Така, поствам едно нещо, което започнах да пиша днеска. Надявам се да ви се хареса и да ми оставите доста коментари, за да знам дали ще мога да се порадвам малко
. Имам малко проблеми с Word - нещо не иска да ми проверява написаното - и вероятността да срещнете правописни грешки е 100%, за което се извинявам
.
Нощ
- Господин Килигрю!
Стон от разочарование и движение, с което издърпа одеалото над главата си.
"Не отново..."
- Господин Килигрю!
Джулс притисна глава във възглавницата. Колко часа беше? Той замижа срещу дигиталния циферблат на радиочасовника си.
"За бога, четири часа сутринта!"
Джулс се обурна и деликатно се престори, че не си е вкъщи. Но непрекъстите удари по вратата го накараха да стане от леглото. Само боксерки се завлачи към вратата, босите му крака почти се препънаха в дънките, които лежаха небрежно захвърлени на пода.
Прокара ръка през тъмната си руса коса преди да намести очилата си, като се опитваше да фокусира, когато отвори вратата.
- Какво?!
Младото момче срещу него го зяпаше. Какво друго би могъл да направи тийнейджър при конфронтацията с мъж, който изглежда имаше тяло като на Адонис? Може би малко по-малко и по-нежжно.Мускули заиграха под меката и мургава кожа, когато гъвкавото тяло се облегна на касата и скръсти ръце.
- Имаш точно три секунди, за да ми кажеш защо просто да не трясна вратата в лицето ти, - намръщи се Джулс.
- Н-н-н-н-но! - момчето заекна, широки очи трепнаха към зелените на Джулс. - Е-е-е-кзорсизъм.
Джулс изсумтя високо.
"Не могат ли тези шибани демони да се научат поне на малко обноски и да се появяват през деня?!"
- Изчакай за секунда, - и Джулс затвори вратата.
След по-малко от три минути той отново я отвори, безупречно облечен в тъмните си дрехи; черни дънки обгръщаха краката му, а стегната блуза покриваше тренираното му тяло. Наметна коженото си яке, извади слънчевите си очила и ги сложи, въпреки че беше непрогледна нощ.
- Кажи ми всичко за него.
Момчето се притесни, като прехвърляше тежестта си от единия крак на другия.
- И-има ж-жена и тя изглежда е обладана, - започна момчето, но имаше трудности да настигне тъмнооблечения блондин, когато тръгнаха надолу по улицата. - Н-н-нейното семейство каза, че т-тя внезапно започнала да се държи ст-странно. Пеела високо независимо къде била, преобличала се на всеки три минути и-и-и яла тоново пудинг...
Джулс надигна вежда при описанието.
"И за такъв глупав демон АЗ! съм изкаран от леглото?!"
Момчето го заведе надолу по улиците, преди да види суматохата: пет човека се опитваха да овладеят една много... надарена жена. Да си кажем честно, беше дебела и на всичкото отгоре носеше дебело кожено палто.
Джулс извъртя очи. Изглежда този демон дори нямаше вкус.
Веднага, когато Джулс пристъпи и го видяха, се чуха въздишки на облекчение.
- Господин Килигрю! Слава на бога, че можахте да дойдете!
Джулс ги погледна, все още в неговото лошо настроение, когато бутнаха дебелата жена към него - с ДОСТА усилия, която викаше, че искала да отиде на модно шоу. Тя бързо заглади косата си, когато го погледна.
- Обяснете какво се случи.
Мъжът също беше уплашен.
- Внезапно тя започна да говори с дълбок мъжки глас! Семейството и ще я прогони, ако не се оправи.
Очите на Джулс изучаваха жената, скрити зад тъмните слънчеви очила.
- Как се казваш? - попита я с ясен и спокоен глас.
- Емили, - отговори женски глас и Джулс надигна двете си вежди към мъжа.
- Това е! - извика той. - Мести се от нея в него! Но определено има нещо нередно!
- Доведете я в офиса ми, - нареди, знаейки, че не беше далеч от тук.
Емили обаче сметна, че това е лоша идея. Крещейки и борейки се през целия път, те стигнаха до вратата, на която се четеше:
"
Джулианус Килигрю - Екзорсизъм и други раздразнителни неща."
- Нееее! - изхленчи Емили. - Няма да вляза в офиса на някой с такова име!
Без да ги интересува другите извъртяха очи и я бутнаха вътре.
Устните на Джулс трепнаха - негова ли беше вината, че баща му беше професор по римска история и изглежда е мислел, че трябва да накаже сина си с такова име? Сякаш презимето му не му беше достатъчно наказание...
