Стефан седи пред мен и се мръщи на бирата си. През вратата влиза най-яката мацка, която съм виждал. Шляпвам Стефан зад врата и го насочвам с поглед.
-Холи Шит братле.- Стефан хвърля поглед към мен.
-Да пробвам ли?
Стефан си отпива от бирата замислено.
-Не.
-Що?
-Защото братле, същото момиче го виждам за трети път и още първия път му проверих оувърол коефициента.
Начумерих се.
-И кво?
-Деведесет и три.- Устата на Стефан се усмихва, но очите му не мърдат.
-И кво ?
-Ти имаш четиресе, братле.
-Четиресе и пет, тъпак. Закръгля се към петдесе. И кво искаш да ми кажеш, че само щото някъв тъп ап казва нещо не тряя се занимавам с момичета дет ме привличат.
-Тъп ап си ти братле, тва е наука.
Замълчахме за малко.
-Слушай ся.- Започна пак, Стефан. - Аз не мисля, че тия четиресе и пет те показват къв си. Ма нали се сещаш, че даже да се заговори с теб ся и да и земеш координатите след 30 минути ще ти е проверила коефициента и си до там.
Почнах да се дразня.
-Момичетата не се интересуват от тва.
-Да, ма връзки между хора с повече от 30 разлика в оувърол коефициента се срещат едно на хиляда. Мъжете понякога ебат някоя с по-нисък ма в крайна сметка пак се оказват с принцеса равен коефициент.
-Вадиш си ги от гъза тия статистики.
-Тъпак . Много ме дразниш кат не си прочел нищо по-въпроса и толко много знаеш. Тия хора дет са я праили тая апликация да не са дебили. Изчислява повече характеристики от колкото можеш да преброиш. И ги обработва с математика дет не можеш да си представиш. Ма тя може.- Стефан метна поглед към момичето.
Бях изнервен. Попринцип нямаше да ми подейства така, но колкото повече го мислех толкова повече я исках, а Стефан беше убедителен.
-И кво?- Казах с презрение.
-И кво . Тя е трето ниво агент на Google ти работиш в кол център. Хората, които имат шанс с нея, за два дена могат да направят програма дет върши тва дет ти ша вършиш цял живот по-добре от тебе. И не го правят само щото работата ти е безполезна, така или иначе.
-О, умри. Ти да не си мноу повече?
-Моите амбиции са да стана я алкохолик, я друсалка брат. Не да я оправям тая.
***
Гледах през прозореца на метрото и ми беше сдухано. Не мога да повярвам, че зимах Стефан толко на сериозно. На рационално ниво много добре знаех, че няма как да не говори лайна, но въпреки тва го оставих да ми подейства. И когато се сещах за нея ми ставаше още по-гадно. Исках да я познавам ужасно много.
Загледах се из хората в метрото и се опитвах да изчисля коефициента им на око. Външния вид е по-малко от една десета от нещата, които влизат, но съм чувал че е обвързан с останалите показатели. По-хубавите хора получават по-добро отношение, развиват по-голямо самочувствие, намират си по-хубава работа. Шибана каскада.
Загледах момичето пред мен. С тва лице не беше повече от трийсет. Ако Стефан е прав винаги бих могъл...
***

The Magic Stefcho каза: Ей Тишо, имам изненада за тебе любов моя :*)

Neverlasting Fire каза: Ква?

The Magic Stefcho каза: Преди година намерих един пичага в 4chan. Даваш му петдесе евро и име на мацка и той изнамира голи/по бельо снимки на дадената мацка. Хаква компютри праи чудеса, толко е добър, че направо е плашещо.

Neverlasting Fire каза: Верно ли натам отиваш...

The Magic Stefcho каза: Та аз вече му дадох педесетачка, за да я издира тая твойта възлюбена. Оказа, се че в гимназията се снимала за гаджето си. Срещу още 150 шги даде сичките. Ако дадеш стотачка шти дам другите петдесе. Надяям се да не ревнуваш ако и аз ги използвам снимките

Neverlasting Fire каза: Голям си глупак Стефане.

The Magic Stefcho каза: ;( Са що ме обиждаш?

Neverlasting Fire каза: Остаи момичето на мира.

The Magic Stefcho каза: Аууу Ма ти да не си влюбен бе тишо (heart)

Neverlasting Fire каза: Еби се.

