Тоя филм въобще не помня нищо от него, освен че накрая се стеляха и беше яко мазало. Maybe I should rewatch it.
На тия Giftia-та glitch-ът им е, че като им изтече lifespan-a и започват rapidly да си губят спомените и стават неадекватни. Нещо като роботски Алцхаймер. Отделно ги избива на агресия, защото често се опитват да ги отделят от членовете на семействата им със сила и някакъв чип, който им ограничавал физическите сили си губи пауъра. Имаха си специален термин за това - Wanderers. Единственото яко нещо в анимуто - че Wanderer е двусмислица хем за такъв, който безцелно бяга от властите да не го гепят, хем е wanderer в собствения си ум.

[quote="Лилави"]
I'm a completionist

За това има доста други думички. Все пак има някакви граници на поносимост.

Вероятно има, както и картинката показва


Но реших, че описанието е ок както са си го написали. Явно на мен прагът на поносимост ми е доста висок. Plastic Memories е borderline скучно, но не толкова скучно, че да се замисля дали да не го дропна.

Викаш зачеркнали са всякакви модерни концепции, като автоматичен update и поддържане на backup копие в cloud ресурс (в стил GITS можеше да отключи сюжета линия с хакване на ghost-ове ).
Чипът пък може просто да се смени преди да е expire-нала системата.
Това последното намирисва на поредната конспирация - компанията си знае дефектите, но фиксирането им ще излезе прекалено скъпо, затова си трае и когато се случи мръсотия, я насмитат под килима.


Относно Blade Runner - остарял ще ти се види, а сюжетът е някакво безумие (независимо как променят финала). Примерно една от сюжетните линии - романтичната връзка между Декър и Рейчъл, си е на практика изнасилване (явно нещо нормално в дъртите романтики ). От друга страна, сигурно на повечето жени по онова време не биха имали нищо против тази ситуация точно с Харисън Форд.
На филма му харесвам предимно атмосферата и кинаджийските методи, които ползва, за да я създаде - сценография, костюми, осветление, снимки, звуковия дизайн, част от играта и last but not least музиката.
Та за съкратената процедура ти препоръчвам да намериш OST-то и да го изслушаш (хем не съм фен на Вангелис, пък ме кефи доста...но прескачам бавните парчета...). То е най-доброто нещо във филма.
Дългата процедура е, да намериш всички версии - май са три (с един фалшив director's cut и един истински такъв). После от тях да съшиеш най-любимата ти версия (примерно с монолозите на Декър, но и с "лошия финал").
Аз оригиналната версия съм я виждал само на VHS (при това с обложка, че е другата версия ).

Говоря за Blade Runner, защото Plastic Memories силно ми напомня за него. Хем главният герой е нещо, като ловец на репликанти, хем основната тема са спомените (истински или привнесени отвън).

ПП
Ооо, ачивмънтите в MAL-та.
Още малко и ще ги разкарат (но най-вероятно ще се пръкне нещо ново).
Аз се гордея най-вече с VHS master race (You overwrote my cartoons with The Karate Kid?! MOOOM!)...ма то май идва от ЕГН-то.

kek

>:3

Blade Runner-a ме кефи, че беше някакво steampunk. Или не точно. Нз вече.

На Plastic Memories сценаристите ме съмнява да развият дотам идеята за ъпдейтите и бекъп копията, още повече че до момента залагат на евтината драма. Прекалено позитивно ще е да се надявам на такъв развой на събитията, а и за оставащите по-малко от половината епизоди няма да им стигне времето да го доразвият. За момента това, което са показали е, че има някакви higher ups и други дъщерни фирми, които работят по същия начин, така че ако има някаква конспирация, тия шефчета ще стоят зад нея.

Те ако я развият анимето нямаше да го има.
Дистанционно в централата щяха да знаят, кога почва да възниква проблем и да shut down-ат овреме.
После да пратят камиона с хамалите да отнесе пластмасовите чаркове. Нямаше да има нужда и от копиране на "душата" (спасяване на душата ?).


Типичният туист в края на всеки cyberpunk.


Бе има пушилки, има дори един дирижабъл (рекламен)...но не мисля.
Най-много прилича на detective noir (а книгата се води cyberpunk, ама не е се родее толкова с Невромантик и Мнемоничният Джони).
Свестен steampunk има само под формата на книги, комикси (апропо Girl Genius) и игри. Един поносим филм или ТВ шоу не съм срещал.

9 episodes in, тая все още не си е загубила паметта, сагата с impostor-ите приключи скоропостижно след 2 епизода и въобще я заебаха заради любовните проблеми на главните. В крайна сметка нищо не се случва, дори в последните епизоди не събират роботи, само ходят на някакви луна паркове и фестивали и се правят на недостъпни. Типичната повърхностна overemotional драма, оня се мъчи да е усмихнат и да се прави, че всичко е рози и пеперудки, ама видиш ли, имал трагично минало, а оная тъпата й оставал един месец от lifespan-а, за това ще бяга колкото се може повече от него. Накрая вице шефката дойде и тегли чертата кат' им каза, че повече няма да са партньори

Това за по-голям драматизъм явно.

