Гледам разни тук фенфикове, та и аз ще си пусна един от любимите ми

...като почти всички фенфикове има изнасилвания, наркотици ....бла-бла ... така че се чувствайте предупредени, че това е гаден!!! яой фенфик...

попринцип е по Weiss Kreuz и е един от двата ми любими фенфика.... всъщност имам още един любим по Weiss Kreuz пак, но той не е яой ( но пак е за Шулдих )...и е измислица и все пак по правило всички фенфикове са бози

Трябва да се има предвид, че бях много зле по литература...така че сигурно може да звучи и по-добре и сигурно има и правописни грешки

Може да се чете и от хора, които не са запознати с Weiss Kreuz...


Sunde от Sidara
(и все пак, за които знаят Weiss Kreuz - SchuldigxBrad)

Част 1

Май, 1989 - Берлин, Германия

Можеше да чуе крясъците им. Седнал на стълбите, сияйните му зелени очи гледаха играещи сенки на пода, очертани от залязващото слънце. Черно на опетнено с кървавочервен цвят бяло. Това бяха за него цветовете описващи дома му, но кой беше той да съди? Не беше Бог. Отдавна изгуби всякаква вяра в Бог. Коленичи, готов да побегне през врататa, стигне ли своята кулминация развиващото се действие долу.

"Гледайте ме как ще чистя аз кръвта" си помисли с досада, докато проверяваше с какви пари разполага. Съмняваше се да им липсват на техните, пък и да им...на кого му пука? Знаеше как ще ги похарчи тази нощ.

"Той е същият като теб!" чу баща си да вика. "На какво, по дяволите, го научи, ку*рво?!"

"На всичко, което ти не го!" изкрещя с остър глас майка му.

"Оу, колко хитро, мамче" помисли си той. Дългите му тънки пръсти се вкопчиха в стъпалото като си повдигна главата. Остра болка все по-силно пулсираше и трябваше да излезне преди да стане толкова силна, че да чува гласове отново. Нервно си играеше със запалката. Хайде, по-бързо.

Чу се плът да удря плът и едната от сенките падна. "Не смей да ми отвръщаш!" баща му изръмжа.

"Какво значение има изобщо какво аз правя? А? Та ти търчиш в леглото на сина ни когато аз съм напълно готова да..."

Още един шамар; този по-силен от предишния. "Ти? Готова? Не ме разсмивай." Още един удар и чу майка си да скимти.

"Ето" помисли си той "Време е".

Той побягна надолу по стълбите, дългите му крака взимайки по няколко стъпала наведнъж. Тъкмо отвори врата когато чу баща си да вика.

"Кристиян! Ти ли си? Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш? Докарай си задника тук веднага!"

"Fich dich!" му отговори и хукна по коридора, смехът на майка му кънтейки в ушите му. Бягаше по многолюдните улици докато вече дъх не му стигаше и накрая рухна до една пощенска кутия, опитвайки се да си поеме въздух. Имаше толкова много хора тази вечер навън и техните мисли се блъскаха в неговите.

Пое дълбоко въздух, изправи се и насили съзнанието си да се избистри. Всичко, което искаше сега беше поредната доза, която да заглуши всичко. Не го интересуваше наближаващото съединение на Германия, не го интересуваше политиката. Всичко, което искаше беше разума си - нещо, което беше изгубил преди години. Прокара пръсти през рижавата си коса и остави краката му да го водят към спасението му, докато съзнанието му се гърчеше. Паметта му го доведе до вратите на ъндърграунд заведение, плати си входа и влезна. Охраната почти не му обърна внимание, не закачаше редовните.

Транс музика биеше* силно, толкова шумно, че заглушаваше всичко. Той се остави да го обгърне целият. Тези хора тук бяха различни. Между тези стени той можеше да диша, имаше свое собствено местенце сред хаоса царящ в съзнанието му.

Ръка се спусна около кръста му и топъл дъх усети в ухото си. "Здравей, Шулдих."

"Здравей, Либе."

Тук на улицата, на място като това, никой не ползваше истинското си име. Това значи да откриеш себе си, да се предадеш. Хората те държаха ако знаеха името ти, а това той не искаше никога да става. Момичето срещу него го погледна и се намръщи " Изглеждаш отчайващо."

Той се усмихна горчиво "Сред всичко останало."

"Този задник, баща ти, пак беше при теб, нали? Не, не ми казвай. Виждам, че е бил. Изписано е на лицето ти." Тя застана на пръсти и допря буза до неговата, нейната руса коса смесваща се с неговата рижа. "Искаш ли да забравиш? му прошепна тя.

"За какво мислиш, че дойдох?"