The Magic Stefcho каза: Чакай, чакай любов моя! Като те видях как ти светкат очичките подозирах, че ще се разчувстваш, но тва не е края на изненадите, които имам за теб!

Neverlasting Fire каза: ?

The Magic Stefcho каза: Чакай първо да ти разкажа, цялата предистория, за да знаеш колко много мисля за тебе. Начи зачетох се по въпроса с оувърол атракшън апа и намерих нещо интересно. Изобщо не си прав, че момичетата не ги глеали тия неща. Масово момичетата казват, че не ги ебе, но те казват същото и за размера на пениса и статистиките им противоречат и на двете места. И потърсих аз, точно за ситуациите, в които хора с различен коефициент се заобичват(рядко е ама се случва). Почти Всичките са били щото или са били принудени да общуват дълго време заедно от обстоятелствата или щото поради няква причина са имали грешна информация за другия в началото.

Чувствах се ужасно празен. Вече бях напълно сигурен как ще продължи. Исках само да я познавам и да се виждам с нея отвреме навреме. Нищо повече.

The Magic Stefcho каза: Та Тихомирчо тоя моя пичага със снимките прави и други фокуси. За 200 евро може ти направи маска, за апа. Маската издържа около седмица преди информацията от мрежата да я наводни, но тва значи, че ще имаш седмица, в която момичето ще те вижда като деведесет и седем точки. Кво мислиш за тва ? Не съм ли ти най-добрия приятел?

Neverlasting Fire каза: Даже не знаеш дали ша я видим пак...

The Magic Stefcho каза: Знаем къде си пие кафето душа. И маската почва да действа един час след като я задействаш ти. Ще можеш и да се подготвиш.

Neverlasting Fire каза: Хубаво давай..

The Magic Stefcho каза: Давай тигре давай

Добре дошъл във форума. Фика ти е интересен, леко необичаен, но би ми било интересно да прочета какво става по-нататък, така че го продължи.

Мерси ^^
Заповядайте още малко. Като остане време ще го продължа още.


Разбрах, че тя влиза в кафето по намигането на Стефан. Включих маската и отпих от бирата си. Тефо се беше облегнал на бутилката си и мяташе кратки погледи към масата й.
-И сега кво?- Прошепнах му.
-Ако знаех как се праи няяше седя тука да си говоря с тебе.- Облизах се напрегнато. - Изчакай още пет минути да се задейства маската, после отиди да говориш с нея и бъди готин. Дръж се все едно си 97 точки и всичко ша е наред.
Обърнах се и погледнах към нея, после върнах поглед към Стефан. Той кимна насърчително и аз станах и тръгнах.

***
Два дни по-рано от гледната точка на мацката

-Говориха за мен през цялото време.- Усмихвах се широко.
-Няма да ходиш нали?
-Защо не? Мисля, че ще е забавно.
Той прехапа устни леко изнервено.
-Аз отивам ли да си говоря с момичета?
-Не знам, но мисля, че трябва да го правиш. Защо това да сме женени трябва да значи, че няма да си говорим с никой от тук нататък.
Той завъртя очи пренебрежително сякаш казвайки "Не ми разправяй тия лайна". Не бях ядосана, но се постарах да звуча така. Ако само той изглеждаше наранен може би щеше да успее да спечели това което иска.
-ВИНАГИ! Всеки път когато нещо не ти харесва, започваш да се държиш сякаш всичко което казвам е малоумно.
-Не съм казал, че това което казваш е малоумно. Защо мислиш, че той иска да си говори с теб? Подозира, че четеш интересни книги ли?
-Защото това правят хората. Говорят си.
Той се захили изнервено.
-Хората правят и други неща. Ти не си мъж нали така?
-Зависи накъде биеш. - Усмихнах се, доволна от шегата си.
-Проверявал съм, не си . Нека ти обясня защо мъжете си говорят с момичета.
-Спри с тоя кретенизъм. Това ли е единствената причина ти да си говориш с жена?
-Да.
-Начукай си го тогава. Проблема не е в мене, а в твоята несигурност, която е напълно нелепа предвид факта, че никога не съм ти давала повод за съмнение въпреки, че ти изеба Надя.
Усетих, че ръката ми трепереше. Явно опита ми да звуча ядосана мина твърде успешно.
***



