Вероятно защото, гледаш с HS, а те в последно време бътчерват някой неща и ако не знаеш за какво става на въпрос няма да го схванеш.(особенно защото пропускат караокето,а песните са директно свързани)
Изтегли релийза на Commie.Написан е на по-прост английски и не би трябвало да имаш проблеми.
Ако и след това не си доволен ще ти прасна един спойлер (или ще го прасна на велуша като дойде) и ще ти стане ясно.

Yahari Ore no Seishun Love Comedy wa Machigatteiru. Zoku ep. 8 - всъщност гледам Yahari, точно защото обикновено няма епизоди, като този тук. Бих казал, че съм силно разочарован.
Индустрията ли го налага или пък е нещо, което читателите/зрителите сами искат, обаче стигнахме до mandatory емоционалните излияния, чийто хабитат трябваше да са тясно специализираните простотии от сорта на Golden Time и Shigatsu wa Kimi no Uso, а не любимото ми заглавие.
Явно авторът на книгите е искал да развие и промени статуквото на героите, но го е направил по най-изтърканият нескопосан начин, който се ползва от всички останали в жанра.

Велуше 8 епизод беше кулминацията. Всичко което гледа до сега води до тук.

Zavulon, какво е това "нещо"?
Какво по-истинско от това да го изритат, като мръсна котка?
(Ето, ползвам бозайници, де не кажеш нещо. )
А може би мисли, че това как не го искат в клуба, е лъжа?

Не, този Хики който познаваме няма да се разциври така.
Пичът е (беше) стоик. Първо би поел удара, е после може да се разкека, но общо взето би се отърсил относително бързо, защото точно такова отношение е получавал и очаква от народа.

Сега ще кажеш, че това е било целта: от як тип "дето ги разбира тези работи", да премине в ЕМО лайненце. Ако това е била великата мисия на автора - бахмаааму.
Явно съвсем отчаян за character development на всяка цена (защото публиката я очаква), избира най-тъпото клише и най-дебилната драма (защото публиката я очаква).
На всичкото отгоре, това се случва буквално за една нощ, след безкрайно кухата и разтеглена във времето тирада на даскалката (Wow, чуждестранна спортна кола. Как да си я позволи само с една обикновена учителска заплата?).

Това по темата Хики, а пък как дружно всички се разплакаха, всеки за своята си мъка...е това съм го виждал само в най-лоши примери, като - Ano Hana и Hanasaku Iroha.

Епизодът ми идва, като грозна кръпка, затова и смятам, че цялото събитие е сложено по някакви mandatory конюнктурни причини, а не защото е логично.

Преди според мен, целта изглеждаше така - главният герой си е много добре, само му трябваше малко да се научи на емпатия...не с цел по-висок морал, а за да знае как по-успешно да манипулира хората и как да избегне негативния ефект от тъпотата и неразбирането на другите.
Това би било интересно развитие.
Вариантът "Главният герой девалвира до обикновен мухльо, но такъв, какъвто се харесва на публиката!", ако не друго е скучен.
С него Yahari деградира до най-редово заглавие от жанра.
При тази деградация, крабът Ироха наистина изглежда логично, щото като усложняващо и утежняващо обстоятелство условия, в този род драми протагонистът трябва да се хване с най-голямата идиотка.


Ragnos, я пиши и ти нещо.
Твоята хипотеза "и малкото камъче обръща колата" излезе вярна...защото авторът наистина реши да го кара, абсолютно маргинално и популистки...
Пък тя каруцата направи двоен флип-флоп и падна в 300 метрова пропаст.

Ще се самоцитирам :


Но тъй като ти няма вяра, даже и картинки ще сложа :







Епизодът беше повратната точка в която признава чувствата си.
До сега е правил всичко за Yukinoshita, независимо от опрваднанията които ни дава.(Във volume.10 си личи как направо я боготвори)

1.Cлед безкрайно кухата и разтеглена във времето тирада на даскалката (Wow, чуждестранна спортна кола. Как да си я позволи само с една обикновена учителска заплата?

