Бих се обзаложил с всекиму, драги ми читателю, че ти си човек на културата и изкуството - следователно, вече запознат с моят личност, и отредената ми роля в тази история.
Някой биха казали, че съм надарен поет и тробадур, любовник нямащ равен, умел оратор и хитър посредник.Това изображение, разбира се може да се нарече, цветущо - Предпочитам да мисля за себе си
като отдаден на своята Муза артист.Артист, чийто трудове неизмеримо печелят oт факта, че аз бях, съм, и винаги ще остана приятел и спътник с главния герой в тази история.Това е
нейната съдба,която аз хроникирам в настоящата творба.

Много автори биха започнали от начало, но тези отживели норми на разказвачество не се нравят на перото ми.Затова ще започнем от едно малко и неугледно селце, тероризирано от бичът на нашето време - Йома.
Йома са адски създания, олицетворяваще чист и необясним ужас.Създания криещи се из сенките, приемащи облика на близки и приятели, и водени от една едничка цел - да утолят жаждата си за човешка плът.
"Но как може човешката раса да се брани от създания, които така умело няподобавят своята жертва?" - ще попитате вие.Простият отговор е, че не може.Но съществуват тези, които могат да видят чудовището зад маската.
Създания наречени Клеймори.
Въпреки дългогодишното ми приятелство с нашата главна героиня, едва ли знам повече за Клейморите, от вече написаното в научните трудове.Някога владеени от тайнствена организация, те са същества създадени с едничата цел да убиват
чудовища.Точния метод за тяхното създаване е тайно, която остана в миналото с господарите им.Това което се знае е че преминават определни ритуали, чрез които променят телата си.Тези, които оцелеят, получават свръхчовешка сила и рефлекси превръщащи ги
в смъртоностни бойци.Въоръжение с остър меч и умението да усещат Йома, Клейморите изпълняват своят задача - да бранят хората.
И точно тук, във вече гореспоменатото ни село, започваме нашата история.В място обгърнато от страх и безпокойство едно младо момче ще се срещне за първи път със една от среброоките вещици, наречена Клеймор.За наше съжаление на този етап от историята
на малкия пикльо, ташаците все още не бяха излезли от коремната кухина, за което ви моля да проявите търпение към него.В последствие към том 16, нашия малък миндил ще порасне, но до тогава има време.Споменах ли, че този епос ще обхване 27 тома.
Ох, но къде ми е акъла.Забравих да спомена името на обекта на този труд.Погледнете:Смирена красавица с пясъчно руси коси, подложена на мутация и строго обучение в изкувството на войната, тя е свръхествствен ловец на чудовища.Винаги сама и често презряна
от хората които защитава.Кратка среща с нея би оставил човек с мението, че тя е просто един убиец, недодялан роб на своята нечистива професия, но такава ли е истината?.На повърхността, тя е затворена,мълчалива, че дори и сопната.Но отдолу се крие море от доброта,
честност и храброст.Оставяйки настрана така тромавото за мен скромнечене, с удоволсвтие твърдя, че познавам историята й по-добре от всеки друг.Аз бях със нея и в добро и зло, дарявайки я мъдри съвети, топли слова и малко пеперлив хумор.Но стига толкова за мен, вашия
скромен разказвач.Нека ви представя нашата главна героиня.
Тя е среброоката вещица.Тя е Клеймор.Тя е.....Гералт от Ривия.