Това е превод на
един гайд, на който попаднах във форума на
amv.org и се каня да го преведа от първият път, когато го прочетох. Ако се спрете и прочетете километричният пост (всъщност 2), ще научите много неща, които нито един техничестки гайд не би имал предвид. Бях впечатлен от написаното не защото ми разясни много неща, които не знаех, а защото прочетох за това, което следя подсъзнателно в направата на едно видео и забелязвам, че неспазването му ме дразни от време на време в творенията на другите. Надявам се написаното тук да ви помогне в това хоби и да увеличи процента на стойностни творения.
Искам да благодаря на godix за направата на страхотният гайд.
Последната версия, на която базирах превода си, може да се намери
тук.
не се смейте много като видите името на файла, така го получих и аз xDPS. Ако намерите правописни или граматически грешки, пишете ми на PM за да ги оправя.
Забележка за целта на този гайд: той няма да ви научи да рипвате видеоматериал, да използвате програмата за видеоедитинг или нещо друго техническо. Има
други гайдове за това. Вместо да се фокусирам върху това, как да направите нещо, ще наблегна на това защо бихте искали да го направите. Това, разбира се, ще е моето мнение в по-голямата част. Чувствайте се свободни да не сте съгласни с мен. Това няма да ви направи ужасен човек, няма да докара рак на домашният ви любимец, дори не означава, че сте лош едитор. Долупосочените съвети са нещо, което трябва да се има предвид когато се едитва, а не списък с неща, които трябва да направите, и определено не задачи, които безмозъчно трябва да се изпълнят, само защото аз съм казал така. Също така имайте предвид, че най-запомнящите се видеота умишлено ходят срещу правилата. След като казах това, ето какво ще дискутирам всъщност:
Мотивация
Фундаментална концепция
Жанрове
Синхрон
Избор на сцени
Употреба на ефекти
Някои уроци от изкуствата, които често биват пренебрегнати
МотивацияПървото нещо, което трпябва да обмислите е защо изобщо сте заинтересувани в направата на AMV? Ако отговорът ви е, че изглежда забавно, страхотно, точно това е причината да го правите. Ако вместо това искате да печелите награди, да станете популярен, или да си изградите последование, тогава сериозно имате нужда да преобмислите нещата. Истината е, че има стотици хиляди AMVта и може би дозина биха могли да се нарекат “полулярни”. Най-вероятно никога няма да достигнете тези видеота. Не се опитвам да ви обезсърча да едитвате, просто смятам, че трябва да е заради правилната причина. Ако искате ласкателството на масите, имате нужда да си намерите друго хоби. Просто имайте предвид, че това хоби би трябвало да е приятно. Ако не изпитвате удоволствие от него – намерете си нещо друго да правите.
Имайте предвид това отношение, когато получите коментари за видеото си или коментирате чуждо. Ако ви е доставило удоволствие да направите видеото, тогава не би трябвало да има значение дали другите го харесват или не. Често общността (
става въпрос за .org – бел. прев.) се захласва в елитностният идеал на едитинга. В края на краищата ако сте се забавлявали с направата на видео, тогава то е успех за единственото нещо от истинско значение.
Фундаментална концепцияПървият аспект на концепцията е как бихте искали публиката да гледа на видеото ви. Едитинга може да отнеме дълго време и е лесно да се забъркате толкова с дребните детайли, че да забравите общият дизайн. Ако някога видите драма видео с веселяшки комедиен видеоматериал в него, знайте, че това е някой допуснал тази грешка. Така че решете предварително дали искате публиката да се смее на комедията ви или да плаче с вашата драма, да повдигне пулсът им с екшън и т.н.. Имайте това решение предвид при всяко друго решение във вашето видео.