Беше си съвсем на място. Не знам какво не ти хареса. Също така се наблегна на това, че и тя като него е сама и не иска да я следва пътя й .(Относно колата, позволява си я точно защото е сама.Пък може да е теглила кредит.)

2Това по темата Хики, а пък как дружно всички се разплакаха, всеки за своята си мъка...е това съм го виждал само в най-лоши примери, като - Ano Hana и Hanasaku Iroha

Аno Hana ми беше бозаво, но Iroha все още ми е един от любимите SoL.

3.При тази деградация, крабът Ироха наистина изглежда логично, щото като усложняващо и утежняващо обстоятелство условия, в този род драми протагонистът трябва да се хване с най-голямата идиотка

Жалко, че не успя да я харесаш.От началото знам, че Ироха ще потъне.Но един капитан не изоставя кораба си.

Също е жалко, че от сега до края ще го хейтваш, само защото си имал грешни очаквания.

Ще пиша, ако нещо в епизодите ми направи впечатление. Последните няколко бяха скука и не си заслужава усилието да задълбавам в допълнителни разсъждения като вас двамата.
Още повече смятам, че е малко рано за финални заключения. Накрая или ще ни провесят джуките с някой неочакван обрат, или ще ги засипем с псуванье задето са разсипали хубавата манджа.

Zavulon

Добре де, погледнах този текст и каква изненада...освен стандартното бездарие на J-Pop продуктите обясняват неща, които са абсолютно очевидни за зрителя.
Та не получих драстично просветление от комунистическия превод.


Аз и не казвам, че не е.
Малко от онези повратни точки, като моментът в който Винсент Ван Гог отрязва ухото си и го праща на гаджето. Нищо хубаво не следва.


Това, че трябва да страдаш и да нараняваш...не, не трябва.


1. Никой няма да и го даде, освен ако няма егати недвижимите имущества за ипотекиране (пак невъзможно с нейната заплата, освен ако не са и наследство).
2. Множество години и адска лихва (непосилни за нейната заплата).
В крайна сметка, няма да насмогне на кредитния план. Ще върне колата и ще потроши маса пари в наказателни такси и неустойки, само заради кефа, че се е возила известно време в гъзарска (и евентуално харчеща много гориво) кола.


Което и обяснява, защо се разминаваме в реакциите си за конкретния сюжетен обрат.


Не притежава нито едно качество, което да ми импонира.
Дори не ми е забавно тъпа, аз принципно имам слабост към такива персонажи, примерно Соноко и детектив Ямамура от Meitantei Conan
Не виждам защо трябва да е жалко. Човек или харесва нещо или не.
Ето ти не харесваш Юи и я изкара някаква slut, пък то момичето просто се опитва да се впише по парвенюшки начин, ама не смятам де е жалко, че не го виждаш по този начин.


Да, грешни са...защото не очаквах такъв завой към бездарието.

Я сподели твоя фенфик, как трябваше да се развият нещата. Ама по-подробно.

Подробно не съм мислил, просто общите идеи дето писах вчера.

Погледна ли цитата ?

Ако държиш да забележа написаното от теб, моля пиши извън тага за цитат!

ПП


Грешно ти е впечатлението.
Или ти слагаш равенство между "очевидно" и "съгласен съм".
Не, не съм съгласен.


Аз за Ван Гог говорех.


Ти пък защо намесваш "Пикник край пътя"?


Не е задължително, защото в случая не става дума за материални блага, а просто едни нагли тинейджъри да не си бутат гагата, където не им е работата .


Тази не беше толкова стара, че да е лесно достъпна.
Пък да не говорим, колко ще я ожънат за застраховки при такъв обем на двигателя.


Стоикът стана ЕМО цивреща кучка.

