djhot


Помня, че нещо ме нахрани, как виждам някакви неща дето според теб ги няма...
Тук аз се впечатлявам, че задълбавате чак толкава (без да отричам съжденията ви).

Т.е. в предишния ни разговор ти ми отрече правото да се забавлявам, както откривам забавни неща в очевидни боклуци...докато тук аз ви се радвам, че нърдствате, но усилията ви ми се виждам малко "парата през свирката" .

правилото е да няма спойлъри на първата страница.... след това е все едно; ако четеш, значи очакваш да се спойлнеш.

велуш, аз не виждам да нърдстваме или да се задълбаваме много. Сигурно си виждал аз колко изписах за Катанагатари... С какво Катанагатари заслужава "повече" дълго писание, отколкото Мадока? С нищо. Не мисля, че едно подробно ревю/описание на анимето и чувствата ни за него се брои за прекалено нърдстване и overkill. А всичко, което сме казали за космологията, си е директно казано в анимето, и който е внимавал, го знае.

Не казвам, че е лошо нещо, де...просто исках да намекна, че djhot малко се увлича с неща, като

Което си е друг начин да кажеш "Ми тъпи сте, няма да ме разберете.".

Или да твърди, че несъгласните с теорията му леко го дразнят.
(Апропо, от коя философска школа е този термин? На мен нищо не ми говори...пък ме мързи да го сърчвам.)

Т.е. бива разискване по космологията, ама такова изостряне на противоречията не ми изглежда , като забавен и високо интелектуален начин за прекарване на времето.

velush, поне виждам колко си разбрал от разговора ни и какво си съчиняваш от думите ми тук... Глупости общо взето...

За симбиозата показаха как в света на Puella Magi има със сигурност душа и тя може да съществува отделно от тялото. Изградил съм си чисто и просто теория как съжителстват и си влияят по между си тялото и душата, имайки предвид последствията след това. Ако Бел пожелае ревю от мен, тогава ще обяснявам повече, с други думи ме мързи без причина, която да ми дава достатъчна мотивация. Ако ти гледаш без да мислиш там където са ти дали предостатъчно материал за мислене, твои си проблем... А уж и ти обичаш да намираш разни неща, но само там където ти е кеф...

Другото е как в това ревю бих гледам символично на нещата, като може да се стори странно на някои хора, защото имам нетипични виждания за света и ценностна система в сравнение с повечето хора... Не, нека го кажем така, за по-лесно... Символиката в Мадока през очите на моята философия (въпреки че не обичам тая дума).

Ама не... Може и да включвам думите "мои" и "виждания" вместо "истина", но... Да... Ставаш за дадени части от тролските чети и малоумните чети на /a/(да тук вече може би намеквам наистина нещо) щом лесно стигаш до заключения от родът на "Просто казваш, че твоето мнение е по-голямо от нашето" и "О, щом е несъгласен с мен сигурно троли".

П.С. Може и да не съм го твърдял специално за себе си никъде в случая, но е чист факт че има дадени хора по-добри от други в дадена област или дори в повече от една...

Ааа...значи можело (ако изключим нападките срещу мен, които егото ми ще игнорне автоматично ) да напишеш с прости думи какво искаш да кажеш. Поне това за "симбиозата" го светнах най-накрая.

И аз май се изразих прекалено общо (и erejnion се засегна).
Трябваше още в поста от 30-ти Май да подчертая, че визирам точно спора ви с Love child.

Продажби за първата седмица (без онлайн продажбите):
Vol 1 - 53 000 BD + 9000 DVD
Vol 2 - 54 000 BD + ? DVD

С което още миналия месец стана анимето с най-големи продажби за първата си седмица и изглежда ще се увеличават.

Oпа излъгах Сега ще го направя вече наистина



~ Few hours later... ~


След последния епизод останах без думи.

Скапан арт
Страхотен саундтрак
Недостатъчно развити герои
Неочаквано добра история

Това аниме наистина ме изненада. В началото го презирах а към края го боготворях. Остави ме с наистина смесени чувства.
Но едно е сигурно - That was one hell of a good story!