-Може ли да седна?- Попитах сочейки към стола пред нея. Тя вдигна поглед от рийдъра си към мен. Огледа се наоколо без да мърда главата си и отвърна.
-Заповядайте.- Махайки с ръка. Седнах
-Видях ви миналата седмица тук.
Тя се засмя.
-Да спомням си. Вие сте момчето дето не разбира от акустика.
Усетих как се изчервявам.
-Да. Миналата седмица исках да ви заговоря, но не посмях. Затова намерих как да маскирам коефициента си в атракшън апа, за да мога да ви заговоря сега.
Тя се усмихна леко.
-Не съм сигурна дали да приема това като комплимент или като заплаха за сигурността ми.
Облизах устни притеснено.
-Нека да е комплимент.
-Не би ме интересувало колко е коефициента ви в атракшън апа.
-Предположих, че момичетата не се интересуват от това.
-По-голямата част от пазара е момичета.
-Е явно умните момичета не се интересуват.- Усмихнах се нервно и веднага думите ми започнаха да ми звучат неловко.
-Не се интересувам от коефициента ви, защото работя върху апа. Знам как изчислява стойностите и познавам психологията зад него.- На лицето и ясно пишеше, че е по-добра от мен и започнах да се притеснявам, че ме има за досадник. Предпочитах да не говоря с нея от колкото да съм жалък. Устните й се извиха във фалшива усмивка и каза. - Седнете фотьойла пред мен е свободен. - Изпълних.
-Нали не ви досаждам?
-По никакъв начин. Обичам да се запознавам с нови хора. Аз съм Ани.- Усмихна се й подаде ръка.
-Аз съм Павел.- Отвърнах хващайки ръката й.
-Е Павек с какво се занимаваш?
-Нищо особено.- Започнах истерично да търся начин да не й кажа истината. Представях си как започва да гледа със съжалителна насмешка на мен и мисълта ме побъркваше.- Съпорт съм в една малка фирма.
-Харесва ли ти?
-Има си и добрите и лошите страни. Добрите, са че ми дават пари.- Засмях се нервно,а тя ми отвърна с приятелски фалшив смях.
-Ако имаше пари какво щеше да правиш?- Да стоя вкъщи и да пуша трева. Как бях станал толкова безстрастен?
-Може би щях да обикалям света. А, ти Ани? Харесва ли ти това което правиш?
-Да. Не бих правила нищо друго.- Имаше нещо дразнещо небрежно в маниера й.- Обичам да се чувствам все едно знам за хората повече от колкото те знаят за себе си. Така храня егоцентризма си. - Захили се и аз побързах да се засмея след нея.
-Какво точно правиш в апа?
-R n D. - Погледнах я въпросително. - Research and Development поясни тя. Понякога правя почти незаконни неща. Много е яко. - Нещо в разговора ме караше да се чувствам зле и ненамясто. - Искаш ли да знаеш?- Попита тя със самодоволна усмивка и осъзнах, че е имало твърде дълга пауза.
-Да разбира се.
-Имам правото да манипулирам алгоритмите . Преди три дни исках да проверя социалния ефект, който биха имали различни поредици от нараствания или спадания на резултата на постоянни потребители на апа.
-Като лабораторни мишки. - Захилих се сякаш съм от групата.
-Да.- Перфектните и големи очи светеха в някаква леко маниакална гримаса. - Както виждаш съм много горда, че контролирам какво правят толкова много хора в тоалетната.- Поясни самоиронично, след като сякаш за момент се притесни, че звучи твърде самодоволно.
-Ще мога ли да те видя пак?
-С Радост. - Тя извади телефона си насочи го към мен и след малко телефона ми иззвъня.
-Как?- Засмях се.
-Трябва ти много технология, за да имаш вниманието на хората в тоалетната. - Усмихна се още по-самодоволно.- Това е телефона ми.

Браво, продължавай все така. Доста интересно се развивa, и би ми било интересно да направиш и други фик-ове след като завършиш този.