Следващият аспект от концепцията е как ще привлечете вниманието на публиката. AMVтата използват чужд арт, чужда музика, и често чужд сюжет/истороя/герои. За да грабнете вниманието на зрителите трябва да предложите нещо ново. Все пак, ако видеото не предлага нищо друго освен анимето, тогава защо да гледаме видеото вместо самото аниме?
Тук се намества оригиналността. Само в
.org има над 130 000 видеота (
над 168 000 в момента на превод – бел. прев.), без дори да споменаваме всичките видеота, които никога не са били добавяни в каталога. Нека да сме честни – това са много видеота и ако нямате някаква искра оригиналност за да се отличите от тълпата, вашата работа ще бъде отписана като още от същото, което сме гледали до сега. Оригиналността е повече от комбинация от аниме и музика неизползвана досега. Все пак ако някой след това изпозлва същата комбинация и двете видеота ще станат неоригинални. Истинската оригиналност е трудна за описание, частично защото има толкова много начини да се прояви, но има едно сигурно нещо; ако сляпо следвате всичко написано в този гайд вие няма да сте оригинални, защото самата идея тук е да се посочат типичните начини да се направят нещата. Експериментирайте с различни похвати дори и да си противоречат със съветите в този гайд. Някои от тези експерименти ще се провалят с гръм и трясък, но тези, които пожънат успех, ще бъдат много по-интересни и оригинални видеота.
Като цяло повечето видеота попадат в няколко основни концепции, така че помага да знаете кои са тези генерализирани идеи:
История Един от начините да се улови вниманието на публиката е да се представи история. Като всяка една история тябва да започнете като представите героите и сетинга. Следва същността на видеото, където героите всъщност правят нещо. Следвайки това трябва да достигнете до завършека на историята. Повечето музика също следва тази структура от три части, така че песента ще представи естествено опътване за общия план на видеото.
Има два подхода към историята. Първо, можете да преразкажете историята на анимето в сбита форма. Този подход има предимството, че всеки, който е гледал анимето, веднага разбира какво се опитвате да направите. Те знаят кои са героите, както и основните събития в сюжета. Това е доста удобно, защото надали бихте могли да разкажете достойно историята на цяло аниме в три минути. Принципно дори и тези, които не са гледали анимето, ще разберат лесно за какво иде реч. Изборът на песен е много важен за този подход, така че следете из от късо какъв е текста и какво точно означава. Бихте искали песен, чийто текст допълва историята, и чийто общо настроение отразява това на анимето.
Вторият подход е сами да си сътворите история. Това предлага доста повече свобода и креативност, но и доста повече мисъл, за да се направи като хората. Ако изберете този похват, се старайте да използвате по-проста история, защото имате само няколко минути да я преразкажете. Текстът може да помогне доста в изясняването на историята, но трябва да го използвате умерено. Все пак трябва да се получи видео, а не текстови файл. Покажете историята с видеото, вместо да я описвате с текст. Имайте предвид, че ако използвате собствена история не е задължително да обърнете гръб напълно на тази на анимето. Можете да направите нещо не в оригинала, но в същият дух. Пример: няма аниме което да показва бой между Naruto и DBZ, но ако направите точно такова видео бихте задържали общата атмосфера на двете анимета.
Въпреки общото схващане, AMVтата не са видеота фокусирани върху историята. Видеото
Storytelling - A Gothic Fairytale на AbsoluteDestiny е добър пример на видео, което следва оригиналната история на видеоматериала.
Tainted Donuts на E-Ko е пример как някой презентира лична история.
СинхронТова са видеотата, където цялата идея е да са точно сихронизирани към всяка нота на песента. Често това са upbeat или екшън видеота.Има разнообразие от различни видове синхрон. По-късно ще отделя повече време на това, но този тип видеота често използват най-очевидните стилове. Често има преобладаващо използване на ефекти, но те не са изискване. С добър избор на сцени, това какво правят героите и кои са те обикновенно не е от значение. Вместо това сцените са избрани защото са пълни с екшън или са upbeat по натура.
