Филмът е включен във втория бокс-сет като допълнителен епизод.

Oo това е мн добре, мислех че още нямат планове за него

От много време Shoujo Kakumei Utena ми седи в to watch list-a и реших да го изгледам. След четене на известен брой отзиви по време на първите 10 епизода, направи впечатление, че всички го гледали заради разни символики и не знам какво още, което поне за мен не бяха нещо кой знае какво. Крали, крали, па се насрали.

Още в началото се забелязва, че анимето е правено за женската аудитория. Дългокосковци под път и над път, хомосексуални намеци, дуели, мирис на драма... В което няма нищо лошо, но примерно моментите, в които Akio и Touga се въргаляха на едно легло с разкопчани ризи и обсъждаха съдбата на света бяха малко безсмислени.

Определено хайлайтите на това шоу бяха Nanami и Kashira трупата. Жалко, че Nanami нямаше толкова screen time, защото трябваше да отделим повече време на схемите на Akio и марионетките му, понеже те са движещите абсолютно предвидимия плот И трябваше непрекъснато да ни набиват в очите колко зъл е Akio, само за да могат да го превърнат в трагичен герой накрая. Оставяме настрана факта, че опъваше сестра си когато му падне. Kashira трупата поне се появяваха всеки епизод да вкарат малко спайс в историята и беше забавно да познаваш за кои герои се отнася сценката всеки път. Въобще фактът, че голяма част от визуализацията беше направена като театър, с появяване на нови предмети и хора с всеки кадър, беше голям плюс на анимето.

Първата част ми хареса най-много, защото имаше най-забавни моменти. Епизодът с кърито и слоновете беше прекалено добър, както и този с опитите на Nanami да саботира писането на домашните Както споменах и горе, Nanami беше героят, който правеше шоуто. Дуелите на Utena бяха предвидими, но беше забавно да пускат уж надъхващи песнички преди и по време на дуела, само че лириките им бяха прекалено random, за да ги взема насериозно. Което показва, че хорът може да си пее каквото си иска, стига да не го разбираш, и пак ще му се кефят слушателите. Сцените, където Utena вадеше меча бяха забавни също. Интересно, че още във втория епизод без някой да и е казал, че трябва да вика "Sekai Kakumeisuru chikara wo!", го знаеше. Явно си идва с притежанието на меча, въпреки че през цялото време беше oblivious що трябва да се бие с другите убитаци.

Другата забавна арка беше последната, с woo-ването на Akio. Където и да е, в dojo-то ли, на фонтана ли, в нечия къща, на последния етаж на училището, идваше с автомобила и минаваше през стени, стълби, каквото си пожелаеш Май само веднъж го дадоха да разбива един джам, иначе навсякъде другаде минаваше като фантом. И нищо не можеше да мине без да си разкопчае ризата и да се метне на капака на колата. Определено fitting за някой, който едно време е бил принц, па след като е загубил "благородността" си, се е превърнал в плейбой.

И зад всичките тия дуели, пръстени и схемите на Akio как да си върне принцовството, искат да прокарат идеята какво е да си у пубертета. Епа получава им се, но slice of life моментите повече ми харесаха.