Ee има и филм, ама за него нищо не мога да кажа. xD

Филма е...

произведение на изкуството.

завършен и дълъг филм, не като обикновените час и нещо (че и по-малко) аниме филми.

с най-добрата анимация, която съм виждал.

...

чакайте да го изгледам за 4ти път.

първия бе raw camrip

после бе subbed camrip

после raw BD rip

и след четвъртото гледане ще изпиша детайлното ми мнение.

lol НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ KyotoAnimation са направили ревизия на DVD/Blu-Ray версията... Открих 4 шота който са леко променени в сравнения с версията която гледах на кино

PS: Blu-Ray-a ми пристигна *GOD DAMN HAPPY*

Не съм фенка на Харухи, но филма ми хареса.
Сигурно защото досадната пикла имаше малко скрийтайм, а и Нагато е готина.

Подобно мнение като на Узаги...само ще допълня, че очаквах малко повече от филма, ДА арта беше МЕГА добрия, Кьон беше готин, но 2 часа и 40 минути - Като яките неща бяха само в последните 40 минути...другото само си вървят/говорят нищо - се кефиш на анимацията и това е....

Но не казвам нищо лошо - последните 40 минути общо взето коменсираха за другото време

Какъв филм само! Имах големи очаквания за него и тайно се надявах, че ще бъде филм за Харухи, без Харухи. Но добре че не стана така! След опропастения втори сезон, това заглавие отново ми припомни какво ме запали по поредицата. И ми се щеше да продължи поне още два часа и половина (първите се изнизаха изненадващо неусетно). Това за мен щеше и да е абсолютен шедьовър ако само тематиката му беше малко по-сериозна. Въпреки това, солидна оценка.

BTW, когато шантавата мацка извади ножа, за да се саморазправя, не можах да не направя асоциация с Bungaku Shojo. Неизбежно беше...

защото малко неща си гледал явно като изражение, и като стил, аз бих казал Денпатеки на Каноджо. И от тук нататък бих могъл да седна да споря за това колко е шантава и дали се саморазправя, но май просто не искаш да ни спойлърваш тотално

между другото, още пролетта когато излезе камрипа, съм обсъждал този филм във /а/... знаете ли защо харесвам това място? защото, колкото и интересно да звучи, можеш да провеждаш доста сериозни дискусии там, да изглаждаш мислите си и да научаваш нови неща.... Та, казвах, още тогава успях да си начеша крастата на тема дискутиране на филма. И... не знам какво искаш като по-сериозна тема. Масовите убийства в Камбожда? Умиращите от глад деца в Африка? Не знам защо факта, че нещо не дискутира някаква трагедия, прави темата му по-малко сериозна. Прав ли беше Кион да избере "истинския" свят? Дали не бе избора му просто себично предпочитане на Харухи пред Юки и зарязването на втората да страда? Дали една подобна тема е сериозна? Аз бих казал да.

Иначее... Филма бе близко до монолог от страна на Сугита Томоказу. Първите два часа бяха с по-малко действие спрямо края на филма, но за мен поне те създадоха една страхотна атмосфера, която кулминира в момента, в който Кион все пак разбира кой е виновен за ситуацията...е, може би съм доста под влияние на книгата, която прочетох без никакви очаквания, поглъщах я на големи хапки, и всъщност си мислех, че виновника е The Canopy Domain. Не, не бях чел Синдромът на Заснежената Планина тогава, просто очакванията ми бяха, че ще се появи нещо с аналогична роля и сили. Заради това и бях много изненадан... оттук идва и една голяма част от любовта ми към тази новела. Но стига говорили за новелата. Мисля че вече споменах, че филма е една страхотна адаптация... и да, прав съм бил. Промените са най-вече във факта, че акцентират на някои важни моменти повече от книгата... но това е добре. Артът е чисто и просто страхотен. Актьорите също. Не, нека просто кажа, че всичко е перфектно и да останем до там в момента се чудя какво да пиша повече, но май просто ще се повтарям, така че нека останем до тук.