Naruto Technique Beat е добър пример за този стил.
Anthem на Atvaark е по-малко известна експериментална форма на това.
НастроениеТук основният фокус е как общото настроение на песента и анимето си пасват. Текстът на песента не е чак толкова важен тук; този тип видеота често използват инструментална музика. Както и при видеотата, базирани на синхрона, това което става в отделните клипове не е фокуса на видеото. Вместо това пасването на сцените на общият тон на видеото диктува изборът им. Целта тук не е да представите кохерентен смисъл , а по-скоро да накарате зрителите да изпитват дадена емоция.
She Was на Otohiko би бил добър пример.
Профил на героите Понякога това което улавя публиката е подчертаването на дадени аспект на героя или представянето му в нова светлина. Разликата между този тип видеота и тези, базирани на историята е, че не се опитвате да представите историята. Неизречено предположение е, че вече публиката е наясно с нея. Вместо това показвате аспект на героя. Мислете си за това като разликата между това, да разкажете дадено аниме на някой, който не го е гледал, и обсъждане на анимето с хора, които са го гледали. Тъй като този стил предполага, че хората вече знаят историята, лимитирате публиката си до само тези, които са гледали анимето под въпрос. В това няма нищо грешно. Просто имайте предвид, че ако някой не е гледал анимето, едва ли ще разбере вашето видео.
大 切な思い - Taisetsu na omoi (Precious Memory) на Bakadeshi е добър пример за такова видео, още по-забележим, защото се концентрира върху второстепенните вместо главните герои.
ЖанрСлед като вече сме обсъдили основните концепции на повечето видеота, нека да обърнем внимание и на жанровете. Има няколко различни жанра при AMVтата и стила на едитинг е различен за всеки от тях. Има доста свобода да си играете с тях, но като цяло имат общи черти.
Екшън/UpbeatЧесто единсвената разлика между тези два жанра е, че единият съдържа повече насилие от другия. Иначе доста си приличат като стил на едитинг. Екшън видеотата използват забързани песни – типично хард рок – за да добавят силни усещания, докато upbeat видеотата често използват по-весели и леки песни. Текстът често е слабо обвързан с видеото. Резки смени на сцените се използват често и на гъсто, до там, че често клиповете не са с по-дълга продължителност от секунда-две. Сцените биват подбрани спрямо движението което съдържат, вместо отношението им към историята. Екшън видеотата често използват сцени от само една или две битки, докато upbeat видеотата често са съставени от много анимета и използват произволни сцени главно заради настроението им. Доста от тях използват концепцията на видеотата, базирани на синхрона и ефектите са често срещани за подчертаване на синхрона.
Gratuitous Violets на Ileia или
Attack Of The Otaku на Chiikaboom са два добри примера.
Драма/Сантиментално/РомантичноЕдинствената разлика между тези трите е дали би трябвало да чувствате депресия, задоволство или любов. Обикновенно тези видеота използват по-бавни песни и често текста има голямо значение. Смените на сцени обикновенно са бавни, не е необичайно да гледате една сцена без промяна за пет или повече секунди. Сцените се подбират спрямо това, което показват, или тяхното настроение, вместо това, колко екшън съдържат. Преливащите сцени са честосрещани. Рязките смени на сцени и синхрона могат да се използват, но обикновенно не са толкова очевидни като при екшън/upbeat видеотата. Често има малко или никакви ефекти в такива видеота, дори итези които се съсредоточават повече върху тях не ги използват толкова фронтално както в други жанрове. Повечето видеота профили на герои, базирани на настроението и историята са в тези жанрове. Видеотата базирани на синхрона обикновенно не се сработват с тези жанрове.
Euphoria на Koopiskeva е може би най-известният пример, въпреки че ефектите играят доста по-централна роля от обикновенно.