Maлко бътчернах цитата, ама сериозно ли си мислиш, че ще копирам всичкото за едно изречение...
Като казах, че работите не са ти очевидни е защото ти го обяснявам от седмици, а изведнъж заявяваш "аз разбирам всичко".
Следващите два епизода би трябвало да са центрирани върху Ироха.(наближаваме и кулминацията с нея)
Намесих Шухарт, защото това което каза даскалката и метаморфозата на която е подложен той е едно и също нещо. (Май забравяш как праща чудото дете в месомелачката, за да стигне до желанието). Това че ти виждаш само материалното е друго.

Ето това ти харесвам, спориш за толкова незначителни неща. Стар модел и ретро не са едно и също, но и аз като теб само спекулирам.




Everyone gets the feels somethimes. It' was not a forced drama by any means.

Zavulon

Тук малко ме поднасяш.
Да го кажем по друг начин - "Разбирам какво казва автора/авторите, но не съм съгласен с такова развитие.". Това за разбиране ли го водиш или не?
И да, ако вървяхме по клишираните коловози на жанра, точно на това място щяхме да стигнем...но все се надявах това шоу да е различно...е, не е.


Учителката говори за друго - там отговорност, емоционална връзка с хората и пр. и пр.
В края на книгата Шухарт не претърпява такава метаморфоза. Той си е достатъчно отговорен и емоционално свързан с дъщеря си, жена си и зомбито, което представлява баща му.
Нали заради тях рискува така?
Какво става в края с него, ще дам моята версия по-долу.


Не е друго, той Шухарт точно заради материалното жертва сина на Лешояда (не знам в твоя превод какво е името).
Не помня какво стана с балона и бутилката газ, но нали това беше оригиналният план - да обезвреди месомелачката с някого (и отмъщение, ха ха ), а после да извлече машината от зоната и да я продаде за луди пари.
За него тя на практика е безполезна. Не може да излекува дъщеря му, защото не може да се излекуват и краката на лешояда. Може евентуално да си пожелае бъдещи здрави деца, но при семейното му положение, пандизчия без пари и с болни роднини - как ще се грижи за тях?

И ето тук идва нематериалното решение - отказва се от парите, защото не иска дава машината в ръцете на "лешоядите" (както той се изразява). Смята, че могат да натворят какви ли не мръсотии с нея.
Не може да изпълни своето желание, защото машината не работи така.
Затова отправя чуждото...и доколкото знаем и то няма да бъде изпълнено.
Тука няма жертва с цел по-високо благо. Главният герой открива, че не го иска това благо (парите от контрабандата на машината).
Просто смъртта на хлапето му отваря очите за безсмислието на целта, която гони.
Да има някаква отговорност, така абстрактно пред цялото човечество, но жертвата е безсмислена. Рано или късно някой друг сталкер ще се домъкне...освен, ако не се приложи една от идеите във филма (там ученият искаше да унищожи машината).


Дори тази кола де и беше подарена, пак щеше да е прекалено скъпа. Ако я е купила, нещата стават доста сложни. Според мен това е plot point, който има да се разкрива тепърва.
Ти си този който изкарва засукани теории, колко изгодно я е намерила и как бачкала други работи само, за да насмогне на тази тенекия.


Ако го сравняваш с Hanasaku Iroha вярно си е, като едно "Добър ден.", но за досегашните тукашните стандарти беше прекалено.
Хайде може някой да заподсмърча, ама те се хванаха да реват хорово...при това не в една, а в две сцени.

Много добре знаеш, че не вървим по "клишираните коловози", просто защото използва нещо познато.




Защото не е написано ясно, а е оставено читателят да разбере. Също като иронията с името.
Тук тъй като е light novel е обяснено доста по-просто и разбираемо.

Zavulon

За мен не е само едно нещо. Цяла верижна реакция, се получава.



Според мен се случват различни неща - Шухарт и Хики тръгват от различни начални точки и свършват в различни крайни.
Те и методите са различни. В Пикника на читателя е показано в цялата дължина на историята, а в Yahari всичко става с една експозиция и една безсънна нощ (аре, можем да броим и песните).
Форматът не е извинение, че се случва толкова експресно.

Може би общото е, че и двамата преживяват paradigm shift...ако приемем, че Хики се е променил толкова.