Седяхе в някакво кафе и си говорехме от 20 минути. Беше чаровна и умна, но имаше нещо неприятно в маниера й. Нещо странно което не можех да засека ясно, което предизвикваше отвращение и нещо като страх в мен.
-Сега ще ми кажеш, ли че си много влюбен в мен.- Тя се усмихна леко арогантно.
Засмях се .
-Боя, се че все още не те познавам.
-Сега е правилния момент да почнеш да ме обичаш. Хората ставаме трудни за обичане като ни опознаеш.
-Виждам, че имаш доста философска нагласа.- Тя се отдръпна леко и се облегна на стола си. Погледа и стана малко по-враждебен.
-Понякога помага да имаш философска нагласа. Дава ти нещо за правене докато си отегчен от живота си.
-Ако човек като теб е отегчен от живота си, какво остава за такива като мен.- Усмихнах се мило.
-Обречени сте.- Леко арогантен пламък отново премина през очите й.
Засмях се с глас.
-Ако трябва да съм честен, още не мога да си обясня как се съгласи да излезеш с мен.
-Защо?
-Не знам. Изглеждаш зашеметяващо и си остроумна.
-Теб пък очевидно те бива с комплиментите. Знам как се чувстваш. Мислиш, ли че някой някъде се чувства достоен за нещо?
-Предполагам.- Вдигнах рамене. Тя се замисли, направи недоволна гримаса и отговори.
-И аз. Статистически неизбежно е . Но това което исках да кажа, е че целия свят е направен така, че да те кара да се чувстваш недостатъчен. Опитват се да те убедят, че ти трябва да по-престижна работа, по-престижно образование, да знаеш правилните неща. Системата работи така. Но истината, е че стига да имаш пенис, да не миришеш твърде много и да не си задник имаш абсолютно всичко от което би имала нужда, която и да е жена.
Инстинктивно усетих обида. Не можех ясно да разбера защо това което ми казва ме разстройва толкова много.
-Е мисля, че мога да предложа и друго освен нормална хигиена и пенис.
-Разбира, се че можеш. Нямах предвид това. От малкото време, в което те познавам мисля, че си доста по-умен от колкото си мислиш.
-Значи трябва да съм гений, защото се мисля за много умен. -Тя се ухили широко.- Много се радвам, че се запознахме. Мога да кажа, че това е най-приятната среща, която съм имал от години без да преувеличавам. Ще се видим ли пак?
-Ще те оставя да чакаш в очакване.- Самодоволната усмивка отново пробягна през очите й и странното чувство на отвращение пробягна през мен като ток.- Ще тръгвам.
-Ще те изпратя.
-О не, приятелят ми ще ме вземе. Не мисля, че ще е удобно.
Имаш приятел? Въпросът пробягна през ума ми, но не го изказах в думи.
***
От гледна точка на мацката.

Отново не можех да спя. Седях и гледах празно в компютъра. Гошо спеше до мен. Бях загубила всякакво желание или воля да се опитвам да заспивам. Миналата седмица се оспивах за работа абсолютно всеки ден. Шефа ми не ми каза нищо, но започна да ме гледа странно. Предвид факта, че бях станала напълно непродуктивна и докато бях в офиса не беше изненадващо. Гошо се размърда недоволен от щракането на компютъра ми. Обърна глава към мен със затворени очи и каза "Заспивай", но аз го игнорирах. Получх смс от непознат номер.

^|!% каза : Здравей. Познавам те.

The Velvet Letters 'Me' каза: Добре, непознат номер.

^|!% каза : Имаш проблеми със съня както предполагах. Имам нещо за теб.

Изпитах жив интерес, но ако започнех да го питам, кой е щеше да вземе високото стъпало в разговора. И това е недопустимо във всеки разговор, който водиш за да не трябва да заспиш.

The Velvet Letters 'Me' каза: Ако са голите ти снимки не ги искам.

^|!% каза : Колко иронично.

^|!% is sending an image

Иронично наистина. Бяха, моите голи снимки. Дори не помнех, че съществуват.

The Velvet Letters 'Me' каза : Ако това си ти, си страшно секси.

^|!% каза : Забавно.

The Velvet Letters 'Me' каза : Скъсвам се да се смея.

^|!% каза : Това не е единственото което имам...

The Velvet Letters 'Me' каза : Заплашваш ли ме?

^|!% каза : В никакъв случай. Никога не бих искал да направя нещо подобно. Изпитвам много странни емоции към теб. Ти си момиче на големите идеи. Попринцип не харесвам момичета и момчета на големите идеи, защото харесвам хора. Твоя тип от друга страна мрази хора. Понякога харесвате абстракцията за хора, често сте хуманисти. Но към истински хора, които можеш да докоснеш, в най-добрия случай сте арогантни и доста по-често в състояние на активна омраза. И да кажа, че харесвам теб би било невярно, но мисля, че това което започнах да изпитвам може да се опише единствено като обсебеност. И мисля, че двамата можем да си помогнем.

The Velvet Letters 'Me' каза: Виждам, че имаш доста философска нагласа.