ТрейлърВ този жанр повечето правила за едитинг не се зачитат. Фокусът много рядко е върху музиката. Липсинкът е често срещан и често се представя някакъв вид история. За да стане един трейлър успешен е много важно да се съответстват аудиоефектите с видеото и да има обща кохерентност. Примерно, ако чуем врата да се затръшва, бихме очаквали да видим същото. Също така ако даден герой е липсинкнат на даден глас, същият герой трябва да се използва до края на видеото.
Plunder Propaganda на Dokidoki е комедиен пример за този жанр.
КомедияОт всички жанрове, най-голяма вариация при едитинга има при този. Има много малко общи съвети за при този стил видеота и често те нарочно не спазват правилата и пародират други жанрове. Независимо как едитвате, важното е накрая някой да се смее.
Right Now на Dokidoki е пример за комедийно видео, което следва общоприетите стандарти за едитинг.
A Total Waste of 6min 35sec на Xstylus е пример за нарочно ходене срещу правилата с цел комедиен ефект.
СинхронВече споменах различните видове синхрон по-горе, така че нека сега дефинираме какво точно представлява всеки един от тях. Нещо което трябва да знаете е, че едно видео често използва повече от един вид синхрон. Чрез смяна на метода на синхрон лесно можете да подчертаете различни елементи на аудиото. Примерно, можете да използвате синхрон към текста (т.нар. lyric sync) там, където го има и да преминете на синхрон към ритъма в инструменталните части на песента. По този начин също избягвате еднообразността на синхрона. Ако зрителя може да познае какъв синхрон ще използвате преди той да е дошъл, може да се наложи да използвате вариация.
Синхрон към ритъма/с резки смени на сценитеВ този стил на синхрон всичко се случва или по ритъма или по по-изразените ноти на песента. Това е може би най-семплият тип синхрон, тъй като изисква много малко повече от това да чуете дадена нота и да отрежете клипа там. Ефекти също се използват за подчертаването на ритъма, като различните видове проблясъци са сред най-често срещаните ефекти. Със синхрона към ритъма може да се прекали много лесно, така че го изпозлвайте умерено. Проблясък на точното място в музиката може да предизвика вълнение, но проблясък на всеки удар от песента е досада. Този тип синхрон си пасва най-вече с екшън/upbeat видеота и може да разруши настроението и хода на по-бавните видеота ако се използва в тях.
Вътрешен синхронКакто и при горният вид синхрон, тук важното е да синхронизирате на ритъма или по-изразените ноти в песента. Разликата е, че вместо да има смяна на сцената на това място, нещо в самият клип става тогава. Прост пример би било едно екшън видео, в което ударите с юмруци са синхронизирани точно на барабаните. Нещо, което трябва да имате предвид е, че тъй като синхронизирате на нещо, което става в сцената, самите преходи от сцена в сцена няма да се случват на тези места. Често помага да синхронизирате промените в сцените към ритъма, а да използвате вътрешният синхрон за по-изявените ноти. Ако смените на сцени са извън ритъма, повечето хора ще останат с впечатлението, че нещо не е наред, въпреки, че малко биха могли да определят точно какво е предизвикало това чувство. Вътрешният синхрон работи добре с всички жанрове, но се използва най-много в по-бавните видеота. По-бързите видеота се съсредоточават повече на ритъма, макар и много също да използват вътрешен синхрон.