10/10

Е, ето го обещаното ревю… Надявам се да не пропускам много неща, а със сигурност ще има такива… Във всеки случай ще се старая да не прекалявам с дължината и да не си изгубвам безследно мисълта. Ах… В край на краищата го писах на два пъти, две нощи след 1-2 часа… По това време не мисля напълно трезво…

Различна информация за вещиците и различните препратки и свързаност с множествено неща може да намерите в puella-magi.net

И нека напомня нещо… В тази история няма нищо дълбоко, драматично, трагично или каквото и да е било от този вид…

Като цяло Кюбей сам обяснява почти всичко, но аз искам да обърна на внимание на някои неща, които са често задавани въпроси и не точно обяснени. Информация за природата не вещиците е дадена като карти от Shaft.

Как така магическите момичета са виновни за развитието на видът ни? Как изобщо инкубаторите правят договор с тях?
Без съмнение те са много по-стара от нас раса. По един или друг начин те успешно са намерили начин да контактуват с нас. Дори и когато сме били на по-ниско интелектуално ниво едва биха имали проблем с контактуването с нас. В началото сме имали прости желания от вида на „Студено мие. Искам да ми е топло.” и хоп ето ти измислянето на огъня. Това обяснява също и внезапния ни технологичен „скок” през последните 100 години и внезапния така наричан от много „застой” в момента.

Каква е концепцията на вещиците? Симбиозата между душата и тялото…
Човешките емоции могат да се разделят на два главни типа – телесен и интелектуален/полу-телесен. Теорията на Джеймс-Ленге гласи: „Теорията твърди, че в човека като отговор на преживяванията в света, автономната нервна система създава физиологични събития като мускулно напрежение, ускоряване на пулса, потене и сухота в устата. Емоциите в този ред на мисли, са чувства, които се появяват по-скоро като резултат от тези физиологични промени, отколкото като тяхна причина.” С други думи ако например човек мечка то той би изпитал силен страх и би тръгнал да бяга инстинктивно. В тялото ще възникнат физиологични промени, които ще накарат съществото да оттегли. От друга страна, ако дадено същество няма емоции или интелекта му може да ги надделее над тях, то съществото може да стигне до по-добро решение на проблема. За разлика от изричаното от не малко хора и другите биологични видове на планетата ни имат същите тези емоции и е повече от очевидно. В сравнение с тях ние обаче имаме по-развит интелект, но като цяло пак е на ниско ниво, което ни вкарва в доста проблеми. Може и да не сме сигурни дали душа съществува, но в света на Puella Magi това е факт. Но реално не знаем произходът им и целта им. Но със сигурност те са „чисти”. В природата, във вселената, няма такова нещо като добро и лошо. Това са определения създадени от хората и пряко свързвани със самите тях, като най-важен вид, което спокойно може и всяко друго по-интелектуално същество да създаде в своя полза. Това на което принципно ставаме свидетели е баланс. Но ние нарушаваме този баланс. Комбинацията между по-развит, но въпреки това жалък интелект и най-примитивни животински емоции, то тя е дост нестабилна и се опитва да нарушава балансът. Всяко човешкото същество придобива алчност. Иска повече от нужното да живее. Иска да се издигне прекалено много в социално-обществената човешка пирамида, дори и често да липсва качествата определящи едно животно за лидер в групата. И така душата продължава да бъде обградена от алчност и глупост, докато накрая евентуално се препълни с подобни емоции. Тогава душата започва да вилнее, докато не бъде спряна от системата. Желанията сами по себе са признак на високо ниво алчност, желание на нещо отвъд необходимото. От този момент края на душата е сигурен. Душата бива изкарана от тялото, но все още има дълбока връзка с него и сама по себе си е достатъчно изцапана. Вкарано е в по-защитено от битките място, но по-крехко от вътре, като е в пъти по-лесно да зърнеш евентуално лудостта.

Хомура ли е Walpurgis Night?
(долу още)
Оригиналния фестивал (в нашия свят) бива извършен всяка година. Съдейки по анимето WN не е битка случваща се за първи път. Например Киоко знае за съществуването й и вярва на Хомура, когато й казва че е разбрала къде ще се появи според статистики, а за създаването на такива трябва да има и предишни подобни събития. За да може да съществува всяка година се предполага че има способността да пътува във времето, което е способност на Хомура. Зъбните колела не просто са символ за времето, ами и накрая на 12-ти епизод в черните крила на Хомура виждаме подобни зъбни колела и множество статуи от различни времеви периоди. Освен това от всички останали момичета, историята на Хомура най-добре пасва със природата на WN. След старта на Orico Magica има подозрения, че WN може да е Орико или Юма. Способностите на Юма не пасват особено, но умението на Орико да предсказва бъдещето и предполагаемата неспособност да го променя пасва в някаква степен на описанието на WN, но теорията с Хомура все още звучи по-правдоподобна.