Wow, като те слушам май точно в края ша рекат да се земат, обаче шматката ще се тръшне по един не съвсем Blade Runner-овски начин.
И после ша земе да се пръкне наново, но с изгубени спомени, та да могат да reboot-нат цялата простотия в нов сезон и пичът да трябва да преиграва целият date simulator наново.

Втори вариант - на тъпата шматка нищо няма да и има, но с протагонистът ще се случи нещо гадно...щото гениален туист (изстискан с безсъние и кофеин от мозъка на сценаристите)!

То това ясно от първия епизод, ама беше интересно епизодите помежду първия и последния как протичат, сиреч как се стига да тоя финал.

Вторият вариант не е възможен, поне не в тази мултивселена

Up to episode 11:

Все така нищо не се случва, освен че все пак и двамата решиха да си преодолеят тсундерщината и да се вземат и връзката им беше подкрепена стабилно с rice omelet. Буквално целият епизод беше за скапания омлет Е, дадоха и един клиент на terminal service-a - мафиотски бос, който си прекарваше оставащото на роботесата време пиейки чай с нея. В последните два епизода не очаквам друго развитие, освен най-накрая да shut down-нат пачата и да има обилно количество рев.

Като те чета, май добре направих като му бих дропа след 2-и.

Добре си направил, но аз съм completionist и си го следя мазохистично, а feed-овете поствам за тия дето им е чудно дали все пак не се случва нещо.

Еми не, не се случва нищо, обикновено всеки епизод е някакъв tsun-tsun fanservice подплатено с тая тъпата японска комедия дето е до болка изтъркана - acccidental pantsu view, спъване на равно, атака с цици/задник във фейса, omg he saw me naked, now I'll never become a bride, влизане в неподходящия момент и пребиване на главния, etc.

Summary на последния епизод:

На пиклата най-накрая й изтече лайфспана и либовникът й трябваше да й удари shut down-a. Понеже се навеждала всеки път и казвала нещо на тия, които shut down-ва и се разбра в миналия епизод - "May one day you be reunited with the one you love" - нашият се наведе и й го прошепна в ухото преди да й бие switch-a на фона на пейзажите от спускащото се надолу виенско колело (cheesy as fuck). Последваха ред сълзи и ред сополи докато всички четоха благодарственото писмо на пиклата. След това главният си би камшика на някакво допълнително обучение и като се прибра след месеци всичко беше cool and dandy и дойде точно на време да се запознае с новия си партньор.

Което беше по-интересния момент, досега бяха оставили впечатлението, че никой друг не може да shutdown-ва роботите, освен други роботи, тъй като когато ходеха по двойки, никога човекът от двойката не вършеше тази работа. С'а се оказа, че не ти трябва да си робот, просто трябва да си наденеш Пръстена и преминаваш в другото измерение, където можеш да караш роботите да хвърлят мини северно сияние само като ги докоснеш по главите.
След като толкова лесно ставало, предполагам, че можеш accidentally да shut down-неш някого при опит да го погалиш по главата

6/10 заради обещаващата арка с мнимите събирачи, иначе беше преизпрана драма втора употреба.

Ей голям hate му дръпнахте на това аниме. На мен пък ми хареса, и то много. Аз търсех любовна драма(+лека комедия) и получих точно това. Без екшън/битки/мистерия и т.н. (на 35г. съм и вече са ми безинтересни тези неща)
Истинската история e за любовта между Isla и Tsukasa. Останалото е background. OK, може и да не са се постарали достатъчно за изграждането на background историята, но мен лично това въобще не ми пречи, тъй като не ме и интересува.
Но за всеки влак си има пътници, както се казва. Може би не е отговорило на вашите очаквания, не знам...
В моята лична romantic класация си е в топ 5 заедно с Shigatsu wa Kimi no Uso, Toradora! и Sakurasou no pet na kanojo

То проблемът не е в романтиката и в любовната драма. Дори бекграунд историята не е толкова голям проблем. Проблемът е в преизпирането на едни и същи сюжети, драми, ситуации, герои и в абсолютната бездарност на авторите да вдъхнат някакъв живот и характер у героите си, което може да се опише с една дума: bland. Не че няма и любовни драми, съчетаващи елементите, които на това му липсват. И ти вече спомена едно от тях (Toradora), но има и други - Lovely Complex, Tonari no Kaibutsu-kun, School Rumble, Higashi no Eden... Примерите са безброй. А Пластмасовите спомени са поредното bland заглавие, което само ще остане като заглавие в списъка ми с анимета, защото няма с какво друго да го запомня.