Синхрон към текстаТози тип е доста ясен – показвате сцена на това, за което се пее. Ако текста споменава роза, покажете роза. Таймингът на смените на сцени често е обвързан с текста, като всеки ред е отделна сцена. Един от проблемите с този тип синхрон е, че много от зрителите не обръщат внимание на думите в текста, а и с много песни е трудно да се разбере текста при небрежно слушане. Така че, ако искате да използвате синхрон към текста е за предпочитаните да изберете песен с ясно изпян текст и да се придържате към синхронизиране към най-явните редове. Ако при първото слушане на песента не разберете текста, то най-вероятно и зрителите няма да го разберат когато гледат видеото ви. Друга често срещана грешка е прекаляването със синхрона към текста. Примерно, видео което би трябвало да е драма центрирана върху нечия смърт може да покаже сцена на купон на съвсем други герои само защото думата „парти” се споменава в текста. Бих ви препоръчал следното: след като свършите с едитинга спрете звука и изгледайте видеото. Ако дадена сцена изглежда не на място без звука, то най-вероятно не и е там мястото, независимо колко добре отговаря на текста. Също имайте предвид, че повечето хора осъзнават това което чуват малко по-бавно от това, което виждат. Ако синхронизирате перфектно, така че да се появи роза точно когато вокала изговаря думата, повечето зрители биха останали с впечатлението, че розата е показана прекалено рано. Бих ви препоръчал или да задържите сцената с розата за няколко секунди или нарочно да я покажете с малко закъснение. Този тип синхрон работи с всички жанрове, но е по-трудно да се използва при екшън/upbeat видеота, тъй като те използват песни с труден за разбиране текст. Също така има потенциална езикова бариера която трябва да имате предвид. Не всеки зрител ще разбира езика на който е текста на песента, която сте избрали.
Синхрон към насторениетоПри този тип синхрон емоциите, предизвикани при слушането на песента си пасват с емоционалният заряд на видеоматериала. Друго описание на това би било „плавност” – всичките използвани клипове си пасват, нито един от тях не се отличава като различен и се връзват с общият тон на аудиото. Пример за това би бил да използвате песен на Celine Dion с всичките романтични сцени, които бихте могли а намерите. Тези сцени може и да не съответстват на тескта, но биха пасвали на общото романтично усещане на песента. Всяко видео трябва да използва този тип синхрон, но често той е второстепенен и зрителите дори не го забелязват. За сметка на това, те веднага биха забелязали, ако той не е точен. Ако сложите сцена с целувка в средата на екшън видео определено ще привлечете вниманието. Някои видеота поставят този тип синхрон на първо място, често драмите и всичките сантиментални видеота.
Ако използвате много анимета има проблеми с синхрона към настроението, които често биват пренебрегнати. В много случаи, графичните стилове на аниметата са толкова различни, че е дразнещо ако се използват в едно видео. Сравнете Death Note и Sailor Moon и ще разберете какво имам предвид. Има няколко начина да се заобиколи това и да се запази атмосферата и плавността. Зависимо от използваните сцени, основната разлика може да е използваната цветова палитра. Примерно, едни серии може да имат тъмни и приглишени цветове, докато друго може да има ярки основни цветове (пак сравнете Death Note и Sailor Moon). В този случай с проста промяна на наситеността и яркостта може на накара цветовете да не си притиворечат така и да преливат по-плавно. Друг метод би бил да използвате ефекти за да скриете разликите. Ако добавите шум (noise), окото по-лесно ще възприеме сериите като еднакви, защото шума ги сближава. Това на винаги е идеалното решение, но може да е единственото решение в някои случаи. Друга идея е да използвате тези разлики на своя страна. Ако използвате едните серии за частите, в които се пее, а другите за инструменталните части, разликата всъщност би помогнала да се разграничат отделните части на песента. Това са само някои от възможностите, но имайте предвид този проблем ако правите видео с повече от едно аниме.
ЛипсинкПри този тип синхрон движенията на устата на героите имитират това, което се пее, така че да изглежда сякаш те пеят песента. Има няколко често срещани грешки при този тиб синхрон, които бих искал да обхвана.
