Ухааа, доста спор има в темата. Нищо, нищо.
Сега искам да изразя моето становище.
Не знам колко пъти съм го казвал тук, но сега ще трябва пак да го казвам.
Най-накрая ще взема да създам един наръчник с име "Как да уважаваме безплатния труд на някого и как да пиша коментари for dummies".
Такаа, значи първо искам да ви обясня какво всъщност правим ние, фенсъбърите.
Най-просто казано ние превеждаме анимета, а това, което за вас е "отговорност", за нас е хоби.
Дам, точно така, хобито е любимо занимание
през свободното време (но не професия). Когато хобито ми стане професия и я работя и получавам пари, ти ако си ми шеф, може да ми държиш сметка.
Та, човек може да има няколко хобитa (зависи колко свободно време има). Някои хора колекционират марки, други играят футбол, трети се занимават с бойни изкуства, а четвърти, като фенсъбърите, превеждат субтитри.
Да вземем за пример един човек, който тренира джудо и това му е хобито и един треньор по джудо.
Момчето, което ще тренира джудо, ще се казва Гошо, а треньора Тошо.
Гошо е редовно момче по джудо, плаща си редовно месечната такса за джудото и ходи на тренировки.
Тошо е треньор, който му се плаща да обучава Гошо. Той трябва да бъде бдителен за неговото физическо и психическо здраве и носи отговорност за него по време на тренировка.
Изведнъж Гошо спира да ходи на тренировки и казва на треньора си, че се отказва.
Как приема Тошо, че Гошо се отказва от тренировките? Е, на треньора му ще е гадно, особено, ако Гошо е бил добър състезател по джудо, но какво да се прави.
Все пак той не му мрънка, не му казва, че е неотговорен, понеже Гошо няма време да се занимава с Джудо.
И това е всичко...
Е, случая е същия. Човек се занимава с хобито си, когато поиска, когато му е кеф и когато има време за хобито си.
Той не поема никаква отговорност спрямо някого. Единствената отговорност, която поема, е спрямо себе си.
Следователно никой не може да му каже, че е безотговорен, защото това е хобито му.
Има хобита, в които поемаш някаква отговорност. Например, ако гледаш кучета, ти поемаш отговорност към кучетата - да се грижиш за тях, да ги храниш и т.н.
Но във фенсъбинга не е така. Тук човек не поема отговорност спрямо някого, така че никой няма право да му каже и копче, че не се занимава с хобито си, че се е отказал и т.н.
Всичката тая нагласа, която се е породила от потребителите, е от това, че са мързеливи, преводите им се представят наготово и това го имат за някаква даденост от нищото невероятно...
Едно време, когато те първа се запознавах с торент тракерите и пиратското съдържание, всичко в нета го имах за даденост. След време разбрах, че еди-кой-си филм се купува от някой човек, рипва се, качва се и ние го сваляме наготово.
Всъщност, това с качването на пиратско съдържание също е хоби, което в интерес на истината, струва пари на този, който си прави труда да ти рипва филмчета, вместо да си даваш мизерната заплата за личното си удоволствие и да си чешеш тлъстите мадури, докато гледаш някакъв филм...
Лошото при българите е, че са най-неблагодарните същества на земята.
При английският фенсъбинг, фенсъбърите още в ранните времена на фенсъбинга, си купували анимета на DVD-та и са ги превеждали, за да могат американците да гледат анимета.
Някои фенсъбс групи искат дарения от феновете си и в действителност получават такива.
Но тези дарения не отиват за личната угода на някой nerd, който превежда, а за сървъри, на които да се хостват релийзите на групата и за DVD-та, които да купуват и превеждат.
Защо казвам това с английските фенсъбс групи ли? Ами защото искам да ви кажа, че ако някой от българските фенсъбс групи поиска дарение от феновете си, няма да получат и пукната стотинка.
И това си е напълно обяснимо, понеже българите са неблагодарни.
Българите търсят келепира и как да са най-добре. Те не действат като единен народ, а всеки гледа как да уреди себе си и да е най-добре, а пък другите нека се давят в помията.
Но какво да обяснявам това на аудитория, която не надвишава 14-16-годишни хлапета.
Нека живота ви погълне по-нататък, пък да видим дали ще имате време да гледате цветущите японски анимацийки, или ще гледате как да си уредите бъдещето. То не, че аз съм някакъв възрастен чичко, който си е патил от живота, но съм на 19 и живота вече започва да ме поглъща и мен.
Училище, изпити, университети, работа, особено, ако семейството ти няма възможност да ти изплаща разноските в университета, но както и да е. Това са отделни проблеми.
Сега всичко ви е наготово - тати носи, мама меси.
(Извинявам се, ако при някои не е така и сте се засегнали от думите ми. При всеки е различно.)
И в крайна сметка казах, че анимето е преведено, остава само да му направа редакция и разни други нещица.
Това е от мен.