Тя се отдръпна и се подсмихна, извади една таблетка от сутиена си и я доближи до устните му. Той си отвори устата и я глътна, неговият език облизвайки пръстите и. "Това би трябвало да ти свърши работа докато намерим дилър" Либе му каза. "Хайде, танцувай с мен."

Тя го издърпа в морето от тела, притискайки се близо до него. Той затвори очи на призрачно осветените лица,на мъждивата светлина, на тъмнината и се остави. Главоболието му отслабна, но не напълно. Не изчезваше докато не си бие една и дори тогава тишината не продължаваше дълго. Той усети устни по дължината на шията си чак до собствените такива и целуна пламенно Либе, притискайки се до нея.

Тя беше негова приятелка в нощи като тази. Тя му беше приятелка от както бе девет годишен, а сега бе на дванайсет(>.< ...после ще стане на 22). Тя беше четиринайсет годишна, красивичка със сладка усмивка зад умрели очи. Беше проститутка нощно време и ученичка дневно. Поне така предполагаше той. Кой знае? Той не знаеше, но не го и интересуваше. Тя му помагаше да забрави. Тя правеше да се появи тишината и това беше всичко, което имаше значение. Той усети как тя го поведе сред тълпата от хора, умиращи така както и те самите.

Може би минути, а може би часове по-късно, не знае, но изведнъж тя го разклати и той си отвори очите. "Ето," прошепна побутвайки го към маса в задна стаичка. Имаше тъмнокос младеж, излегнал се на диван и пушещ трева заедно с други хора. Погледна нагоре и се усмихна като забеляза двамата.

"Е, това ако не са двамата ми любими клиента," каза той с мек глас.

"Wraith," Либе каза навеждайки се и давайки му една голяма, лигава целувка. " Колко?"

"Зависи какво искате," отговори, поглеждайки Шулдих.

"Искам да забравя," Шулдих каза докато Wraith го хвана за китката и го дръпна в скута си. "Искам да оглушея."

По-възрастният младеж се захили " Пак ли? Съмнявам се, че си откраднал достатъчно за дозата, която желаеш. Искаш ли да проституираш за останалото?"

"Всичко." прошепна Шулдих, докато Wraith наместваше ръката му по-надолу.

Сухи устни докосваха кожата на шията му "Сладко. Щом я желаеш толкова силно, имам клиенти за теб."

Либе прокара пръсти през гъстата рижава коса "Сигурен ли си за цената?"

Шулдих кимна "Ich mache mir ein dreck daraus. Просто ми дай шиб*аната игла."

Wraith се ухили, махна ръката му, прибра набързо всичките пари, които имаше Шулдих и го пусна "Щом настояваш."

Направи знак на един от хората до него, младежът излезе и се върна със спринцовка и турникет. Либе ги взе, нави ръкава на Шулдих, върза ластика около ръката му и Шулдих почна да помпа докато не изпъкна вена на бледата му кожа заедно с предишните белези.

Wraith обърна лицето му към себе си и го целуна докато Либе му биеше дозата. Въздишка и Либе вече му развързваше турникета и му смъкна ръкава обратно. Погали го за последен път и си тръгна. Съмняваше се, че ще я види пак преди да дойде отново тук. Тя си имаше сутеньор , за когото да проституира, все пак, както той си имаше пристрастеност, за която да се ч*ука. Усмихвайки се усети как гласовете в главата му почнаха да стихват.

"Мир и тишина" си помисли, докато Wraith го придърпа към себе си. Няма значение какво става. Докато не чувам нищо, всичко ще бъде наред.

"Чудя се дали и ти ще паднеш, както Берлинската стена ше рухне," Wraith прошепна подавайки момчето на друг и прибра предложените му пари. "Чудя се дали ще оцелееш. Чудя се, дали изобщо ти пука."

Шулдих щеше да отговори, но хероинът го обзе и той се остави на прекрасната тишина, която наркотикът му донесе. Нека правят каквото искат с тялото му. Той беше сам със себе си в съзнанието си и това бе всичко, което искаше.


*не знам дали бие, но важното е да го докарам колкото може по-добре да звучи


туко-що си представих как се чувстват писателките на любовни романи или сапунки

и сериозно...това да превеждаш било досадно

Швабски йебън ?

>_>;

ъъъ....окей....


