на нивото на Шекспир и Данте, и това е нещо което ще е смехотворно ако е казано за (почти D:) всяко друго аниме/манга, но при Бързърк точно може да се спори че е така.

Иначе седя зад думите си за героите. Ако искаш кажи неща което евентуално да съм гледал и може да се опитам да споря. Но в най-добрия случай ще са герои на тяхното ниво, като ще губят от това че Бързърк е доста дълга и като количество глави, и като период който обхваща от живота на героите (Гътс буквално от раждането му). Само заради това примерно Майорката от GitS е на по-ниско ниво, комплексна е но едно е да гледаш build up час и половина, друго е 300+ глави развитие, преминаване през етапи и прочее.

Миии, не. Просто се познавам що за стока съм.Най-близкото до манга до което съм се докосвал, беше едно време списание "Дъга" На замундевите тракери още го има pack-a май с всички броеве.Тогава ми беше интересно много си спомням, и за Ункас и за Билбо и за Даниел боеца и т.н.т
От другите манги съм почвал 4 и още на 5-та минута дроп.Не ми допада, черно-бяло е, а и бърже свършва. Поради същата причина ще си се чудя какво става с мацката от Claymore..

Велуше, не е пропиляно детство-това имаше тогава, това съм гледал.

Wind_Falcon

С цел да ми докажеш, че се интересуваш от книги и филми напоследък, а не генерализацията "Ууу, колко сте задръстни и пренебрегвате най-културните медии.".
Можеше да се измъкнеш с нещо от сорта на "Възлагах надежда на новата книга от Чайна Миевил, но ме разочарова.". (Аз не съм му чел нищо между другото.)
С цел да докажеш, че търсиш активно различното и оригиналното.


Не, аз искам ти да ми кажеш, какво ти харесва и защо, не да се измъкваш с общи приказки.
Примерно, на мен Гатс никак не ми идва реалистичен герой. Може да проявява някакви конкретни качества, но ще ми е по-ясно, ако го кои са.


С ченгел трябва да ти се вадят тези изказвания...не го казвам за първи път.
Ако това е вярно, значи наистина не съм стигнал до тези неща.


Това, което ми разправяш не е точно дълбочина, а майсторство на разказвача, както и пишеш по-долу - "Бързърк може да се спори че не е революционна манга (нещата по-горе дето съм писал не са уникални или правени само в Бързърк), просто реализацията й е майсторка."
Та има ли дълбок смисъл и философски разсъждения или не?
Има ли "между редовете"?


Пффф.
Поредните общи приказки. Сякаш темите за Naruto, Bleach и Hunter x Hunter не доминират при вас...просто се имате за по-edgy понеже мангата имала по-малко цензора.
Имате малко повече ужаси и това е. По съдържание са си пак кухи - Japanese entertainment.
И компетентни в какво?


Моят спор е, дали въобще герои от комикс или анимация трябва да са колкото се може по-реалистични?
Нали това е смисълът на карикатурата - да показва неща с преекспониране.


По-идиотско и кощунствено сравнение не се сещам.
Данте е първопроходец, не е правилно да се сравнява със съвременни автори.
Шекспир е великан. Всякакви скорозрейки бледнеят в сравнение с него.
Та че не си съгласен - хубаво, но не разбирам какво може да се спори и защо ги цитираш тези типове.


Тя ми е антипатична и странна. Предпочитам Бато и Тогуса.


TOXIDOMASK

Нямах предвид пропиляно, а провалено.
Имаше и други неща (част от тях си ги споменал). Ето Digimon >>> Pokemon. Помня и още анимета.
То и въобще по кабеларката имаше и други анимации освен аниме, някои от тях по-добри от DBZ.