Символизмът в историята:
Преразказ на човешкия свят, човешкото общество, системата на живот… История за човешката глупост, лудост и алчност. Нито драматична, нито мрачна… Просто съществуваща.

Мами. Тя е първият „възрастен” в история. Тя е живяла достатъчно и познава основните правила на системата. Мами е добре показано колко крехко съзнание има и как лесно може да изгуби контрол и да почне да избива наред. За да не види безсмислеността на съществуването си, то тя няма избор освен да я приеме и да живее чрез нея. Цялото й съществуване се върти около системата, но тя самата не я разбира напълно и не би искала, защото това би значило да види лудостта в нея. В момента, в който прозре истината тя ще полудее. В момента, в който повярва напълно в нея, тя ще се погуби. Точно както едно дете се ражда и бива научавано то родителите си за правилата на човешкия свят, така и Мами вкарва и научава Мадока и Саяка всичко нужно за да живеят чрез системата. В една 4koma заедно с BD-те там показват как Мами всеки ден приготвя сладки с надеждата, че ще има кого да заведи у дома. Когато Кюбей й съобщава, че е намерил момичета с потенциал, то тя го моли да нагласи нещата така че „случайно” да се срещнат. Самотно е да си сам прецакан и би използвал всякакви трикове да вкараш и друг в този ад, а какво по-лесно то една невинна новородена душичка. Тя не се колебае. Прави всичко по-силите си да представи живота в тази система като едно вълшебно и безопасно приключение, изпълнено с мечти и правосъдие.

Charllote… Вещицата на десертите. Нейната природа е упоритостта. Тя желае всичко. Тя никога няма да се откаже. Въпреки че може да създаде всеки десерт, които иска, тя не може да създаде сиренето, което най-много обича. Човек може лесно да я хване със свален гард само с парченце сирене. Длъжността на минианите й да търсят сирене. Обаче от тях човек не трябва да има големи очаквания. Длъжн

Саяка е млада юноша, тя е и рицар. Има множество приказки от миналото за великите рицарски дела. Борели се срещу злото и неправдивата. Борели са се за чест, достойнство и любов. Да, Саяка наистина е един рицар, а това със сигурност не е нищо хубаво. Рицарят е бил ултимативния служител на системата. Той лъжливо замаскирва същността си зад красиви думи, но дори в миналото най-важното е било да получат каквото искат – земя и жена. Тя е перфектния продукт на системата, като в нея са набити стотици невероятно глупави ценности. Саяка излекува Камиджо. Тя беше на път да създаде своята идеална лъжа. Тя не го излекува просто защото го обича (а любовта сама по себе си според логики от по-горе е лъжливо украсена емоция, предавайки дълбочина на нещо без такава), а искайки да бъде тя тази, която го е излекувала. Невярвайки че Камиджо би я желал по някакъв начин, тя иска да го накара да се чувства зависим и благодарен. Но това няма как да стане, защото Камиджо няма представа за съществуването на магически момичета и магията изобщо. Нямайки нужното да вземе желаното, нямайки и смелостта да наруши системата така както Киоко й предлага, Саяка полудява. Единственото й останало нещо е да продължи да работи по системата и да се бие с вещици. Няма причина да го прави, абсолютно никаква. Единствено продължава лунатично да повтаря ценностите научила от Мами. Всичко й става черно и постепенно разбира все по-добре и по-добре колко преебано е всичко, но първоначално е била така или иначе твърде слаб човек за да се справи с истината. Приятелството й с Мадока не струва вече нищо. Няма полза от нея, няма как тя да й помогне, дори отказва да стане самата тя магическо момиче. Затова и се скарва с нея, но после се извинява защото осъзнава че ще остане напълно сама в тази лудост, подобно на Мами. Виждайки все повече от лудостта на дънното на бездната. Парадоксът на човешкият ум. Умът й не може да се справи със ситуацията. Не може да я приеме, не може да я разреши… Всяка една нейна ценност губи своята фалшива красота и я обгръща с лудост.