"Не че... "Джулс" е по-добре... звучи момичешко..."
Влязоха и Емили беше отведена в най-голямата стая.
- Можете да си отидете, - нареди Джулс на останалите хора наоколо, защото не искаше да бъде наблюдаван по време на работа.
- Не! Не искам да съм сама с този омразен Джулианус! - беше мъжки глас. Ясен и дълбок.
Беше вече омразен само и от малкото си име - страхотно.
Джулс се подсмихна и затвори вратата, когато другите напуснаха, и се обърна, като само наблюдаваше засега.
- О... толкова е топло тук... - мъжкият глас излезе от устните на жената, когато започна да обикаля из стаята, очевидно не можеща да стои мирна дори и за секунда. - Толкова горещо... толкова горещо... Джулианус... - тя самата съблече коженото си палто, като си правеше вятър; нейната предишна омраза към него забравена за секунда.
- Аааах... - внезапно се наведе напред, като дълбокият глас стенеше. - Киселини, киселини! Прекалено много пудинг!
"По дяволите... нека приключим колкото се може по-скоро."
Джулс не искаше нищо друго освен да се върне в топлия уют на леглото си.
С едно бързо преместване той се приближи по-близо и хвана жената за китките и.
- Как се казваш? - гледаше я през очилата си, като се опитваше да види през очите и, които бяха леко изцъклени.
- Емили! - отговори мъжкият глас твърдо.
- Не ти. Другата вътре, - Джулс се втренчи и накара жената да върви назад, докато стъпи в диаграма, която беше нарисувана на пода - кръг със заклинания и символи, написани по самие линии.
Тя замаха с ръце, когато той я пусна, за да запази баланса и и се опита да тръгне напред. Очите и се втренчиха в пода.
- Джулианус! Не мога да изляза от тук! Джулианус! - тя се разхождаше около линиите.
Джулс извъртя очи. Опиваше се да го направи на глупак?!
- Толкова е горещо тук вътре! - мъжкият глас отново се оплака, пъхтящ, като все повече си правеше вятър.
- Кажи ми името си, създание, - гласът на Джулс беше студен, като режеща стомана.
Жената застина и наклони глава. Огледа се наоколо и сеприближи по-близо до мястото, където стоеше, толкова близо, колкото и позволяваха символите на пода. После тя се облегна напред и му направи знак с два пръста да дойде по-близо.
- Джулианус, - прошепна мъжкият глас и жената изви пръсти отново.
Джулс отрони звук на недоволство и се поддаде.
- Аз съм дявола, - мъжкият глас прошепна, сякаш споделяше тайна с негов приятел.
"Какъв клоун е този? Един глупав демон, който смее да твърди, че е дяволът... доста проблеми ще си създаде с господаря си, когато го пратя обратно."
- Измъкнах се от ада, Джулианус, имам нужда от почика! Всички изтезания и чистилището и безкрайно засипване от нови, прокълнати души - там долу сме пренаселени вече, прекалено много грешници има в днешно време - и после още мъчения и смърт и прераждане в чистилището, и смърт и прераждане, и смърт и - ... имам нужда от почивка!
"О, това е просто чудесно!"
Джулс се усмихна вътрешно и се почуди, дали не беше демон, който вече беше пратил обратно веднъж и който се опитваше да се шегува с него сега.
Джулс присви очи и обмисли как да се отърве от тази досада най-бързо. Бавно започна да обикаля около символа, докато жената зашава отново и затърка лицето си.
- Толкова горещо... толкова е горещо тук вътре... Моля те, дай ми стол! Просто един стол, Джулианус! Киселини, - тя го погледна с умиляващи очи. - Киселини!
Джулс извъртя очи зад слънчевите си очила и спокойно дръпна един стол и го сложи в кръга. Дебелата жена незабавно седна и се засмя злобно.
- Направи услуга на дявола, идиот! - и се засмя отново.
"Добре, това е!"
На Джулс определено му беше достатъчно. Отиде до шкафа и го отвори. Вътре имаше кутии от спрейове, но знаеше, че съдържанието беше много по-подло за нещото вътре в жената. Светена вода.
Взе една от кутиите със злобна усмивка и се въна при символа, вдигна я и натисна с палец върху механизма, като повиши глас и започна да произнася заклинание на един от старите езици.
- Не! Не, Джулианус! Не прави това! - умоляваше го мъжкият глас, жената подксачаше на стола. Джулианус продължи без колебание.
- Не, не знаеш какво правиш!
Джулианус и се ухили и продължи.
Мъжкият глас стенеше и викаше.
- Предупредих те! Направих го!