Има няколко начина да се прави липсинк. Най-често срещаният начин е да намерите сцена, където героят се е обърнал към екрана, да я паузирате, и да използвате маскинг за да нагласите позицията на устата както ви трябва. Проблема в случая е, че в сцената няма почти никакво движение. Ако е повече от няколко думи, сцената почва да изглежда прекалено статична като цяло и пречи на плавността на видеото. Сцените с говор често са визуално скучни, а последното нещо което да бъде вашето видео е визуално скучно. Препоръчвам ви да държите сцените с липсинк къси, често не повече от няколко думи заедно. Би помогнало и ако добавите движение към сцената, дори и да е просто приближаване или странично движение. Дори и да е скучно само по себе си, това може да запази плавността на движението. Още по-добре е ако има вътрешно движение в сцената, примерно да се вее косата на героя или да става нещо зад него.
Често едиторите се опитват да нагаждат точно движенията на устата. Някои достигат толкова далече, че се гледат в огледало докато произнасят думите, за да пресъздадат движенията напълно точно. Колкото и странно да звучи, ако се стараете да сте прекалено детайлни с липсинка, той изглежда не както трябва. Проблема е, че работим с анимирани сцени, където дори и оригиналната анимация не докарва точно движенията. Ако искате на нагаждате движенията, ще забележите, че трябва да сменята състоянието на устата на почти всеки кадър, но ако се върнете към анимацията, ще забележите, че устата променя положението си едва на два или три кадъра. Ако искате точно да синхронизирате движенията, крайният резултат би изглеждал прекалено бърз. Също, за да пресъздатете точно движенията ви трябват четири или пет позиции на устата. Анимето обикновенно изпозлва само три: отворена, полу-отворена и затворена уста. Липсинкът изглежда естествено ако направите устата да се отваря когато думата започва, сменята между полу- и напълно отворена позиция всеки два или три кадъра, и затворите устата когато думата свърши.
Изглежда едиторите често използват липсинк сцени когато не могат да измислят какво да направят с дадена сцена. Тази грешка е често срещана в комедийните видеота толкова често, че вече има шега свързана с това: „липсинкът е автопилот за комедийните видеота”. А не би тряабвало да е техен или ваш автопилот. Липсинкът не се използва само за запълване на таймлайнът когато нямате други идеи. Изисква се много повече мисъл за да го използвате така, че да не унищожи плавността на видеото. Ако не можете да оправдаете наличсността на липсинк в дадена сцена, по-добре и да не го рпавите там.
Липсинкът обикновенно работи най-добре в комедийните видеота, особено ако героят на подхожда добре на гласа (например чиби герой с дълбок мъжки глас). Трейлърите почти
изискват обширен липсинк. В другите жанрове често липсинка пречи на плавността толкова много, че отклонява вниманието от видеото, а и глас не подхождащ на героя често добавя нежелан комедиен елемент.
Избор на сцениПовечето от нещата, които съм казал до сега, ще ви помогнат в избора на сцени във видеото ви. Има два главни начина да избирате сцени. Първият е да ги избирате заради точно това, което показват. Това често се прилага за синхрон към текста или при представянето на история. Понякога ви трябва сцена, където даден герой прави точно определено нещо. Алтернативно, сцените могат да бъдат избрани заради своето настроение вместо това, което показват. Примерно едно екшън видео не би изисквало сцена, където герой А прави точно определено нещо на герой Б, стига сцената да има някакъв вид екшън в нея. Въпреки че генерално еднин от тези два е главният мотив за избор на сцени, другият също трябва да се има предвид. Ако избирате спрямо настроението, трябва да внимавате да не изберете сцена, концентрираща се върху това, което героят прави. Тогава прубликата ще се концентрира въху дейстивето, а не настроението. Също, ако избирате сцените по дейстивето, трябва да внимавате да не изпозлвате сцена с радикално различно настроение спрямо тези около нея. Ако покажете погребение, последвано от сцена на някой, който танцува ще е дразнещо, независимо че двете сцени имат движения, които търсите.
Употреба на ефектиЕфектите са сравнителни скорошни във видеотата, ева през последните пет до десет години обвързаният с тях софтуеър стана често срещан. Тъй като широкото използване на ефекти е сравнително ново, идеите зад използването им все още се развиват. Все пак ефектите ги има от достатъчно дълго време, че да са се появили няколко основни принципа.