Oktavia von Seckendorff… Вещицата русалка. Нейната природа е да се влюбва. Тя търси отдавна изгубеното разчуствала я емоция, като заедно със себе си предвижва цяла концертна зала. Богатството й са само спомени, като не може повече да върви напред. Нищо вече не би я достигнало. Нищо повече не би научила. Тя не би допуснала никой да безпокой свиренето на минианите й. Длъжността на минаните й да свирят. Част от тях са призрачния оркестър, вечно свирещ музика за вещицата. Хората, които слушат дълго музиката им губят душата си. Оркестърът съществува само за вещицата; за нея, той е всичко.Другите й миниани имат задачата на танциори. Тя съществуват само за да танцуват весело зад вещицата.

Киоко… Тя е може би най-свястното момиче в цялата история. Започва като едно малко християнско момиче от християнско семейство. Дори желанието й е с една цел – доброто и подобряването на живота в системата. Работи здраво за това, но накрая човешката глупост се обръща срещу нея, въпреки всичко направено до момента. Въпреки че я подкрепя, Киоко въпреки това бива преебана от системата. Остава й само да продължи да живее биейки се и опитвайки се същевременно да открие нещо хубаво в живота. Въпреки безнадеждността, тя се научва да се приспособява и да издържа на напрежението, но въпреки всичко истинско цялостно решение не може да намери. Евентуално поддавайки се в даден единичен момент отново на наивността си тя се опитва да разбере и помогне на ближен затворник на системата. Готова е на всичко да я измъкне от адът на системата и да й покаже по-добър начин, но е твърде късно. Глупостта и лудостта са вече тези контролиращи ближния. Но въпреки това, дори жертвайки живота си, тя се опитва да я вразуми… Виждайки безнадеждността тя е готова да сподели болката и да умрат заедно, но това не е ли и вид успокоение и за самата нея? Дали не го желае и самата тя, да изчезне?

Хомура… Тя нямаше нищо, никого… Съвсем сама в един непознат свят. Срещна се с Мадока и тя й даде всичко. Когато Хомура прави желанието си, тя не го прави заради Мадока. Мадока изпълни това, което искаше, и Хомура го знаеше. Желанието на Хомура беше за нея и само за нея. Тя не искаше да изгуби всичко, което й даваше някаква щастие в живота. Мадока бе идеалната лъжа за Хомура. Мадока й даде кураж, сила и живот. Без нея Хомура не би имала достатъчна причина, нит пък сила да стои на краката си. В опит да достигне алчното си желание да провижда истината. Тя не може да спре. Не може да се върне, но изглежда и невъзможно да продължи. Тя се върти в обречен кръг, прикривайки отчаянието си. В момента, в който дори помисли, че шанс няма, тя ще изгуби разсъдъкът си.

Walprugis Night… Вещицата създаваща сцената. Нейната природа е безнадеждността. Тя символизира глупакът безкрайно въртящ се в кръг. Тя ще продължава да се върти около света, докато не го превърне целия в една драматична постановка. Нейните миниани имат формата на магически момичета. Тяхната задача е да бъдат клоуни. Никой не знае дали WN оригинално е била единствена или е роден фантом от безброй сърбалите си духове.

Мадока… Изглеждащата слаба на пръв поглед, но това е поради ограниченията й от Хомура. Тя има едно едничко желание. Тя не иска да е известна, не иска да е запомнена… Тя просто иска да бъде полезна, да има силата и потенциала за нещо. Тя иска живота й да има някакъв смисъл. И такъв си създава, ставайки магическо момиче. Хомура обаче й отнема това и тя се връща да бъде безполезна и безсмислена. Въпреки тази си своя природа, Хомура продължава да я храни и храни, докато не я превърне в едно фалшиво божество. Ставайки божество, Мадока намира ултимативния смисъл на живота си. За да се докопа до това, тя е готова да захвърли целия труд на Хомура с цел да бъдат заедно и отново би избрала само това което й е достатъчно на нея самата. Тя „спасява” безброй магически момичета от съдбата да се превърнат във вещици. Подобно на прочистването на душевните камъни, тя направо изсмуква покварената, измърсената душата, която е на път да се превърне във вещица, разрушаваха гневно света. Тя събира цялата тази мръсотия в себе си. Ако нейната форма на магическо момиче бива най-силната в безкрайността на вселената, то съответно и вещерската й форма ще бъде най-силната, особено при положение че събира в себе си толкова много мръсотия. Но тя унищожава дори и нея… Създава се времеви парадокс… Вселената бива унищожена и пресъздадена. Но това наистина ли е толкова прекрасно нещо? В край на краищата е просто нейното алчно желание, игнорирайки това на Хомура дори. А самата Хомура губейки възможност да изпълни желаното не й оставя нищо повече освен да води безкрайна битка в името на Мадока, за да може поне частично да намери някакъв лъжлив покой в себе си и да намери нужния кураж. Мадока от началото до края не е нищо повече от причина за Хомура.