само първите глави се развиват в Германия, защото Шулдих е немец и в оригиналното филмче.... то всъщност те са лошите във Вайс Кройц и са убийци сппециално събирани със свръхестествени сили...но то почти нищо не се разбира за тях и фенфикшъна освен, че е яой е як, защото им е измислена тяхна история.... а аз много се радвам на Шварц....

http://youtube.com/watch?v=aCRmjf-jUqE
някакво с тематични песнички, които наистина отиват на героите
подред са Брад Крауфорд - Американец - предсказва близко бъдеще, Шулдих - Немец - телепат, Фарфарело - Ирландец - не чувства болка, Наги Наое - Японец - телекинеза


НО защоооооо....най-добрата ми приятелка също го е чела и и беше харесало, защо не мога да накарам никоя яой фенка да го прочете...да, не е Наруто, Блийч или Ди Грей Мен...и да- Вайс Кройц е тъпо, но Шварц и фенфика са яки (само има доста повтарящи се епитети и тъп край, но иначе за фенфик си е добре)

много ми хареса фика може да не е както казваш Наруто или блеч ли как е там но е страхотен, как да каже реален е и тва го праи уникален

стрхотен превооод

На мен също много ми хаеса!YAOI

BlossomStar-sama може ли линкчето към фика на английски :Р
ШухБрад ми е една от най-най любимите двойки (Както и АяОми, КенОми или всичко живо , което прай к'вот си прай с Оми -___- , ако си говорим за Вайс Кройц)

Аре е, Ним, не се отучи от т'ва Yaoi. ~__~'

ЙЕеееей...аз, защото го бях пускала и в яой форума и никой...никой не му обърна внимание...бях толкова разочарована, а Шулдих и Брад като двойка мачкат (всъщност и поотделно XD)

http://www.thenoodlebowl.com/schuldig/sunde.html

То...всъщност са три части...едната е за Шулдих, която съм я почнала... втората за Ая и Кен (май я бях чела, но те са ми скучни) и третата е за Брад.... като пак се почва неговия живот стига се докъдето свършва тази на Шулдих и продължава нататък до края, но!...аз съм ги чела преди много време и сайтът на авторката сега е паднал... тази част с Брад я има преведена на руски в интернет, иначе намерих лайвжурнала днеска на авторката и беше написала, че много хора и искали тези фенфикове и тя щяла пак да ги качи... и като разбера ще ти дам линк много се радвам... иначе Оми...Оми е малък и добричък...малко като девойче... то и Наги е малък, но е по-особняк (аз всъщност не съм гледала оригиналните серии XD...само съм им чела историята...чела съм мангата и съм гледала Глухен и ОВИ-те, но разбрах, че не съм изгубила)...бе има от фенфика какво да се иска, но такива бози съм чела, че ... като цяло имам лошо мнение за фиковете и доуджиншитата


иначе ако искате може да си прочетете английското, ще продължа и да го превеждам, макар че сигурно английското е по-добро почнала съм втората глава

ДС , е ти това да не си го очаквал , че ще спра :Р Яоито не умира :Р

BlossomStar , принципно има огромни бози. Помня , че като ми беше манията по Вайс Кройц бях обърнала що фик има из и-нет. Има една мадама дето пише невероятни неща по принцип и имаше една доста добра серия за Вайс Кройц , ако си заинтересувана ще черпя линкче :Р Въпросния фик е ШуБрад , ШуНаги , ШуОми , ЙожиОми , АяКен , ама е просто страшен като история (:

Niiiiice!!! Благодарско за превода BlossomStar. Yaoi ownZ us AlL and wIll Survive Ще продължиш да го превеждаш, нали?

ЛОЛ страхотно е * бърше си лигата от устата*
много е добро,давай новата глава

Изчетох го цялото на английски ииии нещо не му схванах края о.О Иначе Шу рулз!

Част 2

"Не пуши в къщата" сопна се майка му влизайки през входната врата.

Кристиан повдигна вежда над насинено око. "Накарй ме." провокира, правейки си дръпка и гледайки я съсредоточено в зелените и очи.

Тя остави торбите на земята "Баща ти ще прибере всичко от скришното ти място, върне ли се."

"Сигурен съм, определено няма да е от твойто."

Може би трябваше да си замълчи, но никога не е бил човек, който да се вслушва в някого, дори и в себе си. Майка му надигна ръка и го удари през лицето.

Гнусна малка ку*рва...

Не негови мисли. На майка му. Той я погледна в очите. "А ти си света вода ненапита, мамче? Ако аз съм, то и ти си."

Тя отстъпи назад уплашено. "Дяволско изчадие." изсъска "Няма нищо чудно, че той отива в твойто легло."

Кристиан се засмя горчиво, изгасяйки цигарата в земята. "Навярно нещо му липсва в твоето. Можеш да си го вземеш обратно това ко*пеле. Със сигурност не съм го искал."

"Трябваше да те оставя на улицата още като те родих."

