И тотално ме отказа да го започвам. Понякога е добре, че трудно започвам да гледам анимета, макар понякога да губя от това.

Сри ама наистина не си струва.
Очевадно го почнах с големи очаквания и заради това може би не ми хареса.
Но главният герой просто скача от момиче на момиче, що види, че някой му пусне... То не любовен триъгълник, то направо шестоъгълник... Само Мадока поддържаше живота в анимето, но след като

Олд скулче и дам нормално е да има клишета(все пак тогава не са били до такава степен), но просто някои неща бяха толкова простовато представени, че убиваха историята...дърпане на историята беше прекалено много, можеше за половината епизоди да стане нещо много по-добро...

Ненапразно го нахраних

Да му се не види, това аниме наистина можеше да бъде класика. А се оказа губене на време. Или това поне важи за ТВ сериите.
В хода на гледане, заглавието ми поднасяше редица изненади, почти всички от които - неприятни. Първо, фантастичния елемент. Явно не съм обърнал чак такова внимание на синопсиса и след очакването ми за сравнително реалистична тийн ром-ком, това дойде леко като шамар. Но нищо, казах си, ще го преглътна.
После дойде втория проблем - Хикару. Досадна, глупава, инатливо вкопчила се в главния герой само колкото да увеличава броя на епизодите без каквато и да е реална мотивация за някакви чувства. След това идва самия главен герой - нерешителен идиот и един от най-слабите водещи персонажи, които съм гледал в такъв тип продукция. За Мадока няма какво толкова да се каже (или по-точно само за нея може да се говори доста), като в един момент тя се оказа единствената причина да продължа да следя анимето.
Иначе, първите 15ина епизода бяха най-трудни за гледане. После нещо в мен се пречупи и продължих да гледам с надеждата да се случи някакво (всъщност логичното) развитие между героите. Е да, ама не се случи. 46 напълно репетативни епизода, в някои от които по абсурден начин, все едно часовника се превърташе назад и всичко случило се отиваше в небитието, като действието почваше отачало следващия епизод, без грам спомен от предходния. И така близо 46 епизода... В последните два уж се случи нещо, което да завърже края на сериала,

За сериала 6/10 и както казах, губене на време, оставящ леко неприятен привкус на нещо без развитие и адекватен край.

Та, въпроса е, за какво си правя труда да му пиша ревю при такава негативна оценка? Заради ОВА-та. И филмите.
До известна степен, ОВАта беше още от същото - групата попадаше в някаква фантастична ситуация, любовни недоразумения, Мадока и Кьоске аха да си кажат кой, какво и защо и в този момент се появява Хикару и проваля момента. Класика.
Но тъй като това си бяха предимно междинни допълнителни епизоди, си бе напълно разбираемо. Само че, аз ги гледах измежду останалите епизоди от ТВ-то и разликата беше доста съществена. Анимацията беше в пъти по-добра (все пак говориме за ОВА), самите истории също! Вероятно просто една по-добра версия на сериала. 7/10
Като накрая стигаме до филмите - две заглавия, само заради които си струваше да изтърпя всичките негативи на сериала. Атмосферата беше преобладаващо мрачна, Кьоске най-после прояви решителност и само за първите 30 минути от първия филм, действието претърпя повече развитие от всичките 48 епизода взети заедно. И най-вече - за разлика от сериала, където всички проблеми се решаваха чрез есперските умения на Кьоске, във филма такова нещо нямаше. Просто една истинска история за човешките взаимоотношения, поднесена по един доста по-качествен начин.
Втория филм, за разлика от първия, поднесе солидно количество фантастични моменти, но тук, за разлика от сериала, това не дразнеше. Всъщност, това вече нямаше нищо общо с веселата тийн комедия, която предходно бях гледал. Това тук се оказа доста по-тежък (почти) сейнен, с мого по-реалистичен дизайн на героите и огромна промяна в характерите. Без да се впускам в подробности, този филм се оказа наистина отличен завършек на франчайза, превръщайки Kimagure Orange Road в нещо повече от поредната глупава романтична комедия. 8/10