Kriemhild Gretchen… Вещицата на спасението. Нейната природа е милосърдието. Тя абсорбира живота на планетата в новосъздадената й райска бариера. Единствения начин да победиш тази вещица е освобождавайки света от нещастието. Ако няма нещастие на този свят, то тя ще повярва че този свят е вече рая.

Ето го и момента за любимата ми теория. Мадока не съществува. Бог не съществува.

Демоните/Магическите същества са навярно най-лесно свързвани особено по външен вид с Моирите. Същества в беили роби, въплъщението на съдбата, контрольорите на метафоричната връзка между всеки един смъртен от раждането до смъртта му. Реално може да се каже че съществуват за да запазят балансът и досегашния облик на света, но дори и съществуването им не обяснява някои от другите неща. Мойрите и вещиците реално могат безпроблемно да съжителстват.

Душевните камъни се различават с три неща: вида на върхът им, цветът им и символът на центъра им. Тези на Мадока и Хомура са единствените с еднакъв свят и връх. Само символът отпред на центъра им не можем да сравним със сигурност. Защо и Хомура се връща точно в момента на смъртта на Саяка? Няма обяснение на това… Защо изобщо Хомура(като част от новия свят, защото тя идва и на готово от стария), Саяка, Киоко и Мами съществуват? Несъществуването на вещици би променило много повече от простата им липса. Не мисля че това е дупка в историята, която Shaft и Уробочи биха незабелязали и оставели точно така. Защо и Хомура получава лакът на Мадока? Виждаме всичко което правят задно и Мадока дава едва само панделката й. Нищо повече. Проследяваме целия процес, но нищо повече. Мадока може и да има сложен статус на божество, но реално няма силата да й предаде нещо подобни след това. Няма логика от къде реално идва лакът. Всичко се обяснява, ако панделката всъщност не е била на Саяка, която е била приятелка на всъщност на Хомура. Дори имаме цяла сцена как Мадока се извинява на Саяка за безсилието си. Хомура полудява и създава тази своя фалшива личност Мадока. Лакът й първоначално си е неин. Мадока може и да е напълно лъжа в нейното съзнание или стар аниме герои, както намекват. Мадока става Бог в пълния човешки смисъл. Дава лъжлива красота, надежда, смисъл и какво ли още не на грозният човешкия живот. Хомура живее в своята илюзия до края, когато самата тя се превръща във вещица, вероятно Walprugis Night.

“Don`t forget. Always, somewhere, someone is fighting for you. As long as you remember her, you are not alone.”

Звучи като излязла простотия от библията. Да не говорим че беше излъчено на Черния петък. Ако Бог е идеалната човешка лъжа, то Мадока е идеалната лъжа за Хомура.

….

Сигурен съм че съм поизпуснал някои неща… Извод, ако ще пишеш глупости късно пий повече кола…

Прекалявам с използването на думата „система”. Вярвам ли в световна конспирация? Не. Дори в конспирацията на Кюбей не вярвам.
Депресар ли съм? Не.
Идиот ли съм? Иска ли питане…
Защо е трябвало точно пък махоу шоуджо история да бъде? Махоу шоуджо историите в аниме индустрията са най-чистата (и детска) форма на думите надежда, мечти, приятелство и правосъдие. Madoka Magica показва точно тази лъжа.
Защо смятам че Shaft са способни да напишат това, което твърдя че са направили? Защото през последните години са придобили опит от множество разнообразни чужди творби и чрез събирането на отделни техни фактори се е поучило Madoka Magica.
И да отбележа… Не съм изразил цялостното си мнение. Много неща съм яко и доста целенасочено (дявам се) съм намекнал. И отново… Различна информация за вещиците и различните препратки и свързаност с множествено неща може да намерите в puella-magi.net

---------------------------------


[20:25:56] Belgarion: харесва ми
[20:26:15] Belgarion: има малко правописни и стилистични грешки, но не са фатални
[20:26:29] Ахчо0о: Ердж би ги оправил за мен...
[20:29:26] Ахчо0о: Май не изглеждаш въодушевен от идеята... И други коментари освен "харесва ми" нямаш ли? Кажи че съм бог... Кажи че си лайно... "Okay" не е интересно...
[20:31:01] Belgarion:
[20:31:16] Belgarion: написал си това, за което нямам нервите да го правя
[20:31:23] Belgarion: за това клониш към бог ;P
[20:32:11] Ахчо0о: Throwing my glass of cola toward the monitor
[20:34:09] Belgarion:

Velush, моля те, искам да ме саднеш... Бел го направи, но не умишлено...