"И аз те обичам, мамо" отговори със закачлива усмивка.

За миг срещна погледа му, но веднага погледна встрани. Той се засмя меко и отиде в стаята си. Включи уредбата толкова силно, колкото можеше да издържи. Шумът предизвикваше болка в ушите му и стъклата трептяха в рамките си, но все едно. Метна се на леглото и се опита да игнорира главоболието.

За момент всичко, което съществуваше беше музиката, прогонваща гласовете в главата му. В следващият момент усети тежест в долния край на леглото му и той погледна безизразно пияната фигура на баща си седяща до него. "Какво искаш?" изсъска, въпреки че много добре знаеше какво иска.

Кристиан се съмняваше, че е чут. Баща му никога не го чуваше. Просто се присегна към него, кафяви очи замъглени от твърде много алкохол. Кристиан се опита да се измъкне, но юмрук изкара въздуха му и той се сви на кълбо. После тежко тяло го притискаше отгоре и дебели пръсти повдигнаха насилствено главата му.

"Не смей да ми отказваш! Никога! Ясно ли е?" баща му изръмжа гневно, докато едната му ръка вече разкопчаваше джинсите на Кристиан.

Червенокосото момче кимна. "Ja" прошепна с разтреперен глас.

И както всеки друг път той остави съзнанието му да полети някъде далеч от това, което се случваше в момента. Тялото му беше като кукла на конци, която остави на баща му да си играе. Лежеше, там, на леглото си и стъклени, зелени очи се взираха в белия таван, не виждайки нищо докато баща му го чу*каше и съзнанието му шепнеше мръсотии в това на Кристиан.

Либе му наля още една водка. Деветата му. Или може би десета? Не знаеше. Изгуби им бройката след като свършиха бутилката текила. Либе беше срещу него на бара. Той стоеше прав.

"Съндей пак те ч*ука, нали?" го попита небрежно.

Шулдих направи физиономия "Толкова ли е явно?"

Тя се подсмихна "Не си седнал, нали?"

"Не искам" измърмори в питието си.

"Мда, предположих."

Бяха в клуба както винаги. Тя беше облечена в кожена рокля, сложила ярко червено червило, руса коса падаща на раменете и. Той беше със смъкнати панталони и риза с дълъг ръкав, с коса несресана падаща върху зелените му очи. Либе остави чашата си на бара "Изглеждаш изморен."

"Би ли си гледала работата" измърмори той.

“Щом искаш.”

Шулдих гледаше мрачно питието си. Изпи горчивата течност и се избърса после с ръкава си. „Нещо тази вечер да предложиш?”

„Нищо добро. Никой с когото да си заслужава да търгуваш. Повярвай ми. Защо? Пак ли чуваш гласове?”

Той се усмихна горчиво. „Аз винаги чувам гласове. Никога не изчезват.”

Тя кимна и си запали цигара. Предложи му и на него и му запали от свойта. „Мили ми, червенокоско. Какво ще те правя?"

„Ще ме гледаш да умирам, както гледаш и всички останали.”

Отново кимна, синьо-сиви празни очи. „Бих ли могла да се присъединя към пътешествието ти до ада?”

„Има място за всички ни. Майка ми изглежда ме мисли за преродения дявол. Мога да поведа всички ни към ада.” Каза той с широка и празна усмивка.

Либе се засмя „Сигурно можеш, Шулдих. Сигурно.”

Той бръкна в джоба си и напипа последната останала банкнота. Дръпна си и погледна надолу.
„ Не стига за нищо. Още повече за тишина.” Прошепна повече на себе си, от колкото на нея.

„Толкова ли си отчаян?”

Той сграбчи парите в джоба му. „За тишината, но това вече го знаеш.”

„Искаш ли да вземеш работата ми тази вечер?”

„За какво?”

„Две линии.”

Шулдих се замисли за момент, но и двамата знаеха какъв ще му е отговора. „Съгласен.”

„Тогава ела да те заведа при първия клиент.”

„Защо тази вечер?” я попита, докато тя го водеше през клуба.

„Това време на месеца е.”

„Оу, да.”

„Ще ми дадеш три четвърти, а аз ще ти осигуря двете линии.” Либе му обеща.

Шулдих кимна. „Няма проблем.”


----------------------

Искаше ми се да преведа повече, че тук ми е скучно, но.... имам и друго да правя


Нимериа, определено Шулдих РУЛЗ! Брад също...както бях написала то продължава...така че това не е точно края.... по-нататък даже има и това училище ли е...не знам какво точно - Розенкрауц....но да...общо взето заради този фик Шулдих ми е любимец :):)