Първо на първо, трябва да решите за какво точно ще използвате ефектите. Има две основни идеи по въпроса. Първите са тези, които смятат, че ефектите трябва да са очевидни и очеизбождащи. Често основната идея на такива видеота е да впечетлят зрителите с ефектите си. Други смятат, че ефектите трябва да са неочевидни и да са там поради точно определена причина, примерно подпомагането на настроението на видеото. И двете гледни точки са валидни, но начините за използване на ефекти от двете страни са доста различни.
Изтъкнатите ефекти най-често се срештат в екшън или upbeat видеотата. Тук основното ключово понятие е движението – ефектите се случват бързо и поддържат бързо темпо. Добър пример за това са всичките видеота издържани в стил MAD. Изрязани герои прехвърчат през екрана за секунди, присвятквания които са по няколко кадъра подчертават ритъма и многобройни слоеве постоянно се търкалят напред назад по екрана. Темпото на ефектите диктува цялостното темпо на видеото много повече от отделните сцени. В крайните случаи, отделните сцени са едвам-едвам различими. (
не можех да не се сетя за Remains of Oblivion: Intraday Dereliction на Warheart – бел. прев.) За този тип налагане на темпо основният въпрос е какъв тип ефекти ще използвате. Ако самите сцени са забързани също би помогнало доста, тъй като бавните сцени ще протакват темпото което искате да наложите. Принципно не бихте искали да използвате предварително зададените ефекти на програмата с която работите, която и да е тя. Ако зрителят е останал с мисълта „той току-що използва find edges”, то видеото ви най-вероятно се е провалило. Комбинирането на ефекти може да доведе до интересни резултати, така че задължително си поиграйте и експериментирайте с вашата програма за едитинг.
Изопъчените ефекти също могат да се използват в други жанрове като драма, но това е по-трудно за изпълнение. Ако пробвате това се опитайте да държите употребата на ефекти в умерени граници. Зрител, който е впечатлен от ефектите ви не е някой, който не обръща внимание на емоцията или историята която искате да изградите.
Ако искате да изпробвате този стил употреба на ефекти бих препоръчал да се загледате в медиа различна от AMVтата, за да намерите интересен стил който да приложите във видеото си. Лесно мога да си представя видео базирано на пропагандьорски постери от ерата на Съветския Съюз, тези с ярко оранжево и червено изобразяващи силен работен човек, вдигнал флаг. Ярките основни цветове и прости форми, популярни през шейсетте биха придали интересен тон на видеото. Понастоящем изпозлването на стила film noir (
повече инфо по въпроса – бел. прев.) и цялостното „мръсно” излъчване и приглушени цветове са тенденция във видеотата. Така че недейте просто да копирате това, което сте видели в други AMVта, а обърнете поглед към други видеове медиа за двъхновение.
За по-незабележимата употреба на ефекти ключовото е не ефектите да определят видеото, а то тях. Това едновременно е по-лесно и по-трудно от бляскавата употреба на ефекти. Лесната част е, че е доста очевидно кога и кой точно ефект да използвате. Ако имате нужда от сцена с дъжд, а видеоматериалът ви не разполага с подобно нещо, знаете какво трябва да направите. Виждате ли, лесно е – самите нужди на видеото избират ефектите вместо вас. Трудната част е да успеете да ги реализирате. При очевидният стил на ефекти всичко което изглежда готино е използваемо, дори и да не е било точно това, което сте търсили. При незабележимият начин на употреба на ефекти ако нещо не се получи точно както сте искали ще трябва да се трудите още върху него. Общият съвет за този тип ефекти е, че ако зрителят си мисли „това е як ефекти”, значи сте го направили прекалено забележим.
Bravo! 
. Мерси много за превода, ама първо ще наизустя оригинала.