П.П. мога да си направя профил от всеки кадър на този филм... и понеже не мога да избера от кой точно кадър, Панти и Стокинг печелят >.>

Bungako Shoujo беше просто лека асоциация и нищо повече (комбинация от литературен клуб + любителка на книги + въпросната мацка с ножа...). Denpateki na Kanojo пък съвсем не се връзва, дори и като стил. Но това са излишни спорове. Всеки си прави асоциациите сам за себе си.
По отношение темата за сериозността, обаче, не съм напълно съгласен. За да е сериозно едно аниме не е необходимо да дискутира убийствата в Камбоджа, но има определени нива чисто човешки и дори емоционален психологизъм, които изразяват нещо по-стойностно от други. В случая Кион наистина трябваше да премине през няколко сериозни трансформации, но финалния избор е твърде симплистичен - в кой свят живота му е по-забавен. Дори и не "по-щастлив", ами просто "по-забавен". Да, щастието в избора може би се подразбира, но начина на поставяне на дилемата е решаващия фактор.
В един NGE, Шинджи имаше подобен вътрешен монолог в последните епизоди. Там също не ставаше дума за Камбоджа, но крайния избор беше направен по много по-комплексен и сложен начин и в резултат - по-качествен (макар тук да излизаме от границите на елементарната сериозност ). Така че има разлика.
И не казвам, че Suzumiya Haruhi no Shoushitsu е елементарен филм, но просто можеше да акцентира върху малко по-стойностни проблеми. Но имайки предвид естеството на предходните сезони, струва ми се, че дори и не е наложително. В този си вид филма е перфектен, но погледнат като част от поредицата, а не като отделно заглавие.

Знаеш ли, за мен дистинктивната красота на тази поредица се съдържа най-вече в един факт... че спокойно мога да си правя предположения за многослойността на решенията, за това какво всъщност мислят наистина героите, и така нататък... това най-вече отличава тази серия от останалите за мен. Например, при все че Кион каза, че оригиналния свят му е по-забавен, филма ми оставя мястото да смятам, че една от неспоменатите причини (има и други) е и желанието да получи втори шанс да помогне на Юки защото когато се опитам да проследя начина му на мислене по време на тези събития, тази причина изскача в главата ми също... и защото много често разказвачът Кион не казва какво всъщност наистина мисли... държи се като истински разказвач, абсолютно ненадежден е

Хм, да, но това може да важи за абсолютно всяко аниме. Така че този аргумент опира по-скоро до личната ти емоционална обвързаност с анимето, отколкото до безпристрастна обективност.
Иначе съм съгласен за желанието на Кион да даде по-добър шанс на Юки, това даже си беше казано доста ясно накрая, но пък ако човек тръгне по пътечката на догатките за скритите намерения на героите, обикновено връщане назад няма, често без да се постигне нищо креативно.
(Но пък и без това не може, че какви фенове ще се наречем иначе? )

erejnion: де да беше прав повечето анимета като опиташ да си правиш предположения, просто стигаш до извода, че героите са тъпи и емоционално окастрени

Все още съм гледала само първи сезон и ми харесва анимето,ама на моменти сякаш е малко объркано(или просто русите коси ми избиват ).Тия дни почвам и втори сезон .

http://www.animenewsnetwork.com/news/20 ... hort-story

600 страници? бонус история? чакането ще бъде оправдано! оф, как ще науча японски до 25ти май не е ясно, но ще се опитам.

Също така, като съдържание, практически ще се окаже че даже и сами The Dissociation и The Astonishment ще стигнат за цял един сезон от 14 епизода на Харухи, ако не и повече. Един епизод за бонус историята, два за Синдромът, един за любовникът, един за Меланхолията на Микуру, един за котката, 4-5-6 за Мичиру книгата, и според мен 3 за главния редактор. И един за сянката, готина глава беше. Тоест имаме повече от нужното материал за още един сезон от 28 епизода. Ще бъде готино ако забързат малко пейсът, ограничат примерно последните две книги до 12 епизода и Мичиру до 5, и добавят един аниме ориджинъл епизод като в първия сезон. Името ще е The Astonishment of Haruhi Suzumiya според мен.

Разбира се, всичко това е така, ако изненадата завършва арката, започната в разделянето.

yfw Haruhi have a shitty ending

До колко си личи до момента, историята още по-зле е пропаднала...

Оххх аре веее... изчаках се за нов сезон >.> [[То и на K-On!, и на FMP]] KyoAni тряя се вземат в ръце и да задълбаят по на дълбоко deir gold mines

Тъкмо си мислих как не си писал от почти 2 седмици... Проклет да съм...