Такааа...цял ден го премислям това и някои части не мога да ги храносмеля.
Ще се опитам стъпка по стъпка да изразя впечатленията си.



Това не го разбирам, искаш да те направя тъжен? Ъ?
Няма такава опасност, сега ще изтърся такива глупости, че има да се смееш.

1. Наистина не е лошо малко да го изредактираш още веднъж. Най-вероятно си го правил вече няколко пъти, но тук-таме има пропуснати думи "С други думи ако например човек мечка", тук-таме дублиращи изрази "Саяка е млада юноша", а има и неща, които не разбрах "Вкарано е в по-защитено от битките място, но по-крехко от вътре, като е в пъти по-лесно да зърнеш евентуално лудостта." - това Grief Seed-а ли е или развитата вещица? (Или пък тотално не съм разбрал?)
Не че има нужда да го оправяш точно за този форум, но ако някой ден решиш да го постнеш на по-отговорно място .

2. Съгласен съм с логиката на повечето неща особено с теория за "Симбиозата", макар че аз не бих я кръстил така , а и някак цитатът на трактовката на Джеймс-Ланге поне на мен не ми помага в изясняването и .
Намирам за малко излишно заравянето в детайлите от картите на mahou shoujo-тата и вещиците. Пример от описанието на Charllote - "Длъжността на минианите й да търсят сирене. Обаче от тях човек не трябва да има големи очаквания.". OK, това е част от драмата и допълнителен щрих към образа и, но не казва нищо повече. Т.е. можеше малко по-сбито .

3. Има елементи с които не съм съгласен:
- "Мадока бе идеалната лъжа за Хомура". Защо лъжа, по-скоро пример, че може да се измъкне от безличието си. Или ти тук взимаш всяко изказване на героите за самозагълване . Всъщност точно под влиянието Мадока, Хомура става толкова силна (въпреки, че и отнема доста време)
- "Хомура превръща Нодока в безполезна и безсмислена.". Това следва от горното. За теб Хомура иска Мадока да си остане дебилна и самозалъгваща се идиотка. За мен Хомура има по-благодушни намерения...които обаче се провалят точно защото Мадока не е "безполезна и безсмислена".
- "Хомура продължава да я храни и храни, докато не я превърне в едно фалшиво божество" - ами не е фалшиво...това си е нейната енергия, но акумулирана във времето.
- "Ставайки божество, Мадока намира ултимативния смисъл на живота си. За да се докопа до това, тя е готова да захвърли целия труд на Хомура с цел да бъдат заедно и отново би избрала само това което й е достатъчно на нея самата." - ех това "докопа". Момичето открива супер сили и ги използва за да спасява...това е природата и...в крайна сметка самата Хомура не казва "Ето, спасих ти живота, ама сега си ми задължена и не може да правиш с него каквото искаш".
- "Вселената бива унищожена и пресъздадена. Но това наистина ли е толкова прекрасно нещо? В край на краищата е просто нейното алчно желание, игнорирайки това на Хомура дори." Ами никой не знае дали е "прекрасно" или но поне тя се опитва да постигне нещо ново и излизане от satus quo-то. Алтернативата - да се подчини на себично желание на Хомура, неизбежно води до задънена улица.
- "Мадока не съществува." - да имаш някаква аргументация, но детайлите, които си дал могат да имат и друго тълкувание, защото са доста нееднозначни. Не съм много съгласен с тази хипотеза.
- "Несъществуването на вещици би променило много повече от простата им липса." - ами да, явно щом има нужда от mahou shoujo-та, занчи има и някакъв аналог (най-малкото виждаме Хомура в роляна на нещо, като Walpurgis Night), а въведеният от Мадока универсален закон е просто козметична промяна...което обаче не очерня намеренията и...

ПП Мисля, че грешиш за Киоко, тя не е толкова наивна защото познава лицемерието на на други системи - чрез падението на баща си, пък и нещо не видях гордост в нея. По-скоро ми се видя, като прагматикът който оцелява винаги...само дето в тази система оцеляване не се предвижда.