Внезапно крушките гръмнаха и в стаята настана тъмнина. Джулс изпусна въздишка на задоволство. Това се случваше често, когато принуждаваше силен демон да напусне човешко тяло. Беше подготвен и бързо запали свещите, които стояха на различни места в стаята, преди да погледне към жената.
Тя стенеше на земята -столът беше поддал под закръгленото и тяло.
- К-какво става? - заговори тя, предишният и глас отново на място и напълно смутена.
Джулс се приближи и и помогна да се изправи.
- Всичко е наред, госпожо, - успокои я той. Рядко си правеше труда да обяснява нещо и просто избутваше жертвите през вратата, докато бяха прекалено замаяни, за да задават въпроси.
- Н-не се чувствам по този начин... - отвърна тя, като се погледна.
- Вероятно прекалено много пудинг, - Джулс се усмихна студено и я съпроводи до вратата. - Просто Се приберете.
- Н-но... - нейното объркване и последиците бяха единственото голямо преимущество на Джулс, когато се нуждаеше да се отърве от "клиентите си".
- Семейството Ви Ви чака, просто Си отидете вкъщи.
- Д-добре...
Джулс я съпроводи до вратата и най-накрая се върна в стаята и започна да угася свещите.
"Каква нощ... Трябва сериозно да обмисля въпроса за смяна на професията..."
Точно когато щеше да угаси втората свещ, очите му премигнаха зад очилата.
"По дяволите?"
Свещта, която беше загасил току-що, отново засвети щастливо.
Джулс се взря. Очите му се стрелнаха из стаята, едната му ръка инстинктивно се мушна в якето му до онази страна, от която носеше пистолета си , зареден със сребърни куршуми.
Очите му се спряха върху масата, където свещта светеше и озаряваше всичко в радиуса си. Бавно се приближи и коленичи.
Зелените му очи се взираха в черни.
- **********! - Джулс почти залитна назад. Той бързо се отдръпна и осигури дистанция между него и странника.
Копринено черни кичури падаха върху смолисточерните очи , когато непознатият мръдна и бързо излезе изпод масата.
Беше
великолепен. Джулс не можеше да откъсне поглед, когато младият мъж се изправи в цялото си великолепие, надминавайки го по височина с доста сантиметри.
- Джулианус!
"О, ******, това е този глас!"
Самодоволна усмивка се оформи върху очертанията на непознатия - перфектно оформените устни се разстилаха в задоволна усмивка, докато той самият наведе главата си настрани. Най-дългите кичури паднаха върху голото му рамо. Широки рамена, които водеха към мускулести ръце.
Джулс беше напълно пленен от лицето на мъжа, неговите очи се спускаха по очертанията на силната му челюст, деликатните извивки на веждите му. Очите му най-накрая се впиха в чисто черните дълбини и Джулс не можеше да отрече опасността, идваща от тях.
Беше виждал много демони - но никога като този.
Той продължаваше да гледа очертанията на мъжа, когато чернокосият се усмихна по-широко и помръдна, като направи крачка към него.
Това извади Джулс от транса му и погледът му се спусна надолу по трупа му - по-добре да не го беше правил. Това беше всичко, което можеше да го спре от пъшкане, когато погледът му заброди през разкъсаните му мускули и по-надолу, и по-надолу...
Джйлс нямаше как да знае, но би трябвало да бъде благодарен, че чернокосият беше достатъчно благоразумен да овие това отвратително кожено палто на жената около кръста си, или щеше да припадне на място.
"О....... *******."
Това не можеше да е истинско. Не можеше да съществува нещо толкова красиво колкото този мъж.
- Ти си бил гнусното нещо вътре в жената?
Меките устни на мъжа се извиха в още по-енигматична усмивка, когато направи още една крачка към Джулс, което го накара едновременно да отстъпи.
- Нека те поправя.
Тя беше гнусното нещо
около мен.
- А-аз трябва да те докосна, - той дори не забеляза, че е проговорил, коагто вдигна ръка да убеди себе си, че не сънува.
Очите на чернокосия се свиха, когато се яви изцяло пред Джулс.
- Къде? - попита той с усмивка.
Джулс премигна... и после се изчерви. Той никога - никога! - не се беше изчервявал!
Но ето го тук - червен чак до ушите и с нищо в замяна.
Ченокосият се усмихна още повече.
- Просто избери... Аз обичам да бъда докосван, - и дари Джулс с друга самодоволна, развеселена усмивка.
В следващия момент Джулс изхвърча през вратата.
разбери , че никой няма да те убие , че си написала задник или пенис или "мамка му"