Боклучавото не се отнасяше за това аниме. Ако прочетеш пак по-горе, ще видиш, че съм написал силните страни на ханимето според моя милост, както и слабите. Ако беше боклучаво, нямаше да му дам оценка 7/10, тоест над средното ниво.


ха-ха, тука нищо не каза.

Я потърси в кой мой коментар тук у форумО съм написал за някое аниме, че е гениално. Аз нямам такъв спомен. Даже, като се замисля, не си спомням изобщо да съм гледал аниме, което мога да определя чак като гениално. Май само Фалкона гледа такива. Но с удоволстве ще чуя твоите предложения.


Какво се върти в твоя мозък едва ли някой тук може напълно да възприеме, така че не ме питай.


Или просто бай Велуш е твърде тесногръд и обича да си играе само в своя пясъчник?


Някое конкретно заглавие ли визираш? Ако е това, дето си мисля, не може да си в по-голяма грешка.

Те ти една препоръка, ако позволиш. Дръпни си филма "Планински пощальони" от Замунда - там никой не умира и въпреки това пак може да ти подейства на много нива /макар че при теб нямам представа как/. Спокойно минава за малък шедьовър.

Еее, малко хипербола от моя страна...не се прави, че не разбираш.


Да, знам. Няма нужда да уточняваш.
Това аниме тук за теб е посредствено.


Не отричам, но пък си го обичам този пясъчник .


Bounen no Xamdou.
Нали твърдиш, че смъртите не са те впечатлили, а героите били силно недоразвити.


Аз пък ти препоръчвам "Бала на пожарникарите", хем е смешно, хем като се замислиш бая тъжно...и постига целта си без да ти разпъва душата на кръст.

Абсолютно. Когато имаш оригинална идея, но ти липсва цялостна визия как да я оползотвориш, така че да достигнеш пълния й потенциал, и в крайна сметка забъркаш един миш-маш от герои, събития и местности, с множество въпросителни, неясни реплики и сюжетни дупки, тогава си свършил половинчата работа... или с други думи - посредствена.



Смъртите са си смърти. Един персонаж може да умре от изгаряне, от куршум, от граната, от меч, може нещо да го размаже, изяде или разпарчетоса, но не средството прави смъртта впечатляваща, а начинът, по който стигаш до този момент. Тук се усеща пипването на режисьора. Един добър режисьор ще направи така, че когато някоя централна фигура си замине, тя не просто ще изчезне от общия план, а ще остави някакво чувство на празнота. Този герой ще ти липсва, ще ти е гадно за него, ще искаш да се върне по някакво кинаджийско чудо, дори смъртта му да е логична, очаквана или оправдана. Примерно Камина от Гурен Лаган. Или Цвай - на финала на Реквием за фантома. Финалът на Базилиск също е добър пример за ефектно затриване на главен герой. Кашерн. Този на Zankyou no Terror също ми хареса, въпреки сюжетните недостатъци в последните няколко епизода.

А какво стана в Bounen no Xamdou? Ще почна отзад напред... Райгьо. Завършен Ксамд, интелигентен и badass герой едновременно. Епизоди наред къртеше паркет, накрая го раниха в рамото и в крака и за да бъде по-сълзливо, умря пред очите на изгората си като инвалид първа група. Следват няколко минути рев и едно самовзривяване, от което камикадзето някак си оцеля и се размина с гипс на дясната ръка и по-къса подстрижка. Следват още сцени със същия герой, който реве сам в стаята си и оплаква съдбата на Накиями, Райгьо, бившия си и т.н. Мноооого ефектно.

Самата Накиями пък реши да се затвори в бункер за 1000 години, за да спре апокалипсиса. Ок, много героично и самоотвержено, ама всичко стана изведнъж - без прелюдия, без смислено обяснение, без опит за сбогуване. Следват обичайните клишета - "чувствата ви ще я достигнат, ако са достатъчно силни", "дайте да й напишем 1000 писма, които няма да получи", "1000 години ще минат, преди да се усетиш"... Watufuck, бе, човек, тея глупости ги виждам във всяко второ заглавие. Защо тук изведнъж станаха по-специални?

Хару... може би най-симпатичният и естествен женски персонаж от много време насам. Точно си мислех да й вляза в положението - все пак би толкова път за любимия, беше готова дори да си даде тялото на капитана, за да я пусне, и т.н... Минаха 9 години, он нашият стана на камък, а тя горката го чака ли чака като девица ветеран от войната... О, той се оказа жив и свеж като краставица! Чеки малко, как стана това? Тва нашият Акиюки ли е или оная имитация Хирукен? Нема кой да ти обясни. Ама защо, ама как едният изведнъж стана другия? Чакаме обяснение, чакаме... нека се погледат тъпо няколко секунди... "Обичам те, Хару."; "И аз те обичам, Акиюки.". Това ли е най-доброто, дет можахте да измислите? Това ли е големият финал? Една планина от трупове и двойка, излязла като от латино сериал?
Какво излиза? Най-симпатичният персонаж май е Friend A, дето сам си махна главата. Гениално.

Ragnos

За мен не беше миш-маш.


Но не трябва ли да се отчита и на кого реално ще липсва?
Или кой в този момент знае за тази смърт?


Ми то така и се случва, не всички герои има геройска смърт.


През целия сериал обясняваха, колко криво се чувства, че е изоставила селото си, че не изпълнява дълга си и пр. и пр.
Решението и беше рязко, защото и тя си е такава, но не е да няма обяснение защо го взе.
Освен това тя имаше навика да говори едни съвсем рационални и земни неща, но после да направи съвсем друго. (Примерно как спаси главния и го добави към екипажа.)


Това са успокоения и ритуални неща за хората, които ще пишат писмата, а не за самата нея...
Естествено, че нито едно от тези неща няма да се случи.


Това е в главата и.
Тя просто не може да се адаптира към мисълта, че е мъртъв и да продължи напред със собствения си живот. Фантазира, че се е върнал. Някакъв краен стадий на лудостта.
Не ми е от най-логичните моменти, защото Хару имаше малко повече акъл в главата си, за да изперка толкова от гибелта на любимия (нещо там за празнината дето според теб не се била получила) но според мен е ясно какво искат да кажат авторите.


Да, финалът не е грандиозен, но това е ценното - в живота няма голям финал.
(True Grit anyone?)
Всеки живее с изборите си и това, което му се поднася от съдбата. Няма фанфари и награда от принцеса републиканка.
Не че съм гледал много латино сериали (навремето баща ми ме изтезаваше с Мария Амор - толкова зле, че чак още по-зле), но предполагам няма много такива, които приключват с главен герой статуя, главна героиня побъркана от мъка без изгледи да се възстанови и друга главна героиня, която се жертва за човечеството.