Така ли ми се струва, или не си дописал за Шарлот? о.о
Не ща да продължавам да чета, ако има още за нея, пък не е сложено.

Знаеш ли велуш, мислех да напиша нещо подобно, но като почнах да го пиша се сетих как djhot обясняваше как това ще е личното му мнение и как почти никой не е бил съгласен с него..... сега и ние да пишем защо не сме съгласни няма особен смисъл.

Иначе само едно възражение към онова ревю: твърде реалистично го гледаш. Все пак анимето ти показва един по-добър свчт, твърде добър, че да съществува, и ми се иска да приемам този свят като красив, а не като грозен. Ако искам да видя нещо грозно, ще пусна телевизора да гледам политици...........

1. Аз... Редактация... Написах го веднъж, саднах се защото не ми хареса и до там... Да, че малко и смислена редакция и допълване на пропуснати неща трябва да се направи. Правописна и прочие друг да се занимава ако му се мъчи... Някой знаещ езикът, не като мен... Както и казах това е по-скоро за да накарам хората да мислят в дадена насока, защото подобно на някои от предишните работи на Шафт може и за реплика по реплика да се говори

Иначе в дадения цитат говоря за самата душа, като и самата тя става въпросната вещица.

2. В предишната версия, английската (беше зле), имаше и още нещо казано, което съкращава казано. В смисъл говоря за това как емоциите не са нещо дълбоко идващо то душата, а са функция на тялото, която дори и повечето животни имат, въпреки че ние често го отричаме. Естествено на тях им липсват някои неща. Например можем да се смеем, които е процес изискващ малко по-високо ниво на интелект.

Charlotte в случая не е пряко свързана с Мами, но в текстът за природата на вещицата (подобно и на останалите) може да се намери символика свързваща ги с момичета. Например алчната лакомията на Charlotte и Мами, лунатичността на Oktavia и Саяка, и т.н. Забележи как само за Киоко не съм дал нищо... Ъъъъ... Още нещо щях да кажа, ама забравих...

3.
- Както казах Ердж, аз приемам теорията за цитирам "the disillusioned part of everything". Мадока я приемам точно като божествения образ излязъл от някоя религия. Една идеална лъжа. Мисля че това поне съм го казал че да се разбира.

- (Нодока ) Точно имам предвид как Хомура не оставя Мадока да направи каквото и да е за да не попадне уж в капана на Кюбей, но ясно виждаме че особено докато е била махоу шоуджо е имала самочувствие и е била полезна. И това бездействие е точно съприсъщо на едно измислено религиозно божество. Ако махнем Мадока от историята и я заменим както казах със Саяка за приятелка (и без повтаряне на събитията), нищо няма да се промени. Мадока е като излишен герой, освен за Хомура, която я създава за своята перфектна лъжа.

- Виж горното... Имам в предвид да я храни по същия начин по който един вярващ прави със своя бог.

- Мадока от самото начало си казваше как винаги е мечтала да бъде полезна някому. Не е добра в нищо, няма никакви отличаващи се фактори... Тя е никой. И дори не иска да бъде известна и хората да й се кланят... Тя просто иска да намери смисъл в съществуването си, полза от нея. И това пак може да се свържи с "фалшивото божество", ще те оставя да мъдриш как...

- Виж горе... Мадока дори и извън образът на "фалшиво божество" е като всички останали момичета... Алчна (виж горе). Първия път саможертвата на две беше достатъчна. Втория път саможертвата на Мадока сама беше достатъчна. И то без да бъде убита в действие, просто оставаше без жизнена енергия. След N брой лупове (повече от 5 са със сигурност), тя вече спокойно можеше да бутне WN и да има предостатъчно енергия и сила за да продължи вечно да се бие без проблем. Можеха поне с Хомура да живеят щастливо или Хомура да се върне отново и да пренапишат нещата така че всички да са живи, което би било невъзможно поради природата на Хомура.

- Това е просто част от цялостната идея на ревюто... И поне за мен Мадока страшно лесно съвпада в описанието на божествена измислица. И ако това е супер-мега-ограмната спекулация, то и другите възможни от дадените факти са същото, но по-останалите разсъждения на повечето фенове са твърде идентични и твърде "healing writer" (тук имаше шег), което определено е неприсъщо за писалия историята ни.

