Тоя раздел май има за цел да откаже хората от анимето... Отивам да си намеря нещо за четене та да си оправя вкуса след тоя шедьовър на малоумието!

За анимето ли говориш или за моите коментари?


Първо се казва КарД, не Кар. Второ, трябва да си много спрял, за да си мислиш, че го смятам за най-великата фантастика на всички времена. Азимов е неоспорим лидер в жанра и въпреки това не се ограничавам само с него.


"Маргинално" не съм запознат, каквото и трябва да значи това. Чел съм Стоманените пещери, Голото слънце, Роботите на зората и не намирам паралел между тях и Фондация, която чета сега, и тъкмо стигнах до момента където споменават, че човечеството отдавна е изгубило познанието и името за родната си планета. Точно си мислех, че ще е яко на някакъв етап да зачекнат темата по-подробно. И ето бай велуш дойде и ми се изака на разсъжденията.

All of this has happened before. All of it will happen again.

Махнете се от мен словосподелящи говеда,
Помия ще забъркам и излея във вашите уста.
Грознеете ми с ваще изпилени редове
Загасете, заспете, оставете ме да мисля без да спирам.

Коментарите са даже любопитни за анимето ставаше дума.
Между другото "Играта на Ендър" е най-тъпата книга от поредицата но покрай филма явно е добила известност.
А това с Азимов звучи като Толкин и фентъзито. Това че някой някога е написал нещо не значи че няма и по-добри писатели.

п.п. KoP3Le7o предлагам ти да зарежеш преводите и да направиш едно сборниче със стихове ще се радва на голям успех.

Naruto

Може би говориш за паралела между между двете фантастични поредици?
Круши с ябълки?

ПП
А да, добре.


Ragnos

Не беше ли Чар? Един такъв носи гъзарски очила.


В интерес на истината не помня да си споменавал други фантасти.


Малко е пресилено, може би "Най-представителната фигура за поколението писатели"?
Ето Станислав Лем е горе-долу в края на "старата вълна" и ми е по-присърце, Стругацки почват да творят по същото време (цикъла за Зората, който преминава по-късно в Пладнето) и пр.
Да не говорим, че по-новите фенове на фантастика не признават нищо от Златната ера (щото са галфони).


Ми извинявай за спойл на книга от преди 35 години, но в повечето sci-fi компании на които съм попадал, често се отваря дума, че през 80-те Азимов е решил да обедини повечето стари негови книги, в обща митология...при това от хора дето съм ги засичал, че не са чели нищо от него ... Нещо като начин да се пишат начетени.
Както и да е, мислех че всички знаят.
Все едно да кажеш "Поредният Чар Азнабел клонинг." (то и не му е това името) пък някой да те наплюе "Ти ме наспойли, че има клонинги!".


KoP3Le7o

Белостишие?
Има ли още?

Въпроси по темата за личния вкус не виждам смисъл да коментирам. Все пак кое на Станислав Лем те е впечатлило повече от Азимов? Питам за референция, понеже съм чел само Соларис.

Ragnos

Пък аз и не го налагам, казвам че има много други, Лем е просто първия, за който се сетих.
Азимов е просто най-популярния, може би защото е първопроходец, но да кажем Артър Кларк е на половин стъпка за него.


Соларис навлиза в много по-дълбоки теми от всичко на Азимов - психология, контакт с извънземен разум, Лем тук изгражда цяла псевдонаука - соларистииката, само за еднократна употреба в този роман, за разлика от психоисторията (да те спойлвам ли и за нея? ), около която Азимов прави поредица от поредици.

Непобедимият - океан от идеи: технически (облакът е абсолютно гениална концепция за времето си), научни, едва ли не детективско разследване "кой е убиецът", екшън и дори елементи на ужас.

Цикълът за пилота Пиркс - като горното, но в богат набор от истории, разследване на инциденти, морални дилеми, психология и "технологичен екшън".

Цикълът за Ийон Тихи - външно е абсолютна гротеска, но се заиграва велико с безброй сериозни научни и научно фантастични концепции, всичко това през призмата на човешката глупост и тесногръдие. Примерно на някаква планета местния разумен живот имал пет пола. Католическата църква била в затруднение да реши, кой от тях е подходящ за ръкополагане в свещенически сан, пък друга разумна раса трябвало да се кръсти с опашката си, защото намала ръце...

Кибериада - нещо като народни приказки, но с роботи и високи технологии. Странно и идейно.

За мен Лем е едно ниво над Азимов и в литературно и в научно отношение. Това се дължи донякъде, че вторият твори от много по-рано и напрактика създава жанровата среда за творчеството на първия и още цяла плеяда писатели.
Като първопроходец чичо Исак (и някои други помагачи) е голямата работа, всички работещи в жанра му дължат много, а и множество от оригиналните му идеи нямат равни, но да го гледаш, като непостижим връх е малко фенбойщина.

Както казах, Соларис съм го чел, там няма какво да ми оспойлиш.
Личният ми вкус - наречи го фенбойщина, щом искаш, клони повече към Фондацията отколкото към Соларис, въпреки че първото все още го чета, а второто съм го прочел сравнително наскоро и имам пресни впечатления.

За другите примери - ашколсун. Ще си набавя каквото намеря от тях.

Ragnos

Не, аз за психоисторията на Хари Селдън говорех.

E, аз за нея вече имам хабер, освен ако по-нататък в книгата няма някакъв уникален туист за нея.

Първи епизод от втория сезон на "Тъндърболт"

Някой може ли да е ориентира от къде да започна тази история?