- Както казах, дори със съществуването на демоните като заместители на вещиците, историята би била различна. Групата ни не би трябвало да съществува въобще.

- Киоко е наивна. Въпреки всичко тя се поддаде на чувствата си и се самоуби безпричинно заради тях, освен ако... "Самотно е да бъдеш сама, нали?" не е търсила по-лесен начин да приключи страданието си... Тя може и да твърдеше че живее за себе си и нейното щастие, но реално не ни показаха реално да е открила нещо такова за себе си. Тя просто се луташе в опит да разбере какво е най-добрия начин, по които да съществува, но не личеше да е намерила наистина нещо. Впрочем някои хора твърдят, че е поне с едно десетина години по-възрастна от останалите момичета, но е използвала магията си да поддържа тялото си младо. Имайки предвид как Хомура се излекува например, не бих се учудил ако е възможно и не би трябвало да е трудно... Все пак тялото е просто един контейнер и то вече не главния, а просто душата поддържа връзка с него за да съществува в по-материална форма.

Та такива ми ти работи...

Едит:

Love child... "О, боже! tl;dr! Отгоре на всичко не е писал за waifu-то ми, за която принципно става най-малко дума в анимето!"

Borrator... Да... Докато Шафт не кажат, че точно това са правили, не мога да твърдя че е нещо повече от мнението ми върху анимето... И знаеш ли... Много обичам като ми кажат, че съм идиот че търся нещо смисъл (какъвто и да е било)... Разбирам че навярно Ердж де депресирва ежедневно, като не особено добър брат (и подобни ми ти работи)... Но не разрушавай потенциала на нещо само защото не ти изнася и защото подобно на героите в това аниме самия ти си слаб и търсиш красивата лъжа...

Не съм казвал, че си идиот....... И аз казвах лично мнение - прекалено лоши ги изкарваш героите. Примерно Саяка - тя в анимето мислеше сериозно дали иска да го излекува, или истинското и желание е да и благодарят, бяха я предупредили че може така да обърка желанията си, и накрая избра първото. Полудяването и беше свързано със изкривена ценностна система, в която тя като рицар беше враг на всички зомбита, включително себе си, само защото са зомбита. Може и твоята теория да е вярна и тя от лицемерие да е избрала излекуването като е искала да и благодарят, но ми звучи твърде far-fetched. Подобни неща и при другите - накратко теорията ти не е противоречива, но е не особено вероята, и нещо като опит да се изкара най-грозната картинка която можеш при дадените условия

спокойно, не. по-скоро ме е разглезил с вяра в доброто Да, възможно е това което мисля да го мисля защото съм слаб...... но и тази теория ми звучи far-fetched. В крайна сметка това е един несъществуващ свят, така че не мисля че ще има проблем да си живея с красивата лъжа xD колкото до потенцяла, мисля че е достатъчно добро и така анимето, няма нужда да търсим допълнителен мрак в него - в момента даже е по-дборе, защото дава един баланс между мрака и свтлината - края не беше точно щастлив, но не беше и тъжен

Съжалявам... Нека свършим разговора по между ни дотук, защото след тези думи никога повече сигурно няма да мога да те приема на сериозно по какъвто и да е начин. или Едж е по-добър трол от колкото смятах дори



Омръзнало ми е да ми трият постове за нищо, така че ако имаш все пак да кажеш нещо ЛС или скайп... Винаги готов да те изслушам...

П.С. Велуш... Ти Gainaxfag ли си? Не ми е направило впечатление, та да попитам... Тогава виждам как и двамата си мислим "Това студио често прави пари чрез идиоти кефещи се на "пародиите" им, без да знаят че са такива." (тук думата "пародия" е малко общо използвана за и някои не толкова пародийно свързани неща) Хмм... Може и да не се разбираме особено много, какво пък... *bro fist* just trying

..... твърде на сериозно приемаш глупостите които пиша без да се замислям. исках да те успокоя че брат ми не е злобар, и писах там наяква глупост за доброто..... а то според мен добро не съществува особено, има лично ценности, за един добро е зло за друг т.н.... но щом казваш, да спрем разговора. само малко изках да напиша щото не ти и другите да ме приемате на сериозно пак въпреки онази глупост..... на ЛС не става щот и други четат и слагат твърде много значение в твърде малко думи. Иначе..... мнението ти ми е любопитно, така че ако има нещо което си искал да кажеш относно онова което писах наистина дай ЛС или скайп